Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как задушиха ЦСКА от целувки

Димитър Борисов и Иво Иванов довършиха 20-годишните опити на богати и успели бизнесмени да превърнат ЦСКА в посмешище, както и един от сериозните длъжници в държавата. Клубът е пред фалит и с неясно бъдеще. Снимка: Gong.bg
Димитър Борисов и Иво Иванов довършиха 20-годишните опити на богати и успели бизнесмени да превърнат ЦСКА в посмешище, както и един от сериозните длъжници в държавата. Клубът е пред фалит и с неясно бъдеще.

ЦСКА е пред фалит, пък бил той и формално обявен. Всъщност ситуацията не е особено ясна, защото варианти за действие оттук нататък има няколко - законите  ги позволяват. Но със сигурност времената са сурови за клуба, спечелил най-много титли на България през годините.

Да не говорим за конфузното положение да се търси лиценз, сливане, вливане, фалиране или каквото там ще се прави.

Как се стигна дотук?

Нали половин България обича ЦСКА? Само дето така го обича, че не се знае кой с кого е - собственици, шефове на фенклубове, продадени и купени фенове от един директор на "Титан", обезсърчени и махнали с ръка, невярващи и хейтъри и... Онази прослойка бизнесмени, биеща се в гърдите колко обича емблемата и името. Но така и останала винаги встрани от напрежението да се занимаваш с едната от двете големи болки на спортна и футболна България.

Да издържаш ЦСКА не е лесна работа. Да ръководиш успешно ЦСКА - още по-малко. Видя се и в огледалото Левски - там дори при години на финансово спокойствие и даже благоденствие, нещата не винаги вървяха. Когато неточните хора правят важните неща, и не са подкрепени от масите фенове, няма как да се получи.

От ЦСКА и Левски можеш много да вземеш.

Онзи ден Христо Стоичков спомена нещо, което звучи гадно, но и логично - "Титан" не малко са дали, а колко са ги крали... Само си представете отгоре на разхищенията на това и без това недобре контролирано ръководство, какви източвания към мениджъри, комисионери, приятели и съратници е имало. Всички те са цесекари. Така тръбят.

Имената им се знаят и трябва да са на стената на срама край "Армията", ако имаше такава.

Започна се от Валентин Михов, който безкрайно обичаше ЦСКА, но остави клуба с празна каса. А я завари пълна, с парите от трансферите на Стоичков, Любо Пенев и Костадинов (че май и още няколко по-малки). След него в клуба започна разрухата, предизвикана от първите натрупани дългове и недобро управление.

Илия Павлов е покойник, но трябва да бъде споменат. И той - цесекар. При него се появи формата на управление, при която пари се даваха, но за безумни заплати. Клубът започна да се лющи, а за първи път се появиха протести на фенове срещу ръководството. И то във времето, когато Мултигруп бе държава в държавата.

Но управляваше ЦСКА на принципа, по който през 90-те се управляваше всичко у нас.

Силови методи, плащания от днес за утре и забавяния, защото... много кредитори не смееха да си искат парите. Което остави наследство с дългове, разбира се. А бе първият от поредицата мегабогати български босове на клуба.

Любо Пенев опита да внесе ред, но се оказа ракета-носител на следващия, обичащ ЦСКА богаташ.

Никой не помогна на легендата, което го принуди да подари клуба на Васил Божков, един силует от полуизвестното - полупотайно ежедневие на родината в края на 90-те. До този момент мнозина не го бяха виждали и на снимка, но бяха чували кой е.

Факт е, че днес синът на Божков - Антон, е запален по ЦСКА дотолкова, че ходи да гледа и контроли. Но баща му преди години просто използва клуба, за да се появи в публичното пространство. Да, това е и най-успешният период за ЦСКА през целия преход - 2 титли за 7 години, но... това не е стандартът на армейците. Освен това Божков съвсем спря да плаща на когото и да било от ищците към ЦСКА, а дълговете си се трупаха.

Александър Томов направи зрелищна 60-годишнина, донесе титла с фанфари, но... на кредити.

След него дойдоха "Титан". И те забъркаха каши, които вече довършиха делото.

Край всички споменати ръководители, през годините изпълзяват хора като Лъчезар Танев - голям цесекар и мениджър, спечелил доста парички от клуба.

Стойне Манолов - критикар, който се бие в гърдите колко е "червен", но обикновено е силен в интригите. Няма спомен някога да се е намесил с идея как да се подобри нещо, или пък да помогне.

С марката "цесекар" сами се пъчиха през годините хора като Кирил Домусчиев, който бе част и от управата, но тръгна към Разград, след като не получи ръководен пост на "Армията".
Като Цеко Минев и Румен Гайтански-Вълка, като Красимир Гергов и... естествено като Гриша Ганчев.

Бизнесменът от Микре от 15 години прокарва в медиите тезата колко много иска да оглави ЦСКА.

Ако наистина толкова искаше, досега май щеше да го е направил. Защото от любов, целувки и прегръдки по медиите, ЦСКА взе, та се задуши. И останаха тези 200 човека, които са готови след един призив по сайтовете да идат до "Армията" в работен ден, за да знаят какво става с клуба им.

Те поне не се кълнат в любов, а я показват - кой колкото може.

С пътуване за мачовете, с песни от трибуните, с татуировки по ръцете или знаме в ръка. Не е много, но поне със сигурност не те докараха ЦСКА дотук.

 

Най-четените