В юношеските си години всички известни политици са имали шанс да завият в друга посока: кой към рисуването, кой към фехтовката. Президентът на Турция Реджеп Ердоган не прави изключение - като млад той е по-близо от всичко останало да стане професионален футболист.
Като дете бъдещият държавен глава и предводител на една от най-големите армии в света денонощно мечтае за топката. Между часовете в училище и чиракуването в местната бакалия в Касъмпаша (работнически квартал в покрайнините на Истанбул) той неизменно е по прашните улици в преследване на коженото кълбо. "Обожавах футбола. Беше голямата ми страст. Сънувах как играя във велики мачове, ще разкаже Ердоган години по-късно. - Баща ми обаче така и не позволи да стана футболист".
Ахмет Ердоган - по прякор Капитана (заради работата си на истанбулските докове), яростно се противопоставя на манията на сина си. "Футболът не пълни стомаха", крещи му той. Нищо обаче не може да спре малкият Реджеп да преследва мечтата си - измъква се тайно от вкъщи, за да играе, крие бутонките под сандъка с въглища.
Още в училище започва да се състезава за аматьорския Камялтъспор, а в университета се мести в IETT, полупрофесионален тим под шапката на истанбулския градски транспорт.
Според самия Реджеп, талантът му е забележителен и през 1977 г. дори получава предложение от Фенербахче - най-популярният клуб в Турция.
Натискът на бащата обаче провалил футболната му кариера; така юношата Ердоган се насочил към политиката.
Други обаче твърдят, че Ердоган е изфабрикувал "офертата" от Фенербахче, за да привлече на своя страна огромната армада от привърженици на тима преди политическите избори през ноември 2002 г. Истина или трик, номерът минава - през март 2003 г. Ердоган е избран за министър-председател на Турция.
От тогава той успя да се превърне в Шефа, както го наричат привържениците му - най-могъщият лидер на страната си от Ататюрк насам и един от най-влиятелните политици в света. По-голямата част от планетата го определя като безскрупулен диктатор заради тоталния контрол, който упражнява върху всички сфери на живота в Турция. Всички, но без една: футболът. Поне до днес.
Дълго време Ердоган се опитваше да опитоми Голямата тройка - Фенербахче, Бешикташ и Галатасарай.
За разлика от генералите, големите икономически компании или интелектуалците обаче, президентът удари на камък с водещите футболни агитки. Пробва какво ли не - между 2007 и 2015 г. под негово ръководство Турция се превърна в страната с най-много нови футболни стадиони в Европа (18), изпреварвайки дори бъдещият домакин на мондиала Русия.
Един от тях бе на Галатасарай, но при откриването на "Тюрк Телеком Арена" през януари 2011 г. вместо овации, Ердоган получи мощно освиркване от трибуните (първият публичен протест срещу него изобщо).
По-късно, по време на събитията от парка "Гези" и площад "Таксим" през 2013 г. сред най-активните в протестите срещу властта бяха именно съюзените агитките на голямото истанбулско трио, които иначе водят яростна война помежду си.
И това не отказа Ердоган - пробва (неуспешно) да превземе Фенербахче отвътре с поставена фигура в ръководството на клуба, а междувременно турският парламент прие печалният закон 6222 за борба с хулиганските прояви в спорта (разбирай във футбола).
Според 6222 на трибуните на двубоите от елитната и втората дивизия на турския футбол могат да влизат само притежателите на специална карта - Passolig card. Тя съдържа име, ЕГН и снимка и само чрез нея по електронен път феновете могат да се сдобият с пропуск за мачовете. На практика картата е универсално средство за мониторинг и вместо да ликвидира футболното хулиганство, превърна турските стадиони в един колосален Биг Брадър. Което още повече озлоби агитките срещу Шефа.
Колкото и да опитваше, той така и не успяваше да спечели битката за турския футбол: Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ се оказаха твърде голяма хапка. Преди 5 години обаче Ердоган смени тактиката. Вместо да обстрелва върховете, президентът изненадващо сниши мерника.
През 2014 г. в турското първенство започна стремителният възход на дотогава скромния и неизвестен клуб Истанбул Башакшехир.
В изключително кратки срокове футболното джудже получи чисто нов 17-хиляден стадион, кръстен на името на легендарния треньор "Фатих Терим", и започна да привлича световно известни футболисти. Само за три сезона кварталното тимче измина пътя от дебютант в местната Суперлига до сребърен медалист в първенството и финалист за Купата на Турция. В момента тимът пък се готви за нов триумф - шампионската титла на страната.
Ердоган категорично отказва да го свързват с клуба, а босът Гюксел Гюмюшдаг неколкократно и публично отрече твърденията, че държавният глава поддържа Истанбул БШ в какъвто и да било смисъл. В Турция обаче тайната е публична - тимът е плътно под опеката на политическото ръководство на страната. Самият Гюмюшдаг е далечен роднина на Ердоган, а Съветът на директорите, освен всички останали, включва и личният лекар на президента.
Да, Истанбул БШ няма много фенове. Но пък има страшно много пари.
Лидерската позиция на тима в турското първенство в момента съвсем не е толкова сензационна. Достатъчно е да погледнете състава на тима, който през миналия сезон премери сили с Лудогорец в групите на Лига Европа (0:0 в Истанбул и 2:1 в Разград).
Transfermarkt оценява скамейката на истанбулския отбор на 53,7 милиона евро и по този показател отстъпва само на голямата тройка - Фенербахче, Галатасарай и Бешикташ. Тактиката на треньора Абдула Авчъ е отработена: привличат се играчи с едри визитки, чиято цена пада заради напредналата им футболна възраст.
В състава е бившата бразилска звезда на Лудогорец Жуниор Кайсара, но символ на настоящия тим е 32-годишният Арда Туран.
Преди време Барса плати 34 милиона евро за своенравния халф, забъркал се наскоро в пиянски скандал, заради който го грози затвор, но сега правата му се оценяват двойно по-ниско. Със сигурност сте чували и за други от настоящите футболисти на "скромния" тим: Робиньо (да, същият от Реал и Манчестър Сити), Емануел Адебайор, Демба Ба, Гьокхан Инлер, Гаел Клиши или Емре Бельозоглу.
Водещ реализатор през този сезон е босненецът Един Вишча, а през януари клубът се подсили солидно с бившия германски национал Сердар Тасчи и настоящият руски - Фьодор Кудряшов.
Ударната зимна селекция се приема за допълнителен сигнал, че Истанбул БШ е амбициран да стигне до край - след 19-тия кръг води убедително с 6 точки пред втория Галатасарай и според анализаторите вече няма сила, която да го спре по пътя към първото място.
И по всичко изглежда, че Ердоган този път ще успее. Футболът - тази последна и най-трудна крепост, се държа почти две десетилетия.
Но най-накрая и тя ще падне в нозете на Шефа.
