Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо ФИФА не признава Белгия за световен шампион?

Макар и централата да определя олимпийския турнир по от 1920 г. в Антверпен като „спомогнал за развитието на футбола", тя счита за предтеча на световните първенства следващите две издания на игрите.
Макар и централата да определя олимпийския турнир по от 1920 г. в Антверпен като „спомогнал за развитието на футбола", тя счита за предтеча на световните първенства следващите две издания на игрите.

Тази вечер националният отбор на Белгия излиза срещу французите в първия полуфинал на световното първенство по футбол. Ако победят, Червените дяволи, както наричат белгийския състав, ще се класират за пръв път в историята си в двубой за световната титла.

За страна като Белгия това не е малко. По неин адрес често може да се чуе: „Няма такава държава" заради непрекъснатите разправии между фламандци и валонци, езиковите им различия и всичко останало. Но пък ако има нещо, което обединява белгийците, това са кралят, хубавата бира и националният отбор по футбол.

Досега тимът на Белгия никога не е играл във финал на световно първенство. Но от Брюксел могат да се чуят претенции, че вече са били световни шампиони.

Става въпрос за олимпийската титла от 1920 г. на игрите в Антверпен. Белгийците искат от ФИФА да им я признае за световна, така както брои двете отличия на Уругвай от 1924 и 1928 г. Но чиновниците от Цюрих се опъват.

Аргументите на Брюксел са, че по онова време олимпийските игри се явяват най-висшите футболни финали, тъй като световни първенства все още не се организират. За участие на футболния турнир в Антверпен през 1920 г. се записват общо 16 отбора, впоследствие от тях отпадат два. След жребия се отказва Швейцария, а Полша изобщо не изпраща отбора си заради избухналата война със Съветска Русия.

Все пак на тези игри участват всички големи футболни сили от Европа. Плюс африканския представител Египет, което прави турнира междуконтинентален. Тоест - със статут на световно състезание според белгийците, макар и да няма нито един представител на Южна Америка.

Дванадесет отбора играят на елиминации помежду си в първия кръг, където не липсват главозамайващи резултати: Швеция - Гърция 9:0, Чехословакия - Югославия 7:0. Отпада и трикратният олимпийски шампион Великобритания (не и без някои професионалисти в състава си), победен от Норвегия с 3:1. Белгия и Франция се включват направо от четвъртфиналите.

По онова време футболният правилник далеч не е в съвременния си вид.

При засадата например минималният брой играчи от защитаващия се отбор при пас напред е от трима, а не двама, както днес. Няма право на смяна, тъй като английските създатели на играта са сметнали, че футболът е нещо като бойно поле, с убитите и ранените. Който оцелял, оцелял. Жълтите и червени картони също още не съществуват.

Преди турнира специалистите сочат отбора на Белгия за фаворит. Треньорът Раул Дофрен, капитан от сухопътните войски, разполага с отличен състав. Бивш нападател на Серкл (Брюж), 39-годишният военен участва на игрите в Антверпен не само като стратег на националния отбор по футбол, но и като състезател в тима по хокей на трева, както и на тенис. Докато обаче с хокеистите печели само бронзови медали, начело на футболния тим капитан Дофрен ще се окичи със златото. Но всичко по реда си...

В четвъртфиналите на футболния турнир в Антверпен са отсъдени три дузпи, които тогава във франкофонските страни като Белгия се водят за „удари на смъртта".

Едната е при победата на Холандия с 5:4 над Швеция, а другата в полза на Италия, въпреки която обаче „адзурите" губят от Франция с 1:3. 18 000 зрители на олимпийския стадион в Антверпен гледат дузпа за Испания срещу домакините от Белгия. Но макар че капитанът Арате я вкарва, три гола на нападателя Робер Копе от брюкселския Роял Юнион Сен-Жилоаз носят успеха на белгийците. В този мач испанската врата защитава 19-годишният Рикардо Замора, който впоследствие става истинска футболна легенда.

В последния четвъртфинал Чехословакия, която тогава е сред великите сили във футбола, разбива норвежците с 4:0.

Двата полуфинала на 31 август се играят един след друг на олимпийския стадион в Антверпен. Чехословаците нямат удържане срещу Франция и печелят с 4:1. Когато излизат Белгия и съседите им от Холандия, над града вече плющи проливен дъжд. 25 000 запалянковци с чадъри и мушами обаче издържат геройски, за да понесат на ръце белгийските победители под звуците на химна „Ла Брабансон" след успеха с 3:0.

Финалният мач за олимпийската титла по футбол събира цели 30 000 запалянковци.

Тълпата обсажда игрището, където дори няма прегради. В първите минути Чехословакия има надмощие, но след това английският арбитър мистър Джон Люис дава дузпа за белгийците. Робер Копе е точен при изпълнението - 1:0.

Отсъждането ядосва чехите и словаците, които почват да оспорват почти всяко решение на арбитъра. В 30 минута Белгия вече води с 2:0 след отличен удар на нападателя Анри Ларное. В този момент гостите окончателно губят нервите си. Защитникът Щайнер тегли един ритник в слабините на белгийски играч. Разбира се, съдията го гони за „брутална игра".

Но това е само началото на големия скандал.

Считащи се за ощетени от рефера, футболистите на Чехословакия устройват голям побой на терена. От трибуните нахълтва белгийска публика, за да се включи в мелето. Добре, че има достатъчно жандармерия, която се намесва навреме и отвежда гостите в съблекалнята.

Какво следва да бъде решението? Съдията Джон Люис чете правилника, а след това обявява Белгия за олимпийски шампион.

Възниква обаче въпросът кой да бъде обявен за сребърен медалист, тъй като отборът на Чехословакия е дисквалифициран. Единият полуфиналист Холандия все още е на разположение, но французите вече са си заминали с влака за Париж. Вървят обаче репешажи между останалите отбори за по-долните места в класирането. Решава се, че победителят от тях ще играе с Холандия за второто място. В крайна сметка Испания печели среброто с 3:1 срещу холандците.

Почти един век по-късно обаче ФИФА все още отказва да признае олимпийското злато на Белгия във футбола от 1920 г. за световна титла.

А в същото време централата брои олимпийските отличия на Уругвай от 1924 и 1928 г. Нали тогава още няма световни първенства, и най-добрият отбор се е излъчвал на игрите? По същата причина уругвайците имат четири звезди на емблемата си, като прибавят към двете олимпийски титли и световните от 1930 и 1950 г.

Белгийските футболни историци настояват тази титла да бъде приравнена към световните, както е случаят с Уругвай. Сред аргументите са и тези, че за пръв път на олимпиадата в Антверпен има толкова много отбори, плюс участник от континент извън Европа - Египет. Прилагат се и изрезки от чуждестранна преса от онова време, където пише, че Белгия има най-силният отбор в света.

На ФИФА не признава тези аргументи.

Макар и централата да определя олимпийския турнир по от 1920 г. в Антверпен като „спомогнал за развитието на футбола", тя счита за предтеча на световните първенства следващите две издания на игрите - тези в Париж от 1924 г. и Амстердам от 1928 г. Тогава президент на ФИФА вече е французинът Жюл Риме, по чиято идея е организиран първият мондиал през 1930 г. в Уругвай.

В архивите на световната централа съществува официален документ по повод белгийските претенции за световна титла, който гласи следното: „На конгреса си през 1924 г. в Париж ФИФА поема отговорността да организира олимпийските турнири по футбол, като приема следното предложение: „След като тези състезания се провеждат по правилата на ФИФА, последната признава същия турнир за световно първенство по футбол".

Но игрите в Антверпен не влизат в това число, а с хаоса около финалния двубой дори не подхождат на състезание под шапката на ФИФА. Това, разбира се, не лишава Белгия от шанса да си закичи една звезда на емблемата. Просто трябва да спечели световната титла сега, на шампионата в Русия, за което все още има шансове.

 

Най-четените