Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Джерард: Вкъщи живея в света на Мики Маус

Срещу Фулъм Джерард асистира за три от головете.
Ливърпул е само на две точки зад лидера Арсенал.
До голяма степен това се дължи на дуета Сураес-Стъридж.
Джерард вярва, че головите машини на Ливърпул могат да стават още по-смъртоносни.
Звездата вече мисли и за световното. "Трябва да прескочим четвъртфиналите, за да зарадваме хората", надява се той.
5:1 срешу Германия в Мюнхен преди 12 години е един от най-скъпите му спомени с националния екип.
Понякога трябва да забравите за футбола, за да не свършите като Джейми Карагър - обсебени!
В тази книга пише: "Джерард не е чак топ, топ играч..."

Стивън Джерард си поема въздух и обмисля отговора си. Постепенно интервюто стига до въпроса за националния отбор и броя на мачовете му с екипа на "трите лъва".

Със 107 срещи за първия отбор легендата на Ливърпул е на четвърто място във вечната ранглиста, само на един мач зад Боби Мур.

Стиви Джи е съвсем близо и до втората позиция, където е Дейвид Бекъм със 115. Лидер е легендарният вратар Питър Шилтън със 125, но Джерард твърди, че на този етап на мисли за рекорди.

Полузащитникът изигра първия си мач за Англия преди 13 години срещу Украйна, а наскоро на Острова плъзна слух, че може да прекрати кариерата си в националния отбор след световното първенство в Бразилия.

Стивън има мечта за първия отбор на Англия, но тя не е свързана с личния му рекорд.

"107 мача не е зле за футболист, който не е топ, топ класа, нали", заявява Джерард с усмивка. "Не съм очаквал, че ще изиграя толкова. Когато правех дебюта си, персоналната ми цел бяха 50 срещи и десетина гола. Така че постижението ми ме прави горд", продължава той.

"Не мисля за Шилтън и Бекъм. Следващата ми цел е да мина Боби Мур. Това ще е невероятно, но мечтата ми е да се върнем от световното и всички в страната да са горди с нас.

Да ни посрещнат с овации ще е просто прекрасно, но това ще се случи, само ако преминем четвъртфиналите. Затова да мисля за собствени рекорди и постижения ми се струва доста егоцентрично, а аз не съм такъв човек.

Амбициран съм да видя дали мога да помогна на Англия да премине четвъртфиналите. Дори не съм мислил какво ще правя след Мондиала. Съсредоточен съм изцяло върху първенството, което ще бъде много интересно и се радвам, че се класирахме за него и с моя помощ", обяснява той.

Да се чуди човек на Сър Алекс Фъргюсън, който в автобиографията си написа, че е един от малкото, които не смятат Стиви Джи за "топ, топ играч", с което самият футболист се пошегува с репортера на "Дейли мейл", който го интервюира на "Мелууд".

Но не иска да влиза в конфронтация с шотландеца, макар че няма как да не е останал леко разочарован от думите му. Още повече, че Фърги бе твърдо решен да го привлече в Юнайтед през лятото на 2004-а.

"Вижте сега, той се е подписал под мнението си. Аз съм му фен, защото е един от най-добрите мениджъри в света. През кариерата си съм получил признание от много хора, включително и от него. Преди десетина години се опита да ме вземе в състава си, което говори достатъчно.

За мен най-важно е какво мислят Брендън Роджърс и Рой Ходжсън. Смятам, че са доволни от мен, което истински ме вълнува", категоричен е Стиви Джи.

Въпреки че футболистите на Ливърпул получиха почивка от мениджъра си в началото на седмицата, капитанът реши да тренира - първо около час в басейна, а след това във фитнеса. Единствен от целия отбор!

Следващия май ще навърши 34, но физическото му състояние изглежда перфектно. Извън терена е баща на три момичета, което е  най-добрият антидот на напрежението във Висшата лига.

"Грижите за мен както на терена, така и извън него са перфектни. Около мен има страхотен екип. Винаги съм споделял, че ако съм здрав, мога да играя дълго за Ливърпул и страната си, няма проблем. Опитът, който натрупах във футбола и в живота, ми помага да се справям с проблемите. Зная, че загубите и слабите игри са част от играта.

Когато се прибера вкъщи, минавам на друга вълна. Още на вратата трябва да се пренастроя към света на Мики Маус заради най-малката Лордс или пък да съм готов за танци с Лили-Ел и Лекси.

Още като напускам паркинга на "Мелууд", се опитвам да бъда съвсем различен човек. Трябва да се откача от футбола, защото в противен случай ще завърша като Джейми Карагър, който е тотално обсебен от Ливърпул и играта."

Отказването на приятеля му, разбира се, предизвиква лека тъга у Джерард, но най-важното за него е, че продължава да е на терена и да захранва с пасове головите машини Суарес и Стъридж.

"Анфийлд" дълго го аплодира след съботния мач срещу Фулъм, когато даде три голови паса за разгрома с 4:0.

"Това е мечта, абсолютна мечта", обяснява въодушевено симбиозата между двамата на върха на атаката. "Винаги съм играл с невероятни нападатели, но сегашните двама са уникални. Ще бъда честен и ще кажа, че в началото не бях съвсем сигурен дали нещата ще се получат, но сега нямам съмнение. Дори мисля, че може да става още по-добре", вярва той.

"Даниел много израсна като играч. Той пасна много добре на Ливърпул, но и Ливърпул бе много важен за него и за кариерата му. Ако продължи да слуша точните хора, ще става още по-добър", убеден е Джерард.

Ако Стъридж се нуждае от пример, че усърдната работа се отблагодарява, не трябва да търси дълго, а просто да погледне своя капитан.

Независимо от 107-те мача за националния отбор, 10-те трофея и 643-те срещи за Ливърпул, сега ветеранът мисли единствено за добрия старт на "червените" във Висшата лига и предстоящото световно първенство.

"Важното е, че около нас има реализъм. Никой да иска сме нещо, което не сме и не можем да бъдем. Това ни помага. Очакванията не са свръхочаквания и това е от полза за отбора. Не сме сред фаворитите, но отиваме, борим се и кой знае...", завършва Джерард отново с мисъл за Мондиала в Бразилия.

 

Най-четените