Изводите от успеха на Англия над България в петък | sportcafe.bg
Sportcafe logo

В Англия вече няма място за старите кучета

Пол Уилсън , Guardian
04.09.2011, 15:06 (обновена 06.09.2011, 13:46)
Франк Лампард

Снимка: © Getty Images

С появата на играчи като Джак Уилшър и Ашли Йънг в състава на Англия има все по-малко място за ветерани като Франк Лампард

Погледнато от добрата страна, както ни подсказа и Уейн Рууни преди няколко дни, Англия e загубила само един двубой, който е изиграл тима след Мондиал 2010 - контролата с Франция през ноември. С оптимизма си нападателя опитва да заличи съмненията родени от някои неубедителни изяви у дома и най-вече от участието на световното първенство, което бе по-ужасно от всяко друго преди това. Благодарение на успехите постигнати до тук в кампанията и на Уелс, който победи Черна гора в петък, пътят на Англия към класирането на Евро 2012 изглежда открит.

Сега вече няма причина тимът на Капело да се притеснява от предстоящото домакинство на Уелс във вторник на „Уембли". Дори фактът, че съперникът пристига в приповдигнато настроение заради последната си победа, а „трите лъва" изпитват трудности на собствен терен не е особено притеснителен. Всъщност през последната седмица английският тим наистина имаше доста поводи за празник.

На първо място заради завръщането на Уейн Рууни. Той пропусна заради наказание последния домакински мач срещу Швейцария и това бе една от причините за неособено убедителното представяне срещу „кръстоносците". Сега Уейн е тук и вече е със статута на любимец не само на феновете, но май и на съотборниците си. По време на мача в София привържениците не спряха да скандират името му, а съотборниците му начело с Джон Тери до един признаха, че когато Уейн води атаката на Англия всичко зад него се получава по-лесно.

Тери обаче не пожела да коментира дали игровите и лични проблеми на Рууни по време на последното световно първенство са били фактор за цялостното представяне на английския тим в ЮАР, въпреки че е очевидно и с просто око, че когато лидерът на атаката блести Англия е по-целеустремен и по-опасен отбор.

Фабио Капело с право настръхва при предположенията, че съставът му е зависим от един човек, но е факт, че в лицето на Рууни той има играч, който може да направи чудовищна разликата между Англия и съперника. Ако Рууни се върне към най-добрата си форма, каквито сигнали идват от изявите му за Манчестър Юнайтед и за Англия в този последен двубой, Капело ще може да очаква спокойно участието на следващия голям турнир.

Какво ще се случи там е актуален въпрос, особено след като златното поколение започва да отстъпва от предишните си позиции. На практика сега виждаме една нова Англия, състав, който се опитва да се отърси от негативните клишета, които са лепнати на предшествениците им. Този тим е различен от онзи, който се представи толкова зле на последната световна купа. В него има нов вратар, двама защитници, които дебютираха при победата над България, двама нови задържащи топката полузащитници, които дават и нови възможности като Ашли Йънг и Стюърт Дауннинг и, разбира се, възроденият Уейн Рууни.

Точно както в случая с Манчестър Юнайтед и в Англия се усеща духа на промяната, на смяната на поколенията. Капело не просто бе помолен да направи промени, той бе задължен да стори това след разгрома от Германия в Блумфонтейн и той го направи. Малко повече от година след това в тима вече са интегрирани достатъчно млади играчи. А след завръщането и на Джак Уилшър за футболисти като Франк Лампард и Стивън Джерард ще има все по-малко място в тима.

Никой не демонстрира по-добре настоящото усещане, че този тим може всичко, от Крис Смолинг, който в петък направи спокоен дебют като десен бек. До този момент той бе използван на този пост рядко дори в клубния си отбор. „Все още се виждам като централен защитник и мисля, че тази промяна е временна. Но ако сър Алекс Фъргюсън каже, че иска да играя като десен бек, няма да споря с него обяснява 21-годишният бивш играч на Фулъм.

„Същото е и Англия. Разбрах къде ще играя и че ще го направя когато напускахме хотела преди мача. Това беше добра идея, защото така нямах много време да нервнича. Хотелът бе само на пет минути от стадиона и общо взето докато си обуеш обувките вече трябва да излизаш да играеш", допълва Смолинг.

Ако впечатляващо спокойния защитник все пак е бил нервен, то той е успял да скрие това доста добре. Гледайки представянето му онзи ден човек никога не би се досетил, че само до преди три години той играеше футбол при аматьорите и че все още търси мястото си в стартовия състав на Манчестър Юнайтед. Може би това донякъде се дължи и на факта, че бе заобиколен от толкова много от неговите съотборници.

„Надявах се, че ще бъда в състава. Всички ние чувстваме, че ако сме достатъчно добри да играем за Манчестър Юнайтед, тогава ще сме достатъчно добри и за Англия. Да има толкова много играчи от Юнайтед в тима когато правя дебюта си можеше единствено да помогне. Страхотно е, че на играчи като мен им се дава шанс. Мисля, че начинът, по който подхождаме към срещите показва, че се наслаждаваме на предизвикателството", обяснява още Смолинг.

Капело обаче ще направи най-доброто, за да може Смолинг да не се главозамае. „Той пропусна две топки, но когато попаднеш в националния отбор ситуацията за теб става различна", отбелязва селекционерът.

Когато играеш в клуба си ти знаеш всичко, всяко движение на защитниците и полузащитниците в твоя състав и коя позиция да заемеш. В националния отбор, особено когато си дебютант, не е съвсем така, а и възможностите на съперника са по-големи, защото това са най-добрите играчи на съответната страна. Но мисля, че сега е правилното време за Смолинг да попадне в състава и мисля, че той разбира повече какво се изисква от него"

Спорно е обаче дали Капело щеше да бъде толкова ентусиазиран по отношение на младите играчи като Смолинг, Фил Джоунс и Дани Уелбек, ако пътят им не проправен от Алекс Фъргюсън и Юнайтед, но това не е нещо,за което Англия трябва да се тревожи. Това е благословия, не проблем.

„Не съм очаквал да попадна толкова бързо в националния отбор", отбелязва Смолинг. „Целта ми през сезона е да изиграя колкото може повече мачове за Юнайтед. Очаквах да гледам този мач по телевизията у дома. До скоро да играя за Англия в такава обстановка беше нещо, за което само можех да мечтая".

Дали можем да очакваме тогава раждането на ново злато поколени? „Само времето ще покаже", отбелязва с неочаквана за годините му мъдрост Крис Смолинг.

„Ако мениджърът продължи да ни се доверява, а ние показваме резултати, кой знае докъде може да ни доведе това. Финалът все още е много далеч, а аз се опитвам да не мисля много за бъдещето. Концентриран съм единствено за следващия мач", допълва една от може би бъдещите звезди на Англия.

Oще: англия  ашли йънг  джак уилшър  крис смолинг  стивън джерард  уейн рууни  фабио капело  франк лампард 



Видео