България очаквано стигна до три точки при гостуването на Малта - 2:1.
И, пак очаквано, това стана с бой и драма, защото домакините все повече не са футболно джудже. Показаха го и срещу Дания (1:2 в петък), и срещу нашите.
От друга страна българският отбор показа, че е трудно да се мотивираш от съперник Малта на ниво "Италия", а и синдромът силен - слаб мач в поредици е класически за националите.
Бяхме го позабравили при Любо Пенев, но - явно генът си е ген. Селекционерът казва, че ютията е отлепена от дъното, но е очевидно, че не стига токът.
Изборът на играчи е ограничен, а и силите на най-добрите от тях стигат за равенства срещу силни съперници. А трябват победи и точки.
Малтийците удариха две греди, преди българите да си вземат своето в мача. Головете ни дойдоха от Радослав Димитров и Емил Гъргоров, по един в двете полувремена.
Отборът на Любо Пенев бе подкрепян и от гласовита агитка в Ла Валета и сякаш атмосферата около него е по-скоро позитивна и в тежките мигове.
Дори мъката с 2:1 в Малта е приета с положителен знак.
Това отношение контрастира с негативизма, който посрещаше дори сносни игри на тима в предишни квалификации - имиджът на националите бе зацапан.
Сега чувахме скандирания от българската агитка в Ла Валета дори, когато малтийците ни застрашаваха, а нашите очевидно не играеха,както могат.
Пенев бе направил 3 промени след усилието в Палермо (0:1 в петък) и отборът имаше ясна цел.
Толкова напрежение обаче в играта не бяхме виждали в нито един квалификационен мач от тази кампания.
Три точки, без да се държи особено много на стила, иначе налаган от селекционера.
Те ни доближаваг до целта, но светват и алармената лампичка, че трябва да се внимава във всеки един двубой.
Спечелихме и вадим калкулаторите. Трябва ни задължителна победа над Армения, а и над Чехия, за която май всичко свърши.
Но - нищо не е свършило, преди да приключи наистина. Двете победи са задължителни и, защото можем да останем най-слаб втори тим и да отпаднем от баражите.
13-те ни точки са малко, с 19 можем да мислим за плейоф. Там сметките са сложни, не се взимат предвид и резултатите срещу последния тим в групата (6 точки от Малта). В момента имаме най-слабите показатели от вторите тимове в групите, защото реално имаме 7 точки.
До крайната калкулация има време. В септемврийските двубои взехме три точки, но остава усещането, че трябваше да са поне четири.
Битката продължава.
