Да бъдеш големият приятел на Ибра и най-титулуваният играч в клубния футбол: Една необичайна кариера | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Да бъдеш големият приятел на Ибра и най-титулуваният играч в клубния футбол: Една необичайна кариера

Sportcafe , These Football Times
04.04.2019, 23:39 (обновена 10.04.2019, 00:51)

1 от 4 снимки Назад Напред

Максуел и Меси в Барса

Снимка: © Getty Images

Един от моментите, в които Максуел споделяше радостта с Лео Меси

"Той е най-добрият в света", казва Златан Ибрахимович. "Страхотен човек с голямо сърце", допълва Унай Емери. "Човек от класа", определя го Зумана Камара.

Питайте който и да е в света на футбола как би описал Максуел - с пълно име Максуел Шерер Кабелино Андраде - и обикновено ще чуете първо какъв страхотен характер притежава, преди да се обсъжда спортният му талант.

Пенсиониралият се преди две години ляв бек обаче не остави следа във футбола само като приятна личност. Напротив, той ще бъде запомнен с нещо изключително - като най-титулувания играч в историята на клубния футбол.

Фактът, че неговите колеги обсъждат повече характера на Максуел е от една страна комплимент, а от друга казва доста за неговата кариера.

Бразилецът спечели 37 трофея през своите 17 години като професионален футболист, но няма да го видите в списъците с най-великите играчи. Той игра в някои от най-прочутите и печеливши клубове и очевидно винаги успяваше да стигне до най-силния отбор в първенството, в което се изявяваше.

Максуел се присъедини към холандския колос Аякс в началото на века и изкара там пет години, преди да премине в Интер в годините, в които "нерадзурите" натрупаха пет поредни титли, а защитникът допринесе за първите три от тях.

По-късно Максуел беше взет в Барселона в славната ера с Пеп Гуардиола начело, за да завърши последните си пет активни години в щедро финансирания с катарски пари ПСЖ.

Скептиците биха казали, че Максуел спечели толкова много, защото игра в Аякс, Интер, Барселона и ПСЖ. Но не е ли вярно, че Аякс, Интер, Барселона и ПСЖ спечелиха толкова много и заради Максуел?

Преди да започне да побеждава в Европа, Максуел беше част от Крузейро и още 18-годишен за пръв път усети какво е отборът ти да завоюва трофей. Крузейро грабна Купата на Бразилия и тя се пише на сметката и на Максуел, макар той да не изигра и минута в турнира.

Представянето му още като юноша обаче беше хванало окото на Аякс и холандците го привлякоха за 3 млн. евро през 2001 г. Там левият бек получаваше твърдо място в състава и се наложи в мъжкия футбол, а още в първия му сезон Аякс записа дубъл и взе титлата за пръв път от 4 г. насам. Тогава Максуел записа повече минути на терена от звезди като Мидо, Джони Хейтинга, Стивън Пиенаар и Златан Ибрахимович.

Именно Ибрахимович, чийто гигантски потенциал тогава вече личеше, щеше да се превърне в един от най-близките приятели на Максуел във футбола и в живота.

Странната комбинация между скандинавски нападател с балкански корени и бразилски защитник се оказа много важна за кариерите и на двамата - те са на еднаква възраст, но поне при запознанството им Максуел бил доста по-зрял.

"Той дойде в Аякс по същото време като мен, така че ме взе от летището и се запознахме", разказва Ибрахимович. "След две седмици му се обадих и му казах, че имам проблеми. Казах му 'Виж, нямам никаква храна вкъщи, трябва ми помощ'. Той каза 'Ела у нас', даде ми да спя на един дюшек на пода и така спях при него две седмици. Мотаехме се заедно, хранехме се и ходихме на тренировки. След месец дойде първата ми заплата и стана по-лесно за мен".

През годините Максуел стана известен с начина, по който добродушно се грижи за съотборниците си и това се оказа много ценно във всеки клуб, в който той игра. Показателно е, че 16 години след разказаната от Ибрахимович случка, съпругата на Максуел помогна на Юлиан Дракслер да си намери апартамент в Париж.

Но и през онези дни в Холандия, Максуел беше много повече от другар на Ибра.

Всъщност в началото бразилецът имаше повече успехи на терена от Ибрахимович. Максуел стана основна фигура в отбора и след като спечели титлата и през сезон 2003/04, беше избран за футболист на годината в Холандия - едва петият чужденец, който стига до приза.

Често пускан в по-предни позиции по левия фланг, бранителят показваше добрия си дрибъл, записа два гола и шест асистенции през сезона, а интерес към него вече имаше и от по-силни първенства.

Максуел остана още два сезона в Аякс, но после се събра с Ибрахимович в Интер, след като беше претърпял тежка контузия на коляното и напусна Холандия като свободен агент. За да заобиколи годишната квота за попълнения извън Европейския съюз, футболистът подписа с Емполи до края на сезон 2005/06, но не записа мач за този отбор и през лятото премина на "Джузепе Меаца".

Макар че скоро се беше възстановил от ужасната травма, Максуел успя да се наложи като титуляр още до средата на сезона, а в края му триумфира с титлата, блесна и с един много личен момент.

На 1 април 2007-а левият защитник отбеляза необикновено красив гол срещу Парма за победата с 2:0, която означаваше, че на "нерадзурите" им трябват още само 3 т., за да си гарантират шампионския трофей.

Интер остана на върха в Италия и за следващите две кампании, два пъти беше спечелена и Суперкупата на Италия, а трофеите в кариерата на Максуел станаха 12.

Той обаче тъкмо започваше. През лятото на 2009 г. Барселона на Пеп Гуардиола тъкмо беше спечелил исторически требъл, но се подсили с Максуел и със Златан Ибрахимович. Двамата останаха съотборници, а трофеите продължиха да се трупат през следващите години.

Максуел играеше поддържаща роля в състава на Барса, но за по-малко от три години в Каталуния спечели две титли на Испания, три Суперкупи на Испания, две Суперкупи на УЕФА, две купи от Световното клубно първенство и един трофей от Шампионската лига.

Още един парадокс в кариерата му е, че това беше неговият най-наситен с трофеи период, но и този, в който той имаше най-малък принос за победите. Максуел облече екипа на Барселона общо 89 пъти за два сезона и половина и простата сметка показва, че има по един трофей на всеки 9 мача!

Самият футболист първи би признал, че е изкарвал медалите си твърде леко в Каталуния. "Най-лесното нещо би било да остана в Барселона", беше казал Максуел, обяснявайки, че е можел да продължи да е резерва на "най-добрия ляв бек в света" Ерик Абидал и да трупа първи места.

Вместо това, Максуел реши, че предпочита предизвикателството да се премести в Пари Сен Жермен, където подписа през зимата на 2012 г. за 3.5 млн. евро трансферна сума.

Престоят на скамейката в Барселона се беше отразил на неговата репутация и пристигането му в Париж не се прие с голям ентусиазъм.

Пет години и половина по-късно, той прекрати кариерата си и заслужи да бъде изпратен като герой. Максуел бързо се превърна в любимец на феновете, треньорите и съотборниците заради склонността си да работи здраво, заради добрия си характер, заради желанието си да помага и веднага да се адаптира към френската култура като научи френски.

В онзи период ПСЖ подсилваше състава си с все повече звезди, титлите в Лига 1 започнаха да се трупат, а Максуел стана много важна част от този отбор с приноса си на терена и извън него. Месеци след неговото пристигане в Париж, към тима се присъедини и Златан Ибрахимович.

Бразилският ляв бек беше уважаван в съблекалнята и гласът му се чуваше - беше сред лидерите, макар да не носеше капитанската лента. Той толкова впечатляваше във френския хегемон, че направи дебюта си за бразилския национален тим на 31 г.

След като цял живот на поста му имаше непосилна конкуренция от бекове като Роберто Карлос, Марсело и Филипе Луис, в късен етап от кариерата си и Максуел получи така ценната възможност да изиграе няколко мача за родината - включително на Мондиал 2014, макар и едва в срещата за 3/4 място.

Максуел се сбогува с футбола по най-подходящия възможен начин - с трофей.

Последният му двубой беше финалът за Купата на Франция срещу Анже, в който той грабна 37-ия си клубен трофей. Да, Максуел далеч не играеше важна роля съвсем във всички тези успехи през годините, а да се състезава до съотборници като Ибра, Лео Меси, Уесли Снайдер и Тиаго Силва със сигурност беше най-важната предпоставка за успехите.

Но ако някой във футбола си е заслужил подобна чест, това е интелигентният, надежден и до последно подценяван Максуел.

Без да е най-талантливият ляв бек на своето поколение, той беше джентълмен на играта и никога на получи дори един червен картон в своите 590 мача в европейския футбол.

Едва ли ще го посочите като очакван кандидат за най-титулуван играч в клубния футбол, но всъщност съчетанието между футболните и човешките му качества го прави повече от достоен за званието.

Oще: аякс  барса  барселона  бразилец  бразилия  дрял  ерик абидал  запознанство  заслуги  златан  златан ибрахимович  златни медали  ибра  играч  интер  испания  история  италия  кариера  качества  конкуренция  контузия  крузейро  лига 1  лидер  ляв бек  максуел  медали  най-титулуван  национал  нерадзурите  отбори  пари сен жермен  пеп гуардиола  помощ  принос  приятели  приятелство  псж  резерва  селесао  серия а  съблекалня  съотборници  сърце  титли  трофеи  фланг  франция  футболист  характер  холандия 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео