Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато Супермен беше просто Кларк Кент

Буфон сякаш става все по-добър с годините, но в дългата му кариера не са липсвали трудности и тежки моменти
Вратарят винаги е успявал да преодолее грешките и по-слабите периоди, след които е ставал още по-силен Снимка: Getty Images
Вратарят винаги е успявал да преодолее грешките и по-слабите периоди, след които е ставал още по-силен

Един от най-великите вратари в историята на футбола Джанлуиджи Буфон навършва 40 г. в неделя. По този случай Football Italia пусна цяла поредица за легендата, спирайки се на най-ярките му мигове на вратата, както и на забравени епизоди от неговата невероятна кариера.

Днес си припомняме най-сериозните трудности, през които е преминавал Буфон в славните си години в Парма, Ювентус и италианския национален отбор.

"Дори Супермен понякога е просто Кларк Кент", пишеше на транспарант зад неговата врата. "Джиджи, нашият супергерой".

Случи се след една от редките му груби грешки на терена, и то в голям мач - световна квалификация срещу Испания. Буфон опита да изчисти, но се размина с топката и остави Витоло просто да я търкулне в опразнената му врата. В следващия му мач с екипа на Ювентус в Серия "А", тифозите имаха съобщение за него.

И то беше ясно: никой не е напълно безгрешен, дори великият Буфон.

Всъщност историята на неговата кариера е разказ не само за невероятната му класа, но и за преодоляването на трудностите.

Сега едва ли мнозина помнят, че стражът имаше лоши първи месеци в Ювентус след рекордния трансфер от Парма. Все още само на 23 г., той направи поредица от нехарактерни грешки в Торино, довели до някои въпроси дали наистина си е заслужавал голямата сума, платена за него.

Буфон обаче преодоля този период и спечели Скудетото в първите си два сезона в Юве, стигна и финала в Шампионската лига през 2003 г.

Седем години по-късно имаше слухове, че Джиджи е свършен за големия футбол заради поредица от контузии, започнали през 2008-а и продължили до 2010 г., когато вратарят трябваше да бъде заменен още на полувремето в първия двубой на Италия на Световното първенство.

Разбира се, сега вече знаем, че Супермен далеч не беше приключил и успя да преодолее и това, ставайки все по-добър и по-добър на вратата в късните години от кариерата си.

Но извън терена неприятности за него също не са липсвали. Преди Мондиал 2006, завършил с триумф на Италия, той беше обвинен, че е залагал на футболни мачове, което е забранено в страната му.

28-годишният тогава Джиджи беше заподозрян, че е заложил на пет мача на Ювентус през 2004-а и 2005-а заедно с още трима играчи. Вратарят доброволно говори пред прокурори и призна, че е залагал, но само на мачове в други страни и е спрял, когато федерацията забрани залаганията през 2005 г. Впоследствие обвиненията към него бяха свалени.

Даже по-сериозно обвинение имаше към него още от времето му в Парма. През 1999 г. той беше обвинен в симпатии към фашизма, тъй като се появи с фланелка с надпис boia chi molla - фраза, използвана от италианските фашисти.

Тогава 21-годишният Буфон поднесе извинения и настоя, че фразата, която в груб превод означава "смърт за тези, които се предават" (макар че за фашистите значението е по-скоро "смърт за предателите"), за него има значение единствено в спортен смисъл и му напомня да не се предава.

"Беше глупаво да нося тази фланелка, не знаех, че фразата е използвана от фашисткия режим", обясни Буфон.

Легендарният футболист е говорил искрено и по един въпрос, който най-често е тема табу в професионалния спорт.

През 2003-2004 г., докато представянето му на терена беше на обичайното високо ниво, Буфон е водел своя тайна битка с депресията.

"Не бях доволен от живота си и от футбола. Краката ми внезапно започваха да треперят", разказа той преди няколко години пред сайта на ФИФА. "Беше мрачен период, защото по принцип съм слънчев и оптимистичен човек. Мислех си: Как така и богатите хора, и нормалните хора могат да страдат от депресия? Това са ужасни моменти. Напълно губиш представа за себе си и нищо не се подчинява на здравия разум. Когато страдаш от депресия, не бива да се страхуваш да помолиш за помощ и да говориш с близките си".

Депресията често остава неразбрана дори извън мачисткия свят на футбола, в който да говориш за проблема изглежда още по-смело. Но когато става дума за Джанлуиджи Буфон, неговият характер на терена и извън него има също толкова голямо значение, колкото всичките му спасявания, трофеи и успехи.

Защото в крайна сметка, за да съпреживяваш на Супермен, трябва от време на време да го виждаш и просто като Кларк Кент.

 

Най-четените