В събота Англия се размечта, че една от най-романтичните гледки във футбола се завръща - нападателните дуети.
След като Даниел Стъридж и Луис Суарес разрушиха иначе солидния Уест Бромич с общо 4 гола, а Робин ван Перси и Уейн Рууни вкараха по един гол на Стоук, британците извадиха от прашния шкаф книгите със спомени и поизбелели снимки на велики нападателни дуети.
Тях вече ги няма по няколко причини.
Обикновено схемите включват един истински номинален нападател, така играят и Байерн, и водещите отбори в Англия, а и Реал. Барса пък играе с трима, но нито един от тях не е типична деветка, а камо ли да имат двама равнопоставени нападатели.
За нападателна двойка трябва химия, трябва инстинкт, допадане и напасване до почти телепатичност и най-вече - трябват умни футболисти, поети с топка.
Стъридж и Суарес вкарват красиви голове и се усещат на терена. За 16 мача заедно на игрището, те са нанизали 20 попадения (Суарес 12, Стъридж 8). Цели 7 от тези голове са дошли след асистенция на другия в дуета! Това е разбиране и пасване.
Рууни и Ван Перси сякаш започнаха да се усещат през този сезон. През миналия Рууни не се усещаше с никой в Юнайтед и сякаш сам се бе отлъчил от играта. Сега двамата работят добре като дует, но личи, че пък Ван Перси не е в оптимално състояние.
Но класните играчи лесно се сработват.
В Англия историята помни велики дуети. Само най-близкото минало ни връща към Дуайт Йорк и Анди Коул - двойка, която изстреля Юнайтед до требъла през 1999 г. с голове, изпипани като от електронна игра. Пълно разбиране на позицията на другия, тънък пас, оставяне, подпомагане.
Преди тях далеч не толкова техничните Алън Шиърър и Крис Сътън нанизаха 49 гола в шампионския сезон на Блекбърн (1994-95 г.) и установиха отлично партньорство.
По-рано през годините бяха Ръш и Далглиш, великото нападение на мачкащия Ливърпул, а по-рано, пак на "Анфийлд", се е говорило за телепатия между Кийгън и Тошак.
Поети... Тиери Анри бе в основата на велики дуети, защото с него дует може да направи и барманът от пъба до стадиона. С такъв играч до себе си, не е трудно да блестиш.
А когато става дума за хора като Денис Бергкамп (в Арсенал) и Самуел Ето'о в Барса, както и Давид Трезеге с френския национален тим, говорим за екстра класа.
Анри е отличен пример за индивидуалист от най-високо ниво, който обаче се вписва отлично в партньорство.
През 1990 г. двама играчи, които (според немската преса) почти не си говорили, направиха Германия световен шампион. Руди Фьолер и Юрген Клинсман трудно се понасяли извън терена.
На игрището бяха като близнаци, които са се намерили след дълги години раздяла. Невероятна работоспособност, голямо тичане и страст, и невероятни голове. Общо 6 - по три за двамата.
Пак те водиха атаката на Бундестима и на Евро 92, и на САЩ 94. И пак се разбираха отлично.
На американския мондиал обаче купата вдигна друг дует, който бе съставен от страстната амалгама Ромарио - Бебето.
И двамата убийци в наказателното поле, но и технични до... поетичност. Бразилия спечели, а те бяха невъзможни за спиране.
Ромарио има и история на дует с един от най-добрите си приятели във футбола. С Христо Стоичков те водеха дриймтима на Кройф към победи, вкарвайки реално във всеки мач.
Романтика.
Във футбола тя вече е рядкост.
Но това не ни пречи да помечтаем, гледайки Стъридж-Суарес или Ван Перси-Рууни.
