Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ако видеото подсказваше на съдиите

Технологията на голлиниите ще заработи, въпреки временните технически проблеми. Но тя разрешава малка част от въпросите пред един съдия, защото тежките решения обикновено са за нарушения, които изглеждат по различен начин в реално време и наживо, и след гледане на повторения.
Грубостта на Миралас може и да му донесе наказание по видеозапис, но на терена той получи жълт картон. Видеоповторение за рефера Фил Дауд вероятно щеше да доведе до червен.

В американския футбол отдавна е проправен пътят. Да, там спортът е и голямо шоу, а техническата подготовка на стадионите и отборите позволява еднакви условия навсякъде.

Видеоповторенията забавят играта, но и в това време на трибуните има шоу, атракции, съспенс.

В събота и неделя Висшата английска лига отново се замисли за видеоповторения в помощ на реферите, след като два големи инцидента са в устата на всички.

Кевин Миралас от Евертън изрита грубо в коляното Луис Суарес от Ливърпул и по буквата на закона трябваше да бъде изгонен.

А Уейн Рууни от Манчестър Юнайтед директно без топка ритна през краката Джордон Мъч от Кардиф и също трябваше да види червен картон. И двамата получиха само жълти картони.

За анализаторите, гледащи от 20 камери повторенията, е лесно - сочат с пръст виновника и дават присъда. Но на терена не е така, битката е гореща, адреналинът силен и понякога реферът допуска в решенията си дипломация.

Да, влизането на Миралас беше опасно за здравето на съперник, което в правилниците е червен картон. Но при такъв в 35-ата минута, дербито на град Ливърпул можеше да кипне извън нормите, което се е случвало преди.

До това нарушение нямаше нито една грубост на терена. Не че това е оправдание или аргумент срещу червения картон, просто опит за вникване в психологията на един съдия. Освен това на терена е изглеждало вероятно като посягане за топката, а от повторенията ясно се видя умишлена грубост.

Видеоповторението би разрешило въпроса другояче - четвъртият рефер поглежда и прошепва в слушалката: "Червен картон". Тогава къде отива авторитетът на главния арбитър в минутите нататък до края, а и за какво той получава огромен хонорар, а в Англия и заплата? Като най-важните решения в мача ги взима техниката?

Представете си и българското приложение на системата. Колкото и тази на голлинията ще внедрим. Та голлинията на няколко стадиона у нас е толкова крива, че не е измислено как компютърът да копира такава линия. Това в кръга на шегата...

Да не говорим, че технологията струва много пари, а клубовете ни се разпадат от финансови проблеми и трудно си позволяват да пътуват за мачове...

Но основното, извън българската действителност, е да не се убие човешкия фактор в играта. На мига решава съдията, а не машината. Така, както и футболистите са хора и правят грешки. В повечето случаи си плащат за тях, но никой не иска да види мач 9 срещу 9, нали?

И Миралас, и Рууни (особено вторият) заслужаваха червени картони. Но ако ги бяха получили, мачовете в събота и неделя нямаше да се обсъждат до следващия уикенд, нали? Другата гледна точка е на Ливърпул и Кардиф, които биха казали - срещу десет можеше да спечелим повече точки от мача... И т.н, и т.н. Този спор може да продължава до безкрайност.

А какво е футболът без спорове, интрига, различни мнения и съмнения в конспирация?

Ще бъде скучно...

 

Най-четените