Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сбогуването на "Коп" с идола Джерард

Сбогом на човека, с когото всеки от нас асоциира Ливърпул в последните поне 15 години. Има само един Стивън Джерард, това е ясно!
Стадионът ще му направи паметник от любов, а двата тима в събота - шпалир.
"Не съм от камък, не съм Джейми Карагър - вероятно ще се разплача", призна Джерард.
И след него ще има Ливърпул, ще има "Коп", знамето му ще се вее там... Но нищо няма да е същото.
Стиви Джи в дебюта му. Малко слабовато момченце, изпълнило мечтата си да играе поне веднъж за Ливърпул.
Страстта му, хъсът му...
Попаденията във вратата на Юнайтед...
Паметната вечер срещу Олимпиакос...
Речта след победата над Манчестър Сити...
Излъчването на триумф, като при човек, за когото нищо не е по-важно...
Разочарованието от червения картон срещу Юнайтед този сезон...
Или от грешката, донесла фаталната загуба от Челси...
Безбройните удари, голове, спасителни акции тип "Супермен"...
Лидерството му в добри и лоши моменти...
Восъчната му фигура - напълно заслужена за една легенда...
Любовта и лоялността към емблемата - единствена в живота му...
Скромността му, чувството за реализъм и склонността му винаги да говори директно...
Нощта в Истанбул...
Или "Финалът на Джерард" в Кардиф през 2006-а...
Или победните попадения срещу Евертън и дивата радост от тях... Снимка: Getty Images
Или победните попадения срещу Евертън и дивата радост от тях...
Всичко това е Стивън Джерард. Единственият. Колекцията на стикери "Панини" от 1998-а досега е уникална, събрала в няколко снимки и числа онова, което само сърцата на ливърпулците разбират. Един човек, един отбор.

Събота вечер ще се спусне над "Анфийлд" по-бързо, отколкото ни се иска.

Мачът ще започне, ще свърши, последният сигнал на съдията ще прозвучи и ще отекне в сърцето на "Коп" - като присъда.

Последният мач на Стивън Джерард пред неговите хора, пред тези, от които тръгна и за които игра.

И тези, които не могат да си представят Ливърпул без него.

В 19,30 ч в събота на митичния стадион гостува Кристъл Палас. Това е последното домакинство на "червените" през сезона, който пък е заключителен за Джерард в клуба. Преди 27 години, тогава на 8, Стиви минава през портите на Мелууд, за да започне да тренира в школата. Днес е легенда.

Повече от това - той е човекът, без който Ливърпул изглежда някак празен.

Разбира се, през август тимът пак ще играе във Висшата лига. Ще побеждава, ще прави ремита, ще губи. Ще печели купи, ще има звезди, разочарования, а гръмогласните му и верни фенове няма да го изоставят.

Но как си представяте Ливърпул без Стивън? Как го виждате?

В съзнателния живот на милиони той е Мистър Ливърпул.

Видът му, когато излиза с лентата от тунела, прави първия шпагат, стреля, подава точно и с физиономията си изисква от съотборните още и още... Спасителните му удари, пасове и голове.

Това е Ливърпул за всички, които са го гледали поне веднъж през новия век.

За три сезона клубът загуби Джейми Карагър, Луис Суарес, а сега и Джерард.

Двама местни герои от приказките, един супериграч, превърнал се в идол на "Анфийлд".

Но никога досега клубът не се е сбогувал с такава личност.

Джерард е толкова значим, че вероятно в деня на неговото напускане птиците Феникс от сградата на ливърпулското кметство ще отлетят.

Той носеше магията, че този отбор никога не бива да бъде отписван, винаги има шанс. Той бе онзи, към когото гледаха всички, когато играеха "червените".

Той пренесе в тъмните за клуба години на Висшата лига духа на непобедимост. Джерард е Ливърпул - олицетворение на онова, което направи историята на футболните "Бийтълси" толкова различна и красива.

И то във времена, в които отборът често тъне в сивота и посредственост, търсейки път към връщане на върха.

"Коп" в събота ще изпее със свито гърло "You'll Never Walk Alone". Така го направи преди две години за Карагър. Джерард е още по-високо в йерархията, построена от любов.

Ще има сълзи.

Тогава Кара не се разплака, остана железен, просто се скри в тунела.

"Аз не съм от камък", призна Стиви. Да, ще има сълзи. За да се уверим още веднъж (и да се успокоим), че тази игра ражда не само машини и суперфутболисти.

Тя ражда и приказни герои.

За тях ще се говори и след десетилетия. Не за титлите и медалите им, а за аурата. За това колко сърца са спечелили.

Купите са студени, от метал.

Сърцата, които ще плачат за Джерард, са горещи.

 

Най-четените