Как изглеждат сега гигантите на Юве от 90-те

Sportcafe 02.08.2016, 13:23

Алесандро дел Пиеро (1993–2012)
Алесандро дел Пиеро, прекараха почти две десетилетия в състава на "старата госпожа". Обожаван от своите и дълбоко ценен от чуждите, едва ли има друг италиански футболист през последните 20-30 години, който да е уважаван колкото него на Апенините. Възпитаник на скромния Падова, Дел Пиери преминава в Ювентус през 1993 г. и остава безрезервно предан на клуба чак до 2012-а. С над 700 мача и близо 300 гола, Сандро е сред иконите на Юве. В края на кариерата си той игра два сезона в австралийския ФК Сидни, след което бе за кратко и в индийския Делхи Динамос.

Роберто Баджо (1990–1995)
Ювентус го купи през 1990-а за рекордните тогава 25 млн. италиански лири. Първата му титла е Купата на УЕФА от 1993-а. За 5 години в отбора изигра над 100 мача, стана шампион и вдигна Копа Италия. През 2014-а откри голям будистки храма в Милано.

Джанлука Виали (1992–1996)
Виали премина в тима след дълги години в Сампдория и още от първия си сезон в Юве се превърна в суперзвезда. За 4 години изигра 145 мача, в които отбеляза 53 гола. През 1996-а отиде в Челси, а след края на кариерата си опита да бъде треньор, но опитът беше неуспешен. Сега се изявява като коментатор.

Зинедин Зидан (1996–2001)
Когато премина в Ювентус, Зидан още имаше коса. Торинци го взеха от Бордо. След 5 успешни години в клуба бе продаден на Реал Мадрид. През януари бе назначен за треньор на Реал, а няколко месеца по-късно изведе тима до триумф в Шампионската лига.

Антонио Конте (1991–2004)
Историята му в Ювентус започва през 1991-а, когато е привлечен от Лече и продължава 13 години, в които изиграва 419 мача за клуба. Прекрати кариерата си през 2004 г. и стана треньор, а от това лято е наставник на Челси. Преди това стана три пъти поред шампион с Ювентус, след което пое националния отбор на Италия.

Фабрицио Раванели (1992–1996)
Незабравим за него е сезон 1994/95, в който отбеляза 30 гола. През 1996-а премина в английския Мидълзбро. Завърши кариерата си през 2005-а в родния Перуджа. За кратко бе треньор на Аячо, след което стана коментатор.

Дидие Дешан (1994–1999)
Французинът вдигна три шампионски титли на Италия и Шампионската лига. В момента е наставник на националния отбор на Франция.

Чиро Ферара (1994–2005)
През цялата си кариера игра само в два клуба - Наполи и Ювентус. Стана 6 пъти шампион на Италия и беше пример за подражание за колегите си. В момента е коментатор на Premium Calcio.

Паоло Ди Канио (1990–1993)
Юношата на Лацио премина в Ювентус през 1990 г. Ди Канио беше основен играч на торинци, но при наличието на Баджо и Виали нямаше как да се превърне в суперзвезда. Известен с десните си политически възгледи, той прекрати кариерата си през 2008-а, след което стана треньор.

Анджело Ди Ливио (1993–1999)
За Ди Ливио Ювентус беше петият клуб в кариерата. За 6 години изигра над 200 мача, спечели три титли на Италия, както и Купата и Суперкупата, Шампионската лига, Межконтиненталната купа и Суперкупата на Европа. След края на кариерата си беше на работа в Рома и беше помощник на Марчело Липи в националния отбор на Италия. Също се изявява като коментатор.

Филипо Индзаги (1997–2001)
Индзаги стана част от Ювентус през 1997 г., идвайки от Аталанта. В 165 мача за торинци отбеляза 89 гола. След 4 години в Юве премина в Милан. През сезон 2014/15 дори беше треньор на "росонерите", а сега пое Венеция.

Анджело Перуци (1991–1999)
Вратарят дойде в Юве от Рома през 1991 г. и бързо се превърна в любимец на тифозите. След като напусна торинци, отиде в Интер, а накрая игра в Лацио.

Едгар Давидс (1998–2004)
Давидс дойде в Ювентус от Милан. Заради безкомпромисната си игра си спечели прозвището Питбула. След края на карирета си основа собствен бранд, наречен Monta.

Само споменаването на имената им буди респект. Те бяха железните бойци на Ювентус, които пишеха история с торинския гранд.

Някои от тях, като Алесандро дел Пиеро, прекараха почти две десетилетия в състава на "старата госпожа".

Обожаван от своите и дълбоко ценен от чуждите, едва ли има друг италиански футболист през последните 20-30 години, който да е уважаван колкото него на Апенините.

Възпитаник на скромния Падова, Дел Пиери преминава в Ювентус през 1993 г. и остава безрезервно предан на клуба чак до 2012-а.

С над 700 мача и близо 300 гола, Сандро е сред иконите на Юве.

В края на кариерата си той игра два сезона в австралийския ФК Сидни, след което бе за кратко и в индийския Делхи Динамос.

Вижте в галерията как изглеждат сега и с какво се занимават звездите на Ювентус от 90-те години.