Наследството на Доновете | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Наследството на Доновете

Аспарух Крумов
23.02.2015, 14:45 (обновена 27.02.2015, 11:57)
Сан Франсиско

Бели и черни заедно на терена - Сан Франсиско Донс.

Колежанското първенство по американски футбол е слабо позната материя по нашите ширини. Може би ще се изненадате от факта, че всъщност то е дори по-популярно сред американците, отколкото професионалната Национална футболна лига, където са големите звезди.

Неслучайно редица отбори от НФЛ играят мачовете си на университетски стадиони. Но не си представяйте българския им вариант с игрище, на което между тренировките пасе добитък и трибуни, достойни за декор на филм за Втората световна война.

Не, колежанският футбол в САЩ е една не по-малка индустрия от професионалната, инкубатор за бъдещи милионери, но има своите очарователни черти, които някак го доближават по-близо до сърцата на хората.

На първо място - абсолютната забрана играчите да взимат дори един цент за това, че практикуват този спорт.

Изключителна енергия носят и битките между стари съперници, водени в продължения на десетилетия и генерирали богата митология. А своето достойно място в тази митология има един тим, който днес дори не съществува - футболният отбор на Сан Франциско Донс. Въпреки че минаха 33 години от закриването на футболната програма в Университета на Сан Франциско, неговият отдавна разформирован отбор е отговорен за един от най-паметните актове в историята на американския спорт.

През 50-те години на миналия век „Доновете" не се славят като особено силен тим. Отборът от Калифорния обикновено е в сянката на местните съперници Санта Клара и Сейнт Мери. Сан Франциско обаче се отличава с нещо много специално във времената на бушуваща сегрегация.

Още от 1930 година университетът включва цветнокожи състезатели в спортните си отбори. В годините на остро противопоставяне между бели и чернокожи, спортната програма на „Доновете" успява да оцелее като малък оазис на толерантността. Фактът, че остава в периферията на футболната карта, някак смекчава агресията на останалите университети. Но през 1951 година всичко се променя...

Именно тази 1951 година се оказва златната за тима, воден от Джо Кухарич. Отборът смазва всичко по пътя си и печели всичките си 9 мача.

Без равенство, без конкуренция, без каквото и да е съмнение в превъзходството си. Сезонът на „Донс" през 1951 година е считан в САЩ и до днес за една от най-силните кампании, провеждани някога в историята на колежанския футбол.

В края на редовния сезон в канцеларията на Сан Франциско очакват покана за мач за титлата, тъй като системата предлага редица шампионски срещи, където съперниците се канят от организаторите на мачовете за титлата. Такава покана обаче мистериозно липсва. „Тихоокеанският колеж", разгромен с 14-47 от Сан Франциско, получава покана за Сън Боул.

Други отбори, катастрофирали тежко срещу „Доновете" също получават шанса да се борят за купа. Но никой не се обажда на университета, изиграл съвършения сезон. Ехидни доброжелатели дори лепват прякор на тима - „Непобедени и нежелани". И скоро става ясно защо.

Организаторите на Ориндж Боул все пак проявяват интерес към отбора на Кухарич и изпращат покана, но с едно условие - в мача да не участват двамата афро-американци на Сан Франциско Оли Матсън и Бърл Толър. Отговорът е светкавичен и категоричен - „Не"!

Представете си горчивината и болката у играчи и ръководство на „Донс", когато всички вкупом отхвърлят отправеното дяволско предложение. Представете си каква сила, воля и уважение са изпитвали тези млади мъже, които доброволно се лишават от възможността да ознаменуват перфектния си сезон с трофей и да станат единствените в историята на университета си с титла. През 1951 година расизмът прави това, което нито един отбор не успява - да победи Сан Франциско Донс.

През същата тази 1951 година деветима от титулярите на отбора са изтеглени в драфта на НФЛ. Петима от тях участват в „Мача на звездите".

А трима попадат в „Залата на славата", един от които е... чернокожият Оли Матсън. Междувременно Матсън печели и два олимпийски медала за САЩ от Игрите през 1952 година във Финландия - бронз на 400 метра и сребро с щафетата 4х100. Другият „нежелан" играч Бърл Толър е възпрепятстван от контузия в коляното да направи паметна кариера сред професионалистите, но пък записва името си като първият чернокож рефер в историята на НФЛ.

Още през следващата 1952 година футболният отбор на Университета на Сан Франциско е закрит. Причината е тривиална - недостиг на средства да се поддържа отбор, който вади от касата по 70 000 долара на година. По-късно програмата е възстановена за кратко във втора дивизия, но през 1982 година окончателно е сложен краят на футболния отбор „Сан Франциско Донс".

Съвършеният сезон и още по-съвършеният отказ от титлата на този тим обаче са един от решаващите удари срещу расизма в САЩ.

В следващите години все повече цветнокожи младежи получават и използват шанса си да се докажат като големи атлети. Играчите на Джо Кухарич не станаха шампиони, но спечелиха най-важния мач - за купата на толерантността и човещината.

Oще: американски футбол  колежански футбол  нфл  расизъм  сан франсиско  тъмнокожи 


Още от Още спорт

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео