Уроци по обединение | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Уроци по обединение

Цветан Баяслиев
16.10.2015, 23:44 (обновена 19.10.2015, 16:41)

1 от 21 снимки Назад Напред

волейбол, национален отбор, евро 2015

Преди да обединят останалите, те обединиха първо самите себе си.

Националният ни отбор по волейбол изпълни перфектно спортно-техническата си задача и влезе във финалната четворка на европейското първенство. Ако днес победи и французите, значи е надскочил собствената си класа. А триумф във финала ще е равносилен на подвиг.

В действителност България е и винаги е била сред значимите волейболни сили. Регулярно печели медали от големи турнири - сребро от олимпиадата в Москва, пет отличия от световни и четири от европейски шампионати. Така че изненада буди по-скоро фактът, че по някаква причина все още не сме били на върха. Освен това сме на седмо място в ранглистатата на ФИВБ. Там Италия е пета, Франция - 12-а, Словения - 39-а.

Ето че мечтаният миг изглежда по-близо отвсякога. Всички предпоставки са налице - състезатели на топ ниво, компетентен щаб и феноменална подкрепа. Французите са адски силни, италианците са във форма, словенците творят история. Но на кого му пука - те ще трябва да оцелеят в емоционалната центрофуга, наречена „Арена Армеец“. А това ще им се види далеч по-сложно, отколкото да спрат атаките на Владо Николов и Тошко Алексиев.

И ако в чисто волейболен план постигнатото дотук е съвсем очаквано, успехът има и едно по-различно измерение. Ще го забележите пред касите за билети. В сълзите на феновете, които с цяло гърло пеят химна. В огромния трибагреник, понесен на ръце по трибуните. В трескавите разговори в маршрутката и метрото.

Да, волейболистите обединиха нацията. Напук на всички конфликтни сюжети от мрачното всекидневие - избори, бежанци, Путин, Обама...Цялата тази лепкава тиня остава на заден план поне до утре. Потенциалът жужи във въздуха като при опитите на Никола Тесла. При малко късмет в неделя вечер улиците ще бъдат залети от клаксони и усмивки както преди 21 години (в галерията може да си припомните някои от великите спортни постижения и икони, които ни сплотиха. Тя няма претенции за изчерпателност, не е класация. Умишлено са подминати успехите на клубно ниво). А после...после ще му мислим.

Но това е само най-повърхностният пласт от уроците по обединение, което ни преподават Пламен Константинов и неговите 14 храбри воини. Преди да обединят останалите, те обединиха самите себе си. Доказаха, че има изход от омагьосания кръг с българите пред казана.

Ако следите отдавна и изкъсо случващото се в отбора, едва ли сте забравили някои смущаващи епизоди. Например как Владо Николов бе позорно изгонен от състава. Как двамата с Пламен открито не се понасяха, а според злите езици решаваха споровете си дори с юмруци. Как тимът се бе разделил на две след уволнението на Радостин Стойчев и отказването на Матей Казийски. И още, и още.

И днес не всички се харесват, още по-малко се обичат. Няма и нужда - не това е ключът към на единението. Те просто прозряха, че в колективните спортове (както, впрочем, и в държавата) до върха се стига само заедно. Егото трябва да остане в подножието, в раницата има място единствено за професионализъм. Ако не помогнеш на този до теб, ти също си обречен на провал.

И вълшебството внезапно се случва. Ето защо Ники Пенчев преодоля личната трагедия. Ето защо момчетата се прегръщат не само след спечелена, но и след загубена точка. Ето защо Пламен и Владо - някогашни врагове, днес са верни съюзници. Не защото непременно се харесват, още по-малко се обичат. Поставили са си цел, до която могат да стигнат единствено като екип.

Дори и днес да не успеят срещу Франция, мисията им е изпълнена. Показаха ни как се прави. И дано сме внимавали достатъчно в час.

„Върша единственото, което умея - да играя волейбол“. Това е простичкият отговор на 38-годишния Владо Николов на въпроса как така скача и плонжира, сякаш е на 20. И понеже той и колегите му играят волейбол съвършено, машината се задейства.

Стотици, хиляди деца вече питат родителите си кога ще ги заведат на тренировка. Бизнесът долавя шанса си за ефективна реклама. Остава и чиновниците във федерацията да проумеят, че задълженията им се простират далеч отвъд лъскавата витрина, наречена национален отбор.

И дано един ден всеки от нас практикува професията си така, както Владо играе волейбол – успешно и в името на общата цел. Когато този ден дойде, България ще бъде различна.

Oще: арена армеец  владимир николов  волейбол  евро 2015  николай пенчев  пламен константинов  спортни герои 


Още от Още спорт

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео