Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Приказка за лека нощ: Когато във Варна Кличко бе пратен в страната на сънищата

Светът на бокса е виждал какво ли не, но никога не се бе изправял пред величието на двама братя. През годините Виталий и Владимир Кличко налагат семейна хегемония в тежката категория и стават живи легенди.
Светът на бокса е виждал какво ли не, но никога не се бе изправял пред величието на двама братя. През годините Виталий и Владимир Кличко налагат семейна хегемония в тежката категория и стават живи легенди.

С годините тази история започва да избледнява. Сякаш е забранено да се разказва. Смъртен грях е дори споменаването ѝ. Трябва да се забрави. Постепенно се превръща в градски мит, в който почти никой не вярва, предаващ се от уста на уста.

Малцина са хората, знаещи истината, но дори те само тихичко я шептят в залите за тренировки

Светът на бокса е виждал какво ли не, но никога не се бе изправял пред величието на двама братя. През годините Виталий и Владимир Кличко налагат семейна хегемония в тежката категория и стават живи легенди.

С юмруци, изковани от стомна. С тела на богове. С бързи умове и характери на спартански воини. Талантливи и калени в стотици битки. Майстори на бойните изкуства. Неудържими, непобедими и перфектни... или не точно.

Всяка приказка за лека нощ трябва да има щастлив край, а героите в нея да нямат недостатъци. Така човек се пренася в страната на сънищата блажено, с усмивка на лице, позитивно настроение и може да си почине спокойно.

Тази приказка обаче е друга. Реална, въпреки че толкова време много хора се опитват да я превърнат в измислица. История за един човек, който отпътува за страната на сънищата, но никога няма да иска да си спомни.

Историята на последния мач по кикбокс на Виталий Кличко, която няма щастлив край

По-големият брат на Владимир от много малък се увлича по спорта и бойните изкуства. Избира кикбокса и е толкова добър, че става невъзможно да му се намери съперник, който да го затрудни. В казармата Виталий вече е със статута на световна звезда и много бързо става разпознаваем сред публиката.  Доказва се както при аматьорите, така и при професионалистите.

На Европейското първенство по кикбокс през 1992 г. Виталий пристига в България с перфектен актив, в който няма поражение. Форумът се провежда във Варна, а цялата зала е облепена с плакати на украинеца.

Разбира се, Кличко размазва всичките си опоненти и печели категорията си. На следващия ден има един последен мач - срещу родения в Бирмингам Пеле Рийд, който съвсем не е съвършен състезател, но съумява да спечели своята категория.

Битката е неравностойна - машина срещу обикновен човек, вдъхновен от филми на Брус Лий. Британецът едвам стига до раменете на двуметровия Виталий, който преди срещата му казва: „Ти си нищо!"

Мачът започва и Кличко дава да се разбере, че Рийд е на негова територия. Пеле няма габаритите на съперника си, но е по-бърз и се старае да избягва ударите, знаейки, че само един ще е достатъчен, за да приключи всичко. Блокира, отдръпва се, опитва контраатака. Чака своя момент... и той идва.

Всичко става за част от секундата - Рийд се обръща светкавично и с удар със завъртане цели Кличко под брадичката. Край. Добре дошъл в страната на сънищата. По това време в правилата няма нокаут, но въпреки това съдиите прекратяват двубоя, защото виждат, че Виталий е неспособен да каже дори къде се намира в момента. Пеле Рийд става европейски шампион и нанася първата и единствена загуба на Виталий Кличко в кикбокса.

След поражението във Варна през 1992 г. по-големият брат на Владимир решава изцяло да се посвети на бокса, а през 1999 г. печели и първата си световна титла. По съвсем различен начин се развива кариерата на Рийд, за когато върхът остава в България.

Години по-късно Виталий се кълне, че битката във Варна никога не се е случвала. Следващата му среща с Рийд е в Германия - Кличко се готви за поредната звезда битка за милиони долари, а някогашният му кошмар е сред зрителите. Пеле се обръща към приятеля си и му казва: „Знаеш ли, че съм го нокаутирал?"

„Сигурно, но само в сънищата си."

 

Най-четените