Как политиката бойкотира олимпийските игри | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Как политиката бойкотира олимпийските игри

Станил Йотов
08.12.2017, 10:57 (обновена 09.12.2017, 09:38)
Владислав Козакевич

Решението на МОК да изхвърли Русия от започващите след два месеца зимни олимпийски игри върна спомена за времената на Студената война. Тогава политиците от Запад и Изток бяха в изключително обтегнати отношения и не се колебаеха да използват и спорта, когато се налага.

Нищо, че в древността са спирали войните, когато има олимпийски игри. Но когато от едната страна са Джими Картър и Родналд Рейгън, а от другата Леонид Брежнев и останалите номенклатури от ЦК на КПСС, какво друго да очакваме? Заради Игрите вече се подпалваха войни., а най-драстичните подобни случаи са на олимпиадите в Москва '80 и Лос Анджелис '84.

Тон в началото дават лидерите на САЩ, чийто президент Джими Картър поставя ултиматум в началото на 1980 г.: Или Съветският съюз ще си изтегли войските, окупирали Афганистан няколко месеца по-рано, или Щатите ще обявят бойкот на московската олимпиада. Не помагат и опитите на Лорд Киланин, тогавашния шеф на МОК, да намери начин за съглашателство между Картър и лидера на режима в Кремъл Леонид Брежнев.

Позицията на САЩ за пълен бойкот подкрепят ред страни, сред които Западна Гемания, Япония, Канада, Аржентина, Китай и др.

Великобритания, Франция и Австралия също го поддържат, но дават право на спортистите си сами да решат дали да участват. Стига се до демонстрации като тази от 24 май 1980 г. на маратона в Бъфало, който играе ролята на олимпийска квалификация. В него атлетът Гари Фанели се състезава с фланелка, на която пише „Пътят към Москва свършва тук!”. А великият боксьор Мохамед Али е пратен да агитира за бойкота в африканските страни Танзания, Нигерия и Сенегал, но мисията му претърпява провал.

Така заради бойкота и по други причини в Москва '80 липсват общо 66 от поканените страни. На церемонията при откриването въобще не участват спортистите на Белгия, Франция, Италия, Холандия, Швейцария, Сан Марино и Люксембург. Отказва да дойде и кметът на Монреал Жан Драпо, където са се провели последните игри. В хода на олимпийския турнир доста атлети се състезават без знамето и химна на страната си. А при закриването организаторите издигат знамето на Лос Анджелис, където ще бъде следващата олимпиада, вместо това на САЩ въпреки традицията.

В историята остава и изпълнението на полския състезател по овчарски скок Владислав Козакевич. Пред 65 000 зрители на стадион „Лужники” той води люта битка за златото със съветския скачач Константин Волков. Публиката обаче непрекъснато освирква атлета от Познан. След като печели златото, Козакевич се обръща към трибуните и отмерва един лакът по адрес на зрителите. Става дипломатически скандал, от който поляците се измъкват с аргумента, че техният шампион не имитирал мъжкото си достойнство, а просто получил някакъв спазъм. В крайна сметка Владислав Козакевич се отърва без санкция, и дори е избран за най-добър спортист на годината в страната си.

Отговорът на соцлагера идва 4 години по-късно.

На 8 май 1984 г., само три месеца преди олимпиадата в Лос Анджелис, от Кремъл обявяват бойкот на игрите. Мотивите са „от съображения са сигурност на спортистите, изострен шовинизъм и антисъветска истерия в САЩ”. Два дни по-късно България и ГДР също декларират, че няма да участват. Всъщност това са първите три страни в класирането по медали в Москва '80.

След това се включват още Унгария, Полша, Чехословакия, Куба, Монголия, Виетнам, Афганистан, Южен Йемен, Северна Корея, Етиопия и Ангола. А по други политически причини не участват още Албания, Иран и Либия. Така от соцлагера за Лос Анджелис заминават само спортистите на Румъния и Югославия. Румънците, чийто партиен и държавен ръководител Николае Чаушеску тогава не е в добри отношения с Москва, дори стават втори в класирането по медали с 53 отличия, от които 20 златни.

Разбира се, истинските причини за бойкота са съвсем други. Освен отмъщението за американската акция на Москва '80, самият президент на САЩ Роналд Рейгън предполага, че управниците от Кремъл са имали сериозни опасения за масово бягство на съветски спортисти в Америка.

Oще: бойкотиране на игрите  владислав козакевич  запад  изток  лос анджелис 1984  мок  москва 1980  олимпиада  олимпийски игри  русия  сащ  студена война 


Още от Още спорт

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео