Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Дракони" в калта

Преди четвърт век Маджер бе една от най-големите звезди на Порто
Преди четвърт век Маджер бе една от най-големите звезди на Порто

"Валеше такъв сняг, че просто не се виждаше как ще спре", връща лентата към декември 1987 година в Токио легендарният футболист на Порто Рабах Маджер. Алжирецът и останалите „дракони" са в японската столица за финала за Интерконтинеталната купа срещу уругвайския Пенярол. „Студът беше невероятен, а в този сняг и в тази кал не проумявах как можем да си подадем топката", продължава той.

Метеорологичната обстановка обаче не беше единственото нещо, което смущаваше португалците, когато стъпиха на терена на Националния стадион преди четвърт век. Пенярол имаше зад гърба си четири предишни участия на големия финал, като беше окачил на колана си скалповете на Бенфика, Реал Мадрид и Астън Вила в последните три от тях. „Драконите" от своя страна правеха дебют за Интерконтиненталната купа...

До онзи момент Южна Америка бе абсолютен доминант с 8 титли от 9 издания, като единствено Ювентус бе победил Архентинос Хуниорс с дузпи през 1985, за да отстрами поне частично Стария континент. Уругвайците изглеждаха напълно уверени в Токио, а положението в Порто допълнително се утежняваше от продажбата на Пауло Футре на Атлетико Мадрид и контузиите на няколко от основните футболисти.

Над 68 000 зрители по трибуните се опитваха всячески да вдигнат минусовите температури, въпреки че на терена се играеше нещо, което беше всичко друго освен футбол. Малко преди края на полувремето кълбото някак си достигна до Маджер по дясното крило, той направи лъжливо движение, че ще стреля, колкото да литне няколко противникови играчи и стреля с левия крак към далечния ъгъл. Топката изглеждаше орисана да влети в мрежата, но сантиметри преди голлинията замръзна неподвижна в снега. За радост на „сините" Фернандо Гомес бе по-съобразителен от отбраната на Пенярол и добута кълбото във вратата.

Обстановката беше толкова тежка, че през втората част футболистите на Порто бяха излезли с девиза „чистотата е здраве", давайки всичко от себе си топката да не стига до тяхната половина. Момчетата на Томислав Ивич бранеха храбро крехката си преднина, но десет минути преди края на редовното време бяха наказани. Полузащитникът Едуардо да Силва изсипа една висока топка от фаул към наказателното поле на Порто, влезлият като резерва Матосас игра с глава, като асистира на Милтон Виера, който от малкия пеналт реализира за 1:1.

До края на мача и двата тима не желаеха да рискуват и се стигна до продължения.

Времето течеше и вече се задаваха дузпите, когато геният на Маджер реши мача. Аугусто Игнасио прекъсна атака на Пенярол и изчисти кълбото. Уругваецът Обдулио Трасанте пръв достигна до него, но Маджер връхлетя като светкавица и за стотни от секундата първо отне топката, а после отправи невероятен удар, който имаше нужната сила и височина да прехвърли вратаря Перейра, да тупне около малкия пеналт и да влети в мрежата.

Само две години преди това атакуващият полузащитник бе изхвърлен от втородивизионния френски Тур с етикета „тактически неграмотен", а в Токио съдбата отново го прие в обятията си, след като няколко месеца преди това бе отбелязал онзи исторически гол с пета срещу Байерн на финала за КЕШ.

„Това бе един справедлив край за Интерконтиненталната купа. За гола в Токио се сещам с най-голямо удоволствие. Петичките бяха по-атрактивни, но попадението в Япония ни направи световни шампиони", спомня си Маджер.

„Играеше се второто продължение и отбелязах гола в перфектния момент. Трябва да се има предвид, че се получи красиво изпълнение при едни много тежки условия и разоран терен", допълва той.

„Бях избран за Играч на мача и спечелих кола. Взех я за Португалия и все още я карам. След 25 години още е като това. Няма спор, че японските автомобили са номер едно, но не мога да кажа същото за времето в страната през зимата. Помните ли онзи 13 декември? Валеше, валеше, валеше и не спираше да вали!"

„Осмицата" на Порто обаче можеше да прави чудеса и в снега...

 

Най-четените