Клишето "Волейболът ни обедини" | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Клишето "Волейболът ни обедини"

Асен Миланов
19.10.2015, 15:02 (обновена 22.10.2015, 17:29)
национален отбор по волейбол

Не може нещо, което си правил поне 24 пъти, да е подвиг

Преди няколко дни, когато с приятели си говорех по темата, им казвах, че ми се иска да не пиша този статус в понеделник, но за съжаление ще трябва да го напиша. За волейбола ми е думата, за резултатите и за клишето "Волейболът ни обедини".

В моя защита ще кажа, че чат-пат и малко повече понякога, разбирам от волейбол. Даже на последните първенства (документирано), включително и на това, познавах не само класирането, но и резултатите във финалните мачове на отбора ни.

Не е някакво чак какво умение - всъщност, всеки волейболен статистик ще ви каже - българският национален отбор е рекордьор по четвърти места в историята на този спорт. Исторически, европейските първенства са най-успешните с едното второ място в далечната 1951 г. и четирите бронза, последният от 2009 г. в Истанбул. И така, независимо, че е относителна константа в световния и европейски волейбол, за разлика от много други отбори, които изригват еднократно и изчезват след това - ние златен медал от голямо първенство нямаме.

Сега за домакинството - не зная дали сте забелязали, при волейбола най-добре се вижда, че почти без изключения схемите се правят така, че домакинският отбор да може да излезе от предварителните групи, а ако може и да стигне и до финалната четворка. Не зная как точно го правят това при жребия, но като се погледне статистиката, почти изключение са случаи, в които това правило не се потвърждава от фактите.

Такъв организационен подход си има и рационално обяснение (особено за спорт, който няма такава фенска маса и зрителски интерес като футбола, не че и там това с домакините в някаква степен не важи). Няма го домакина - празна зала, а това не е добре за имиджа на спорта.

Другата особеност на волейбола е, че груповите схеми са много леки и не се класираш напред само при пълна излагация. В този смисъл, за да се класираш на полуфинал, е необходимо да изиграеш един или два (в зависимост от схемата) силни елиминационни мачове, а по ирония на съдбата в четирите ни последни такива класирания съперникът преди полуфинала винаги е ... Германия! (Световна лига 2012, Олимпийски игри 2012, Европейско първенство 2013 и сега). Въобще германците след злощастната квалификация за олимпиадата през 2012 в елиминационни мачове са ни абсолютен абонат!

И за "обединението" - естествено, като най-силен колективен спорт, с дългогодишна традиция и най-много успехи и победи (макар понякога и без значение) над водещите отбори, мъжкият ни национален отбор по волейбол винаги пълни залите - дали ще Зимния дворец някога, „Христо Ботев“ още по-преди, или Двореца във Варна, а сега и новата зала - публиката на мачове на националния е доволно много, доволно екзалтирана и винаги подкрепяща отбора.

Но пък чак "обединение"…

Въобще, усещането като се случват тези мачове и особено последните години е, че едва ли не се случва някакво невъобразимо чудо и едва ли не ние, малкият Голиат, прегазваме врага като конницата на генерал Колев в Добруджа или Вазовата пехота при Дойран....

Да, спортът и успехите на любимия отбор, особено и ако е национален, създава положителна емоция, радост, поводи за коментари, снимки на политици с победителите (и никога с победените), разговори за световния заговор срещу нас и епично-безумни заглавия от типа "смачкахме Германия", "взехме главата на Бразилия", "разбихме Русия", "отнесохме САЩ", "убихме Франция", "непобедена Италия преклони глава пред трикольорите" и т.н. Ама на сутринта...е, на сутринта си е същото.

Спортът не обединява нации, нациите се обединяват от рационални и разумни общи усилия, водещи до просперитет и добруване.

Спортът е в частта на "зрелищата" - в частта на обединението, примерно, са прозаичните и ежедневни неща, като нетърпимостта към крадливите политици, антикорупционното поведение, отношението към работата и икономиката, отношението към националната култура и памет, към образованието, към общото ни бъдеще като народ и нация.

От това, че заедно сме вървели из софийските улици през 1994 г. или че сме се драли до припадък в подкрепа на волейболния ни отбор онзи ден, нищо, ама нищо не следва. "Мислим за следващия мач, продължаваме напред!", както биха казали класиците...

От това, че няма да излезем и да гласуваме на референдума в следващата неделя - виж, от това ще последва много. За съжаление все в тази безконечна спирала надолу, по която вървим към собствената си национална гибел!

А за "подвига" - не може да е подвиг нещо, което си правил 24 пъти поне.Това, дето се вика, е тривиалност, ежедневие. Подвиг би било, ако поне веднъж този наш отбор бе проявил нужната воля, мъжество, тактическа зрялост, умения и постоянство, че да не гледаме поредното второ-трето и поредното четвърто място. Веднъж поне!

Защото по неясни за никого причини и въпреки поведението на федерация и управляващи - България (макар и все по-малко) ражда волейболисти на световно ниво. Все по-малко успява да ги събере и задържи за дълго в залите заради сбърканата консуматорска политика в този (и не само спорт), но ги имаме.

Подвиг би било и друго - същите тези спортисти, спортни деятели и фенове да предизвикат промяна, която да доведе до това, че този спорт, в който имаме и традиции, таланти и успехи, да не го постигне клетата съдба на другите ни професионални (колективни и индивидуални) спортове и за тези четвърти места от тук нататък да говорим все в минало време.

Oще: българия  волейбол  германия  евроволей 2015  национален отбор 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.11.2013, 11:46

8 opetkov | 20.10.201512:39

Много хора не са разбрали, че статията дори не е основно за волейбол. Поздравявам автора, особено за констатацията, че спортът е зрелище и не бива да му се отдава чак такова значение за "обединението" на нациите.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 05.09.2012, 13:35

7 Дара | 20.10.201511:52

За разлика от автора, аз не разбирам чат пат и по-често от волейбол. Почти нищо не разбирам. И дори не знам правилата, мисля че са нещо подобно на правилата на тенис, пинг-понг и федербал.
И пак за разлика от автора си мисля , че спортът наистина обединява. Защото всички искаме победата на нашите, т.е. спортът е едно от малкото неща , за които искаме едно и също. Всички искаме нашите да победят.
И пак за разлика от автора , но позовавайки се на неговата статистика, ако наистина сме толкова често четвърти, това е чудесен резултат. Това означава , че обикновено само три нации са по-добри от нас. От двайсет и няколко, в зависимост колко държави има има Европа в даден момент. Т.е. нашят отбор е по-добър от двайсетина други. Какво му е лошото?
В заключение, радвам се за българскя отбор. Поздравявам го за четвъротото място.
Браво, момчета!
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

6 Mako | 20.10.201510:28

Поредното мрънкащо философстване по повод Евроволей 2015. Като се започне с монументално-мъдрото "В моя защита ще кажа, че чат-пат и малко повече понякога, разбирам от волейбол. Даже на последните първенства (документирано), включително и на това, познавах не само класирането, но и резултатите във финалните мачове на отбора ни." / така, де, мъдрецопророк съм си и какво мога да направя, след като съм именно такъв!/, премине се през откровено кретенското "за да се класираш на полуфинал, е необходимо да изиграеш един или два (в зависимост от схемата) силни елиминационни мачове" /Хахахахахахххххххххххххх!/, после се премине през внушението, че да победиш Германия/ два пъти/ и Холандия си е фасулска работа, за да се стигне до титаничното "Спортът не обединява нации, нациите се обединяват от рационални и разумни общи усилия, водещи до просперитет и добруване."...
Това, последното, си заслужава по-сериозен коментар, тъй като на пръв поглед изглежда разумно. Ама не е. Защото нациите се обединяват преди всичко около идеи. Които след това водят до "рационални и разумни общи усилия, водещи до просперитет и добруване". Българският волейбол е една от малкото останали ни идеи, че можем да бъдем силни в нещо. За една нация в труден период от своята история наличието на такива феномени е критично важно. И когато някакъв селски мъдрец, почесвайки егото си, се опитва да ни внуши, че това не е смислена идея - редно е да му възразим! Истината е, че волея няма как, сам по себе си, да ни измъкне от блатото, в което сами сме се натикали.Но е истина и това, че историята около тази толкова интелигентна игра е една от спасителните пътеки, която може да ни изведе на пътя на новото ни, много по-разумно и градивно национално и гражданско самочувствие! Просто трябва да повярваме, че така, както волейболистите ни могат да бъдат в елита на света и Европа, така и останалите българи имаме този шанс. Нужно е само да работим разумно и упорито, да се изграждаме така, както го правят волейболистите ни!
За да се случи това е нужно и да не оставаме равнодушни след пръдльовски изпълнения, като това по-горе. А пръдльото - в киреча, до прадядо си Рачко Пръдлето!
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 09.02.2011, 15:02

5 kakao | 20.10.201510:26

Колко сте зле! Авторът и някои от коментиращите...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 12.12.2011, 19:43

4 Vladimir Nestorov | 20.10.201501:43

Дребни душици... колко дребни душици навсякъде...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 02.06.2015, 19:21

3 Spider | 19.10.201518:57

Абе лошо няма. Щом се класираме напред, всичко си е ок. С волейбола стана истерия като с концерта на учиндолския селяк, и затова много хора се раздразниха. Аз не го гледах, защото волейбол ми е скучно да гледам, предпочитам да го играя. На плажа, по възможност с приятели и приятелки добре де, добре
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 24.11.2010, 16:42

2 Iivaylo Kirov | 19.10.201518:19

Последните няколко дни написах няколко подобни коментара , и бях на секундата обявен за хейтър - пишещ простотии ! Народа не е готов да чува такива неща ... по добре му е , да изпада в умиление и да вика "Българи юнаци" .... а даже не забелязва , че потурите на юнаците са оцапани ...
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 07.10.2013, 15:00

1 maznislav | 19.10.201516:22

Народът иска хляб и зрелища и по възможност да вика за победителите.
   

оценка

+0 -1


Видео