Клишето "Волейболът ни обедини" | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Клишето "Волейболът ни обедини"

Асен Миланов
19.10.2015, 15:02 (обновена 22.10.2015, 17:29)
национален отбор по волейбол

Не може нещо, което си правил поне 24 пъти, да е подвиг

Преди няколко дни, когато с приятели си говорех по темата, им казвах, че ми се иска да не пиша този статус в понеделник, но за съжаление ще трябва да го напиша. За волейбола ми е думата, за резултатите и за клишето "Волейболът ни обедини".

В моя защита ще кажа, че чат-пат и малко повече понякога, разбирам от волейбол. Даже на последните първенства (документирано), включително и на това, познавах не само класирането, но и резултатите във финалните мачове на отбора ни.

Не е някакво чак какво умение - всъщност, всеки волейболен статистик ще ви каже - българският национален отбор е рекордьор по четвърти места в историята на този спорт. Исторически, европейските първенства са най-успешните с едното второ място в далечната 1951 г. и четирите бронза, последният от 2009 г. в Истанбул. И така, независимо, че е относителна константа в световния и европейски волейбол, за разлика от много други отбори, които изригват еднократно и изчезват след това - ние златен медал от голямо първенство нямаме.

Сега за домакинството - не зная дали сте забелязали, при волейбола най-добре се вижда, че почти без изключения схемите се правят така, че домакинският отбор да може да излезе от предварителните групи, а ако може и да стигне и до финалната четворка. Не зная как точно го правят това при жребия, но като се погледне статистиката, почти изключение са случаи, в които това правило не се потвърждава от фактите.

Такъв организационен подход си има и рационално обяснение (особено за спорт, който няма такава фенска маса и зрителски интерес като футбола, не че и там това с домакините в някаква степен не важи). Няма го домакина - празна зала, а това не е добре за имиджа на спорта.

Другата особеност на волейбола е, че груповите схеми са много леки и не се класираш напред само при пълна излагация. В този смисъл, за да се класираш на полуфинал, е необходимо да изиграеш един или два (в зависимост от схемата) силни елиминационни мачове, а по ирония на съдбата в четирите ни последни такива класирания съперникът преди полуфинала винаги е ... Германия! (Световна лига 2012, Олимпийски игри 2012, Европейско първенство 2013 и сега). Въобще германците след злощастната квалификация за олимпиадата през 2012 в елиминационни мачове са ни абсолютен абонат!

И за "обединението" - естествено, като най-силен колективен спорт, с дългогодишна традиция и най-много успехи и победи (макар понякога и без значение) над водещите отбори, мъжкият ни национален отбор по волейбол винаги пълни залите - дали ще Зимния дворец някога, „Христо Ботев“ още по-преди, или Двореца във Варна, а сега и новата зала - публиката на мачове на националния е доволно много, доволно екзалтирана и винаги подкрепяща отбора.

Но пък чак "обединение"…

Въобще, усещането като се случват тези мачове и особено последните години е, че едва ли не се случва някакво невъобразимо чудо и едва ли не ние, малкият Голиат, прегазваме врага като конницата на генерал Колев в Добруджа или Вазовата пехота при Дойран....

Да, спортът и успехите на любимия отбор, особено и ако е национален, създава положителна емоция, радост, поводи за коментари, снимки на политици с победителите (и никога с победените), разговори за световния заговор срещу нас и епично-безумни заглавия от типа "смачкахме Германия", "взехме главата на Бразилия", "разбихме Русия", "отнесохме САЩ", "убихме Франция", "непобедена Италия преклони глава пред трикольорите" и т.н. Ама на сутринта...е, на сутринта си е същото.

Спортът не обединява нации, нациите се обединяват от рационални и разумни общи усилия, водещи до просперитет и добруване.

Спортът е в частта на "зрелищата" - в частта на обединението, примерно, са прозаичните и ежедневни неща, като нетърпимостта към крадливите политици, антикорупционното поведение, отношението към работата и икономиката, отношението към националната култура и памет, към образованието, към общото ни бъдеще като народ и нация.

От това, че заедно сме вървели из софийските улици през 1994 г. или че сме се драли до припадък в подкрепа на волейболния ни отбор онзи ден, нищо, ама нищо не следва. "Мислим за следващия мач, продължаваме напред!", както биха казали класиците...

От това, че няма да излезем и да гласуваме на референдума в следващата неделя - виж, от това ще последва много. За съжаление все в тази безконечна спирала надолу, по която вървим към собствената си национална гибел!

А за "подвига" - не може да е подвиг нещо, което си правил 24 пъти поне.Това, дето се вика, е тривиалност, ежедневие. Подвиг би било, ако поне веднъж този наш отбор бе проявил нужната воля, мъжество, тактическа зрялост, умения и постоянство, че да не гледаме поредното второ-трето и поредното четвърто място. Веднъж поне!

Защото по неясни за никого причини и въпреки поведението на федерация и управляващи - България (макар и все по-малко) ражда волейболисти на световно ниво. Все по-малко успява да ги събере и задържи за дълго в залите заради сбърканата консуматорска политика в този (и не само спорт), но ги имаме.

Подвиг би било и друго - същите тези спортисти, спортни деятели и фенове да предизвикат промяна, която да доведе до това, че този спорт, в който имаме и традиции, таланти и успехи, да не го постигне клетата съдба на другите ни професионални (колективни и индивидуални) спортове и за тези четвърти места от тук нататък да говорим все в минало време.

Oще: българия  волейбол  германия  евроволей 2015  национален отбор 


Още от Още спорт

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.11.2013, 11:46

8 opetkov | 20.10.201512:39

Много хора не са разбрали, че статията дори не е основно за волейбол. Поздравявам автора, особено за констатацията, че спортът е зрелище и не бива да му се отдава чак такова значение за "обединението" на нациите.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 05.09.2012, 13:35

7 Дара | 20.10.201511:52

За разлика от автора, аз не разбирам чат пат и по-често от волейбол. Почти нищо не разбирам. И дори не знам правилата, мисля че са нещо подобно на правилата на тенис, пинг-понг и федербал.
И пак за разлика от автора си мисля , че спортът наистина обединява. Защото всички искаме победата на нашите, т.е. спортът е едно от малкото неща , за които искаме едно и също. Всички искаме нашите да победят.
И пак за разлика от автора , но позовавайки се на неговата статистика, ако наистина сме толкова често четвърти, това е чудесен резултат. Това означава , че обикновено само три нации са по-добри от нас. От двайсет и няколко, в зависимост колко държави има има Европа в даден момент. Т.е. нашят отбор е по-добър от двайсетина други. Какво му е лошото?
В заключение, радвам се за българскя отбор. Поздравявам го за четвъротото място.
Браво, момчета!
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

6 Mako | 20.10.201510:28

Поредното мрънкащо философстване по повод Евроволей 2015. Като се започне с монументално-мъдрото "В моя защита ще кажа, че чат-пат и малко повече понякога, разбирам от волейбол. Даже на последните първенства (документирано), включително и на това, познавах не само класирането, но и резултатите във финалните мачове на отбора ни." / така, де, мъдрецопророк съм си и какво мога да направя, след като съм именно такъв!/, премине се през откровено кретенското "за да се класираш на полуфинал, е необходимо да изиграеш един или два (в зависимост от схемата) силни елиминационни мачове" /Хахахахахахххххххххххххх!/, после се премине през внушението, че да победиш Германия/ два пъти/ и Холандия си е фасулска работа, за да се стигне до титаничното "Спортът не обединява нации, нациите се обединяват от рационални и разумни общи усилия, водещи до просперитет и добруване."...
Това, последното, си заслужава по-сериозен коментар, тъй като на пръв поглед изглежда разумно. Ама не е. Защото нациите се обединяват преди всичко около идеи. Които след това водят до "рационални и разумни общи усилия, водещи до просперитет и добруване". Българският волейбол е една от малкото останали ни идеи, че можем да бъдем силни в нещо. За една нация в труден период от своята история наличието на такива феномени е критично важно. И когато някакъв селски мъдрец, почесвайки егото си, се опитва да ни внуши, че това не е смислена идея - редно е да му възразим! Истината е, че волея няма как, сам по себе си, да ни измъкне от блатото, в което сами сме се натикали.Но е истина и това, че историята около тази толкова интелигентна игра е една от спасителните пътеки, която може да ни изведе на пътя на новото ни, много по-разумно и градивно национално и гражданско самочувствие! Просто трябва да повярваме, че така, както волейболистите ни могат да бъдат в елита на света и Европа, така и останалите българи имаме този шанс. Нужно е само да работим разумно и упорито, да се изграждаме така, както го правят волейболистите ни!
За да се случи това е нужно и да не оставаме равнодушни след пръдльовски изпълнения, като това по-горе. А пръдльото - в киреча, до прадядо си Рачко Пръдлето!
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 09.02.2011, 15:02

5 kakao | 20.10.201510:26

Колко сте зле! Авторът и някои от коментиращите...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 12.12.2011, 19:43

4 Vladimir Nestorov | 20.10.201501:43

Дребни душици... колко дребни душици навсякъде...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 02.06.2015, 19:21

3 Spider | 19.10.201518:57

Абе лошо няма. Щом се класираме напред, всичко си е ок. С волейбола стана истерия като с концерта на учиндолския селяк, и затова много хора се раздразниха. Аз не го гледах, защото волейбол ми е скучно да гледам, предпочитам да го играя. На плажа, по възможност с приятели и приятелки добре де, добре
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 24.11.2010, 16:42

2 Iivaylo Kirov | 19.10.201518:19

Последните няколко дни написах няколко подобни коментара , и бях на секундата обявен за хейтър - пишещ простотии ! Народа не е готов да чува такива неща ... по добре му е , да изпада в умиление и да вика "Българи юнаци" .... а даже не забелязва , че потурите на юнаците са оцапани ...
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 07.10.2013, 15:00

1 maznislav | 19.10.201516:22

Народът иска хляб и зрелища и по възможност да вика за победителите.
   

оценка

+0 -1


Видео