Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Футбол в кръвта

Жерар Пике признава, че е сбъднал мечтите си с връщането в Барселона и спечелената световна титла Снимка: getty images
Жерар Пике признава, че е сбъднал мечтите си с връщането в Барселона и спечелената световна титла

Където и да отиде той трудно може да остане незабелязан. Дори да се опитва да не се отличава от тълпата, както е в последните дни в Ибиса. Висок, светлокос, синеок, добре сложен, той е сред секссимволите на новия световен шампион. Фаворит на многобройните почитателки на тима, но и на треньорите заради стабилността си на полето и отличното си справяне с всяка тактическа задача. Сериозен на терена и вечно усмихнат извън него. Такъв е новият световен шампион Жерар Пике.

Централният защитник е само на 23 години, но вече е един от четиримата футболисти в света, които са печелили Шампионската лига два пъти с различни отбори. Прави го с Манчестър Юнайтед и с Барселона. Останалите са Марсел Десаи (Олимпик (Марсилия) и Милан), Пауло Соуса (Ювентус, Борусия (Дортмунд) и Самуел Ето'о (Барселона и Интер).

В родината му наричат Пике „Пикенбауер" - заради германската легенда Франц Бекенбауер. Прозвището е не само заради авторитета му в центъра на отбраната на Барселона и вече на Испания, но и за начина, по който изглежда на терена.

Футболът и Барселона са в кръвта му. Не само защото е роден в един от най-красивите градове в Европа. Дядо му Амадор Бернабеу се е състезавал, а след това е бил и в управлението на каталунския гранд. Още щом научава, че има внук Амадор Бернабеу посещава офиса на клуба и прави бебето един от многобройните „сосиос" на „блаугранас". Бащата на Жерар също е играл, но стига само до трета дивизия.

Жерар е един от възпитаниците на прочутата „Ла Масия" - академията на Барселона. Когато трябва да премине в първия състав на каталунците обаче защитникът избира друг път - отива в Манчестър Юнайтед.

През 2004 г. само на 17 г. футболистът се озовава сам, в непозната страна.

„През цялото време ми липсваше семейството и родината. За да компенсирам това си купих сателитна чиния, с която поне да гледам испанска телевизия. Похарчих много пари, защото четири пъти я задигаха от дома ми. Накрая полицията все пак откри виновните", спомня си Жерар за тези първи години извън Барселона.

Той признава, че, въпреки че е оставил много приятели в отбора на „червените дяволи", така и не се е почувствал у дома си. „Налагаше ми се да свикна с времето, езика и местната кухня. С последното обаче така и не се справих. Още си спомням как в един от първите дни след пристигането ми ми дадоха лимонов пудинг. По-ужасно нещо не бях опитвал. Така и не успях да свикна с него. Както и със странното им чувство за хумор.

И с още нещо - как в Юнайтед се позволяваше на играчите да ядат всичко, което пожелаят, без каквато й да е диета. На всеки две седмици бяхме подлагани на тестове със специален апарат, който измерваше мазнините в тялото ни. Удивително е как той не се счупи, при някои от съотборниците ми като знам колко хамбургери поглъщаха те и колко бира изпиваха", продължава Жерар.

Защитникът обаче е безкрайно благодарен на мениджъра сър Алекс Фъргюсън. „Той говори с играчите си на английски с щотландски акцент. В началото ми се струваше, че ми говори на китайски. После свикнах, но някои все още не го разбират. За мен обаче той е като втори баща.

Научи ме не само да играя футбол, но и да ценя важните неща в живота. Някои са твърде респектирани и дори уплашени от личността му, но той всъщност е безкрайно внимателен към своите футболисти.

Е, в началото и аз малко се страхувах. И за да го впечатля дори ми се случи да послъжа веднъж. Бе още в началото, когато трудно намирах място в стартовия състав и играех основно в турнира за купата на Англия и във второстепенни европейски мачове. Преди един мач от първенството с Уест Хям, сър Алекс ме попита дали бих могъл да играя като краен защитник. Отговорих му, че съм правил това често в младежкия състав на Барселона. За щастие след това се справих на терена .

Веднъж обаче самоувереността ме подведе. Беше през есента на 2007 г. срещу Болтън. Усетих че тогава сър Алекс леко се разочарова от мен. Благодарен съм му обаче че ми позволи да се върна в Барселона", разказва Жерар.

Защитникът определя каталунския клуб като свой дом. „Когато се върнах на „Ноу Камп" се сбъдна една от най-съкровенните ми мечти. Трябва  да си призная, че никога не съм изпитвал към Юнайтед чувството, което изпитвам към Барселона. Да, като чужденец там се борих за индивидуални награди и трофеи и това помагаше на отбора.

Но Барселона...това е повече от клуб. И това го разбира всеки само след няколко тренировки тук. Всички в тима сме си много близки. Е, има и някои групи, тонът диктуват каталунците. Те са израснали тук, във вените им тече кръвта на клуба. Останалите дават опит. А Гуардиола управлява всичко това с много такт. Той те печели с откритостта си, отнася с теб като по-голям брат.  Дава шанс на всички, той е идеалният треньор", категоричен е Жерар.

Преди седмица той сбъдна още една своя мечта - да спечели световната титла. „Вече съм абсолютно щастлив", с щирока усмивка признава защитникът.

Футболистът обаче е убеден, че именно в Манчестър Юнайтед се е изградил като футболистът, който в последния месец обираше похвалите в Южна Африка. „Там се научих да се защитавам без топка. Разбрах, че не съм особено добър в този елемент, когато един от по-високите ми съперници на два пъти спечели битката във въздуха. Да играеш на „втория етаж" не е достатъчно само да имаш добри физически данни. Трябва правилно да използваш тялото си, да го разположиш правилно. Преди това в Барселона се научих да се движа с топката и да подавам".

Допълва, че въпреки богатия си опит и многото трофеи продължава да излиза на терена със страх да не загуби двубоя. „Не можеш да си позволиш прекалена самоувереност. Естествено, трябва да се чувстваш победител, но в определени граници".

Точният баланс, който успява да намери на терена и извън него, му печелят уважението на съотборници и съперници. Едно от най-големите признания идва от съотборник на Жерар в Барселона и Испания - Карлес Пуйол. Защитникът не крие, че в съвременния футбол е трудно да намериш истински приятели. „Жерар обаче е точно такъв", простичко казва Карлес.

Най-добрият приятел на високия бранител си остава Сеск Фабрегас. Двамата са заедно още от „Ла Масия". Взаимоотношенията им остават непроменени въпреки, че от 2003 г. Сеск е в Лондон, а малко след това Жерар отива в Манчестър. Всяко лято Фабрегас и Жерар почиват заедно. Обикновено в голяма компания. Сега не правят изключение. Докато очакват с нетърпение новините около клубната принадлежност на Фабрегас, двамата световни шампиони разпускат в Ибиса. Там Пике почин за няколко дни и след първенството на Испания, преди да се пренастрои на вълна национален отбор.

Освен за приятелите си, Жерар винаги намира време за семейството си. И сега преди да се отправи към плажовете и дискотеките на Ибиса, той прекара няколко дни в компанията на известния си дядо и на родителите си. Както и на брат си Марк, който не успя да гледа двубоите на Испания в ЮАР на живо, тъй като по същото време бе в САЩ, където учеше английски.

Въпреки популярността си, Жерар успява да опази в тайна личния си живот. За разлика от Серхио Рамос, трудно може да бъде засечен сниман с популярен модел или красавица. Последната приятелка на бранителя - Нурия е съвсем обикновено момиче. Брюнетката го придружаваше при предишната му почивка по плажовете.

 

Най-четените