Анализът на участието на Бразилия на световно първенство е лесен. Ако тимът спечели титлата - всички са герои. Ако я загубят обаче треньорът си тръгва моментално, а футболистите са бездарни и безхарактерни.
Но всъщност това е само на пръв поглед. Срещу Холандия, ако и във второто полувреме Бразилия бе играла в същото настроение в каквото бе през първото, изходът щеше да е друг. Бързина, преса, втори гол - това е ключът към успеха за отбора на Дунга. Вместо това обаче играчите не показаха никакъв характер, имаха твърде много слабости, започнаха да нервничат. Така обвинението се връща отново към тях. И към треньора и неговият избор на играчи.
В този си вид, в решаващия момент, на Бразилия просто не стигна класа. Нямаше и личности с твърд характер, които да поведат останалите.
Луиш Фабиано изигра най-слабия си сезон на клубно ниво, Мишел Бастош не става за защитник и това го доказа и Робен, Жилберто Силва е стар и няма как да бъде основата, от която да започне някое велико отиграване. Нито той, нито партньорът му - Фелипе Мело, който сега е големият грешник , успяха да влязат в ролята, която имаше самият Дунга на терена.
Що се отнася до Мело - дори феновете на Ювентус се отнасяха отрицателно с него, при това още преди старта на световното първенство. Той е емоционално нестабилен играч. Получава ненужни картони и на терена може да го откриете точно там където не му е мястото. Всъщност през тази година присъствието на играч от торинския гранд, в който и да било национален отбор носи само неприятности.
Мело е нещо като бразилския Виченцо Якуинта, защото е любимец на треньора си. Експериментирайки, Дунга дори го сложи в лявата част на защитата, въпреки че по принцип е опорен полузащитник.
Критики ще понесе и Кака. На това първенство, което трябваще да е „неговото", той ще бъде запомнен с червения си картон, а не с голове и фамозни пасове. Той не впечатли в Реал, не го направи и тук.
Ако още няколко отбора пък имат игровия облик на Бразилия, за да се стигне до финал на турнира ще са необходими не седем, а поне двайсет мача. Петкратните шампиони се пестяха през цялото време.
Подобна икономия на сили не води до добро, особено ако съперниците ти все пак вървят нагоре. Точно както направиха холандците. И в крайна сметка с това те изненадаха отбора на Дунга. А селесао потвърди правилото - като започнеш пестеливо е практически невъзможно в хода на само един мач да се пренастроиш.
В изявите на тима имаше и някаква надменост. Тя се видя срещу всички, но успяха да я използват донякъде Северна Корея и изцяло Холандия. Подобно нещо в съвременния футбол е абсолютно недопустимо. Съдбата прощава всичко друго, но не и това. Недооценяването на съперника и липсата на хладнокръвие в решителните минути се оказават фатални за всеки. Включително и за Бразилия.
Поражението обаче има още една страна. Откакто се води от Карлос Дунга тимът измени на своя стил съвсем съзнателно. Резултатът - предсрочно прибиране у дома.
Ако двубоят с Холандия не бе на ниво четвъртфинал и нямаше толкова голям залог, този мач дори шеше да е скучен. Футболът, който видяхме бе бавен, внимателен, провокационен. И твърде далеч от карнавалния стил на Бразилия, с който сме свикнали през годините. Ако той бе запазен сега багажът към дома щяха да стягат холандците. Вместо това Дунга и компания ще трябва да търсят оправдания пред феновете си. Които колкото и да обичат спорта, май така и не повярваха докрай, че този отбор може отново да стъпи на върха.
За Бразилия сега има една надежда. Тя е свързана с новия треньор. Всички ще стискат палци той да е разбрал и научил суровия урок от ЮАР. За да може след четири години на домашното за селесао първенство светът да види 100 процентови бразилци.
