Гениалният различен на снукъра | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Гениалният различен на снукъра

Борис Стрижлев
08.05.2018, 15:56 (обновена 09.05.2018, 22:37)

1 от 4 снимки Назад Напред

Марк Уилямс

Снимка: © Getty Images

В ера, в която все повече и повече спортисти (и изобщо хора) са роботизирани и лесно манипулируеми пионки, сякаш произведени на конвейер, геният от Уелс продължава да има своя неповторим и невъзможен за имитиране стил.

Приятелите ми много често ме питат: „Защо изобщо гледаш и се вълнуваш от спорт? Та то е едно и също, а тези хора изобщо не ги познаваш!“ Изумяват се, когато им споделя, че бързам, за да хвана този или онзи мач, че се оглеждам за телевизор по време на купон или че няколко дни ми е криво и нямам никакво настроение след загуба на любимия ми футболен отбор.

След снощния финал на световното по снукър, завършил с победа на Марк Уилямс с 18-16 срещу Джон Хигинс, съм убеден, че аз пък никога няма да разбера тези, които остават индеферентни към подобни събития и предпочитат поредния риалити формат или блудкав американски филм. Именно заради финали като този си струва човек да е емоционално обвързан с тази игра и да я приема за нещо много повече от „почукване на топки с дървена пръчка“.

Започнах да се интересувам от снукър преди повече от 15 години, но ми трябваше известно време, за да открия гения на Уилямс и да стана негов огромен почитател. Това стана на световното през 2005 г., когато уелсецът водеше рутинно с 9-1 на Робърт Милкинс. Тогава последваха онези безсмъртни 8 минути и 40 секунди – Уилямс направи първия си максимален брейк от 147 точки в Шефийлд, а начина по който го стори, бе истинско изкуство. На няколко пъти той губеше тотално бялата от контрол, но със спиращи дъха подрязвания, на които е способен само и единствено той, отново се връщаше в позиция, за да се увековечи в Пантеона на Крусибъл. Както всичко останало в живота си, уелсецът прие много спокойно това постижение и премията от 167,000 паунда, докато Тони Драго го прегръщаше екзалтирано, а аз седях като онемял пред телевизора.

От този момент нататък Уилямс се превърна в любимия ми състезател и един от любимите ми спортисти изобщо – не само заради това, което той представлява на масата, но и заради неповторимия му характер и уникалната харизма, която носи със себе си, независимо дали играе в Крусибъл или в зала „Универсиада“.

За Уилямс като играч две мнения няма – един от най-великите за всички времена, истински гений на зеленото сукно. В ера, в която все повече и повече спортисти (и изобщо хора) са роботизирани и лесно манипулируеми пионки, сякаш произведени на конвейер, геният от Уелс продължава да има своя неповторим и невъзможен за имитиране стил. Достатъчно е човек да отвори някое видео в YouTube, за да види изобилието от удари с марка единствено и само Марк Уилямс.

Няма друг играч, който да поставя щеката си под тялото вместо да използва удължителя; който да играе „глансинг“ измъкване през два борда с ЕДНА РЪКА, защото „виждал по-добре правилния ъгъл по този начин“; който често да отиграва дори удари за вкарване с дясна ръка или механичния мост във въздуха, тъй като е в ситуация „китайски снукър“.

Освен гениалността си на масата и ударите, които той сам е изобретил, Уилямс е изключително истински и неподправен характер в нормалния живот. Той не се притеснява да поиска шоколадови бонбони от зрител на трибуните по време на финал на световното и да се появи чисто гол на пресконференция; да каже пред пресата, че играта му е „жив боклук“ или просто да отправи поредната шега към приятеля си Стивън Хендри, без в нея да има и капка злоба или завист. Всички, които познават Уилямс, са категорични, че той е все същият, какъвто е бил и на 17 г., когато не е имал пукната пара в джоба – земен, истински и изключително дружелюбен към всички около него.

Марк е винаги здраво стъпил на земята и изключително скромен, въпреки че печели стотици хиляди паундове на година и една от най-големите легенди в тази велика игра. Често ще го чуете да казва, че не може да се мери с Рони О’Съливан и Джон Хигинс, въпреки че Уилямс редовно ги бие в най-големите финали и за разлика от тях е притежател на „Тройната корона“. Уелсецът е способен да се шегува в съблекалнята с колегите си и само 5 минути по-късно да излезе на голямата сцена и отново да се превърне в безмилостния шампион, който винаги е бил. В кой друг спорт ще срещнете подобна личност?

Обикновено приятелства липсват в професионалния спорт, а играчите са като хипнотизирани зомбита с единствената мисъл за победа на всяка цена над поредния противник. Именно това е големият плюс за Уилямс, който го прави и толкова силен под напрежение – негото мото в снукъра, а и в живота изобщо. „Ако спечеля – страхотно, ако загубя – това е само един мач и нищо лошо не може да се случи“. Често може да чуете Големия Марк да казва именно това в интервюта по време на турнири. Уилямс е осъзнал, че животът е кратък, а човек трябва да прави всичко възможно, за да го изживее по начина, който иска, и че най-важно е да се чувства щастлив и удовлетворен.

Замислете се колко често се сблъскваме в ежедневието си с хора, готови на всичко, за да постигнат това или онова – неща, които вероятно ще им се струват адски безсмислени след 30 или 40 години, когато погледнат назад във времето. Уилямс не е сред тези хора – за него нищо не е на живот и смърт и именно затова е толкова необикновен и велик.

През годините, в които бях верен фен на неповторимия левичар, разочарованията безспорно бяха повече. Уилямс бе най-силният играч, доминаторът в световния снукър в периода 1998 – 2003 г. След раждането на първото му дете обаче настъпи криза в играта на уелсеца и той пропадна до №47 в предварителната ранглиста и на няколко пъти дори обмисляше сериозно отказването си.

Толкова пъти Марк Джей беше близо до знаменити победи и завръщане на върха и все нещо се обръщаше срещу него – кик във възможно най-неподходящия момент, невървеж при рисков дабъл или загуба на фрейм, след като е бил в „зоната на снукърите“. Фактът, че завърши сезон 2011 г. под №1 не можеше да премахне горчилката от двата обрата, които допусна срещу Джон Хигинс във финала на UK Championships и полуфинала на световното. Сякаш и най-големите поддръжници на уелсеца вече се бяха примирили, че той просто доиграва кариерата си.

За да дойде настоящият сезон, когато треньорът Стийв Фийни тотално преобрази играта на Уилямс благодарение на метода си за прицелване, наречен Sight Right. Само преди 12 месеца уелсецът не бе успял изобщо да се класира за световното и гледаше по телевизията в караваната си с бира в ръка, обмисляйки пенсиониране. Жена му Джоан, която винаги е била с ключово значение за всеки негов голям успех, успява да го разубеди и така започна тоталната трансформация на изключителния състезател от долината Еб Вали. За да се стигне до кулминацията и финала с Хигинс вчера.

Сам по себе си, този финал бе историческо събитие още преди да бъде ударена първата топка.

При толкова много жадни за доказване младежи, двете легенди от светата троица набор '75 отново се появиха в големия финал. Обикновено тегне прокоба над Крусибъл и най-легендарните фигури никога не се срещат в мача за титлата. Никога не сме гледали финали Хендри – Дейвис, Хендри – О‘Съливан, Дейвис – О’Съливан, Хендри – Хигинс, О’Съливан – Уилямс, но ето че този път най-накрая получихме мечтан гладиаторски сблъсък – Вълшебника от Уишоу срещу Уелската потинг машина.

Двамата играеха решителни мачове в Крусибъл един срещу друг преди близо две десетилетия, когато бяха хлапаци на по 24-25 години. Сега отново се срещнаха на най-голямата сцена – вече побелели, оплешивели, със съпруги и три прекрасни деца, но със същата неповторима класа и магнетично присъствие край зеленото сукно.

За финала каквото и да се каже, все ще бъде малко – Уилямс поведе с 14-7 с типичния си неортодоксален и неподражаем стил. Без да прави сенчъри след сенчъри, основно със серии от по 40-50, с брилянтни дълги удари и гениална сейфти игра, уелсецът достигна до този аванс и вече докосваше купата с едната ръка – 15 години след последния си триумф в Крусибъл!

Ясно бе за всички обаче, че ако има спортист който никога не се предава и играе най-добрия си снукър под върховно напрежение, това е Джон Хигинс. За пореден път Вълшебника сътвори истинско чудо и с 99 % успеваемост при ударите си в последната сесия, настигна Уилямс и изравни за 15-15.

Последните фреймове бяха влудяващи.

При 17-15 Уилямс почти бе пресякъл финалната линия и имаше нужда от една-единствена розова топка, за да бъде математически шампион. Точно тогава обаче розовата се заклати в челюстта на десния ъглов джоб и остана на масата, а Хигинс безмилостно разчисти – както е правил толкова много пъти в изключителната си кариера. 17-16 и цялото напрежение бе отново върху уелсеца. Всеки на мястото на Уилямс би рухнал в този момент – водил с 14-7 и изпуснал мачбол, опрян до стената от безпогрешния си опонент. Точно тогава обаче 43-годишният ветеран показа защо ще остане завинаги в историята на този спорт – откри с невъзможно подрязване към средния джоб, каквото само той би предприел в критичен момент, и последва печеливш шампионски брейк от 69 за не повече от 5-6 минути.

В интервюто след мача Хигинс каза, че това е най-великият брейк под напрежение, който той е виждал в 26-годишната си професионална кариера!

По време на награждаването след финала, Уилямс за първи път бе с купата в ръце и с трите си деца около себе си – нито едно от тях не бе родено, когато той за последно стана световен шампион през 2003 г. Съпругата му Джоан, която бе в болницата по-рано през сезона, докато той печелеше турнира в Северна Ирландия, бе обляна в сълзи, а дори непоклатимият уелсец сякаш имаше буца на гърлото, когато спомена починалия си приятел и спонсор Рон Скинър.

Уилямс показа и че е мъж на думата си и излезе за финалната пресконференция чисто гол, както бе обещал още преди четвъртфиналите. Нещо, което никой от съвременните „роботи“ в световния спорт не би си помислил дори да направи!

Заради всичко това, бих могъл само да кажа – БЛАГОДАРЯ ТИ, ШАМПИОНЕ. Благодаря ти, че те има, че радваш толкова хора по света с изключителната си игра, че си такава необикновена личност и правиш света едно по-смислено и прекрасно място. Ще продължа да те подкрепям и да гледам твоите двубои дори ако един ден участваш само в аматьорската лига за ветерани в Уелс! Поклон!

Oще: 2018  джон хигинс  марк уилямс  световно първенство  снукър  финал  шампион 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео