Бах, голям страх | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Бах, голям страх

Sportcafe по Sports.ru, IOC, Sovsport.ru, Tverigrad.ru и др.
25.07.2016, 10:59 (обновена 05.08.2016, 10:38)
томас бах, владимир путин

Владимир Путин и Томас Бах по време на откриването на Европейските игри в Баку през 2015 година

Малко преди зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г., тогавашният президент на МОК – Жак Рох – помоли тогавашния президент на Русия – Дмитрий Медведев – да разреши проблема с допинга в страната.

6 години и половина по-късно се вижда, че молбата на Рох е преминала покрай ушите на властимащите. Забравили ли са? Не са я взели на сериозно? Или са я отчели, но са решили да продължат по „мръсния” път?

В неделя Международният олимпийски комитет (МОК) не наложи пълна забрана на руските спортисти за участие на олимпийските игри в Рио де Жанейро, които започват само след броени дни - на 5 август.

Президентът на МОК, Томас Бах, каза след решението: „Всеки човек трябва да получи индивидуално правосъдие. Поставихме летвата максимално високо в решението си спрямо руските спортисти и участието им в Рио. Всеки от тях трябва да изпълни нашите много стриктни критерии, които създадохме днес”.

В допълнение – МОК не позволи участието на нито един спортист под неутрален флаг. Това означава, че състезателката на дълъг скок Дария Клишнина ще се състезава под руското знаме и ще бъде единственият руски лекоатлет на Игрите.

МОК изпусна златна възможност да накаже руската държава и така да създаде прецедент. Прецедент, който ще може да дойде на помощ при последващи подобни нарушения, при които цяла една държавна машина е задействана в подкрепа и укриване на използване на допинг.

Прецедент, който вече бе създаден от Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (IAAF), подкрепен от Спортния арбитражен съд в Лозана (CAS), във връзка с изключването на руските лекоатлети.

Вместо това, МОК си изми ръцете и прехвърли топката на отделните международни асоциации, които трябва да решават за всеки спорт поотделно.

Отделно, МОК създаде друг прецедент – нито един руски спортист, за разлика от който и да е друг спортист на света, няма да може да участва на Олимпиадата в Рио, ако някога е бил уличаван в използване на допинг, независимо дали вече е изтърпял наказанието си.

Сега, химикът Григорий Родченков, чиито показания бяха в основата на разплитането на допинг-скандала и който винаги е бил част от руския спорт, е наричан предател и психопат.

Край на защитата

"Спортът е може би единственият аспект от живота в Русия, който не се е променил в последните 100 години. Той е крепост. А тази крепост или ще рухне, или трябва да бъде реконструирана в продължение на много години. Нищо не може да се направи за половин година дори под заплаха за отстраняване от Олимпиадата. Ако кажете "Дайте да съборим всичко", ще ви попитам: А вие имате ли план какво трябва да се изгради на това място? Колко време ще строим? Колко ще ни струва всичко това? Ако просто разрушим всичко, това не е план", казва журналистът Евгени Слюсаренко.

Този пример дори не е мнение - той е начин на мислене, и за съжаление много хора го споделят. По този начин размишляват и управниците, които са в руския спорт от дните на Съветския съюз.

Ако ще събаряш всичко, трябва да построиш нещо ново. Както всяко начало, ще е трудно и скъпо. Но при нас нищо не бе построено. Просто на старата крепост бе сложена нова фасада.

Когато Ричард Макларън определи в доклада си Федералната служба за сигурност (ФСБ) за приемник на някогашния Комитет за държавна сигурност (КГБ), всички в Русия се посмяхме. Но за факта, че руският спорт е приемник на съветския, говорим с гордост. Това не е ли смешно?

Изборът вече ни бе даден. Преди 6 години и половина. Коментарите на Рох не бяха достатъчни за Русия обаче. Ние решихме да не се променяме. Да не провеждаме реформи. Независимо дали харесваме новите правила в спорта, трябва да ги следваме.

Ние обаче действаме по други правила. Още повече – винаги действаме в цайтнот

Съгласете се, че всичко това се случва типично по руски - с нашия манталитет, с нашия поглед върху спорта рано или късно щяхме да се натресем в блатото. Не сте ли съгласни? Значи, Макларън и останалите "екзекутори" явно разбират проблемите на руския спорт по-добре от нас самите. Неслучайно във всички коментари, доклади и разследвания най-ключовото изискване към Русия е да промени отношението си към допинговата култура.

Проблемът не е в това, че цялата руска система е порочна - олимпийските медали не зависят от спортното или политическото устройство.

Бедата на руския спорт се крие не в уредбата, а в съзнанието. Русия не успя да промени самостоятелно отношението си към допинговата култура - независимо от външните знаци. Оказа се прекалено сложно, затова сега, проснати на земята по очи, ще трябва да преживеем шока. Няма да сме първите, няма и да сме последните, които ще трябва да измислят начин за възстановяване.

Може би не всичко ще е напразно. Може би излизането от комата, преминаването към чист и честен спорт и живот ще ни накара да се чувстваме много по-приятно, отколкото 33-те медала от Сочи.

Oще: cas  iaaf  wada  бразилия  григори родченков  дария клишнина  дмитри медведев  доклад  допинг  допинг скандал  евгени слюсаренко  жак рох  забрана  изключване  кгб  комитет за държавна сигурност  лека атлетика  международната асоциация на лекоатлетическите федерации  международният олимпийски комитет  мок  неутрален флаг  олимпиада  олимпийски игри  решение  рио 2016  рио де жанейро  ричард макларън  русия  руски лекоатлети  руски спортисти  руски флаг  скандал  спортния арбитражен съд в лозана  томас бах  федералната служба за сигурност  фсб 


Още от Още спорт

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео