Някъде отдалеч, като от друга галактика, на сцената се появи Григор Димитров и каза няколко думи в холограмно видеосъобщение.
Колко символично за церемонията след класацията "Спортист на годината", която за 2014-а бе, нека си го кажем - тягостна.
Не церемонията, а класацията.
Да събереш 10 успели родни спортисти на високо ниво не е лесно, след като спортът ни все по-често се оглежда в спомени и... холограми. Точно такъв е Григор за родната действителност. Докато той е звезда на един от елитните спортове под светлината на прожекторите, спортът ни бавно умира.
Това може и да е цитат от Матей Казийски в частност за волейбола, но всъщност е валидно и за повечето спортове, били те традиционни за страната или крепени през годините от ентусиазма на активистите в тях.
Извън шумния и безспорен успех на Григор, който все повече се превръща в героя, от който имаме нужда в спорта, записахме паметни постижения колкото за пръстите. Но на едната ръка.
Ансамбълът влезе в историята, защото тя помни шампионите, а момичетата станаха такива на планетата. Но те са изключение, което потвърждава правилото. Защото успехът им стърчи гордо сред пустинята от липса на други такива в олимпийски спортове на световно ниво.
Има и интересни казуси, вече започнаха дискусии. Боян Петров стана първият българин, качил К2 през тази година. И е в десетката за "Спортист на годината". Постижението на този човек изисква свръхусилия и подготовка, вероятно надхвърляща дори представите на останалите в класацията.
Но, както често става около тази анкета, идва въпросът: Алпинизмът спорт ли е? Има ли състезателен принцип? И изобщо - кое е спорт? Шахматът такъв ли е? Защото и Веселин Топалов бе №1 в анкетата преди 9 години. Мненията варират - за някои Боян Петров трябваше да е в топ 3, за други - изобщо да не е номиниран, ако има критерии за състезание.
Тя тази анкета ражда много повече полемики около чистотата и рамките на избора, отколкото с богатството му. Истината е, че трудно можеше да се посочат десет безспорни спортисти за 2014-а.
Ако се върнем 20 години назад, нека видим списъка. Номер едно - Христо Стоичков, носител на "Златна топка" същата година. Номер 2 - Николай Бухалов, световен и европейски шампион в кану-каяка. Номер 3 - Валентин Йорданов, световен и европейски в борбата.
Отиваме 10 години по-близо, анкетата за 2004-а (олимпийска година): Мария Грозева (злато в Атина), Йордан Йовчев (незаслужено ощетен и със сребро), Милен Добрев (злато).
Сравнението е стряскащо. Най-добрият спортист на България за 2014-а е доказателство, как спортът ни примига като холограма - той е индивидуалист, който успява с таланта си далеч от родината.
Вероятно големи емоции тепърва ще има около петото място на Кубрат Пулев. Вече се чуха гласове, че трябвало да е по-напред, защото постижението му да се бие за световната титла е значимо.
И е така, но то бе изградено с победи в миналите години. А и битката с Кличко бе емоция, но не и успех - ако гледаме реалистично. Субективни мнения, попълнени индивидуално на бланката на анкетата. Тя затова е и интересна и полемична винаги.
Но със сигурност тази година бе най-трудна за участвалите, защото да попълниш 10 имена с успехи на високо ниво през 2014-а бе задача с повишена трудност.
