Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Жените във Формула 1

Мария Тереза де Филипс успява да намери време за цигара преди старта
Дезире Уилсън с бащата на Мария де Вилота - Емилио, по времето, когато двамата са съперници на пистата
Лела Ломбарди
Дивайна Мери Галика
Джована Амати

Босът на Формула 1 Бърни Екълстоун от години иска да намери жена, която да се състезава в световния шампионат, но засега търсенето му не носи успех. А дами, които се изявяват в различни шампионати, включително и в Щатите не липсват, просто не могат да намерят пътя да Формула 1.

Договорът на Marussia с Мария де Вилота, благодарение на който тя става първата жена във Формула 1 от 20 години насам, макар и в ролята на тест пилот, накара мнозина да се замислят колко и кои са били нейните предшественички. Не са много, но историите им са интересни.

Мария Тереза де Филипис

Започваме с първата дама, стартирала във Формула 1 - Мария Тереза де Филипис, родена на 11 ноември 1926 година в Неапол, Италия. Мария започва да се състезава на 22 години, като преди това брат й постоянно я тормози, че като всяка жена тя шофира зле.

Прогресът й в състезанията обаче е впечатляващ - в рамките на шест години Де Филипис стига до заводския тим на Maserati и през 1958 стартира във Формула 1 с болида, с който предишната година легендарният Хуан Мануел Фанджо е спечелил петата си световна титла.

Мария стартира в пет състезания от Формула 1, като първото е на 18 май 1958. Решаваща за това приключение е помощта на приятеля на Марсия - Луиджи Мусо, пилот от Формула 1, който през 1958 загива в Гран при на Франция. През 1958 Де Филипис кара в четири състезателни уикенда във Ф1, а най-доброто й класиране е 10-о място на "Спа", на две обиколки от победителя.

Същата година Мария се опитва да прескочи и квалификацията за Гран при на Монако, но не успява. Но стига до стартовите решетки в Белгия, Португалия и Италия. В Португалия е и най-доброто й класиране в квалификацията - 15-о място, но не успява да завърши състезанието.

За 1959 Мария подписва с Жан Бера (пилот от Формула 1), за да кара в неговия тим Behra-Porsche, но след катастрофата на "Авус", в която Бера загива, Де Филипис се отказва от автомобилния й спорт. Преди това Мария отново се пробва в квалификацията в Монте Карло, но пак не успява да се класира за състезанието. Де Филипис записва и участие в няколко старта от Ф1, които са извън календара и не носят точки.

Мария Грация "Лела" Ломбарди

Това е единствената дама, спечелила точки във Формула 1. Според легендата за Лела, тя е започнала да се интересува от автомобилен спорт, след като е останала впечатлена от скоростта, с която се движи линейката, откарала я в болницата, след като Ломбарди е получила контузия докато е спортувала със свои приятели.

Ломбарди кара във Формула 1 от 1974 до 1976 и е единствената дама, стигнала до Топ 6 в класирането на отделно състезание, като през 1975 завършва на 21-о място в крайното класиране във Формула 1.

Лела има най-много стартове сред жените, карали във Формула 1  - участвала е в 17 състезателни уикенда, като дебютът й е на 20 юли 1974. Най-доброто й класиране е 6-о място в Испания през 1975, което й носи половин точка. Най-доброто й класиране в квалификация е пак от 1975 - 17-о място на старта, пак за Гран при на Испания. На финала първите шестима получават половината точки, тъй като състезанието е прекратено предсрочно и вместо една, Ломберди получава половин точка.

Лела Ломбарди е родена на 26 март 1941 във Фругароло и умира на 50 години от рак - на 3 март 1992 в Милано.

Никой в нейното семейство не е бил изкушен от моторните спортове, дори и от автомобилите. Най-бързото превозно средство, което е притежавало семейството на Лела е било велосипед с 10 скорости.

Лела обаче се запознава с младеж, който се оказва автомобилен пилот. Тя се залепя за него и бързо става шеф на техническия му екип - сменя гумите, свещите и дори засича времената му за обиколка. След това младежът решава да стартира в едно рали и Лела го убеждава да я вземе за навигатор. На старта на следващото рали, Лела вече е зад волана - другите пилоти се подсмихват, но на финала Ломбарди е с първо време и печели дебютното си състезание. Този успех й носи контакт с Alfa Romeo и Лела получава заводски подготвен автомобил за италианския шампионат за туристически автомобили.

Лела първо кара Alfa, записва едно трето място, после се прехвърля на BMW, а след това се насочва към едноместните болиди, което през 1974 я отвежда до Формула 1.

Дебютът й е за тима Allied Polymer Group, който разполага със стар Brabham - машина, която не може да се бори със заводските болиди. Но за 1975 успява да подпише с March за почти целия сезон. Зад волана на March 751 Лела завърша на шесто място на пистата "Монжуик" в Барселона, но взима само половин точка, тъй като състезанието е прекрането заради тежка катастрофа.

Следва един старт за Williams в края на 1975, едно участие с частен March и договор за три състезания с RAM Racing, където обаче отново кара Brabham. През 70-те години все още е било възможно малките тимове да използват болиди на един или два сезона и да се борят с големите отбори.

Дивайна Мери Галика

Дивайна Мери Галика (родена на 13 август 1944 в Буши Хийт, Великобритания) присъства във Формула 1 между 1976 и 1978, но участва само в три състезателни уикенда, като нито веднъж не успява да стигне до стартовата решетка.

Дивайна обаче има сериозни успехи извън автомобилния спорт - през 1964 тя участва в Зимната олимпиада в Инсбрук, като стартира в спускането и слалома. След това участва в следващите две зимни олимпиади - в Гренобъл през 1968 и в Сапоро през 1972. През 1968 и 1972 тя е капитан да британския женски ски тим, а най-доброто й олимпийско класиране е място в Топ 10 в гигантския слалом. Отделно от това Дивайна има две трети места в спускания за Световната купа - през 1968.

По това време Галика е притежател за женския рекорд на Великобритания за максимална скорост в ски спускането - 201 км/ч. А познатите й я определят като пристрастена към високите скорости.

Особеното при Галика е, че тя се е съзтезавала с №13 - нещо, което се избягва от другите спортисти и огромната част от организаторите на състезания просто не предвиждат този номер в стартовите си списъци.

След няколко добри класирания в национални състезания Галика е заявена за Гран при на Великобритания през 1976 със Surtees TS16. И благодарение на нея №13 се завръща във Формула 1. Галика не успява да прескочи предквалификациите, а тимът, за който кара разполага с много ограничен бюджет и не успява да стигне до точните настройки на колата й.

Следващите два опита на Галика са през 1978 - вече с Hesketh - славното творение на лорд Хескет и Харви Постлетуейт. В началото на годината Галика получава предложение от тима да замени основния им пилот Рупърт Кийгън и да кара Hesketh 308E. Галика отново намира пари, както и през 1976, те идват от компанията Olimpus, която сменя досегашният спонсор на отбора - списанието Penthhouse. Галика кара в първите два състезателни уикенда за сезона - в Аржентина и Бразилия, но не успява да влезе в квалификациите.

Дезире Уилсън

Южноафриканката Дезире Уилсън постига доста повече успехи - тя е единствената, спечелила състезание във Формула 1, макар и да става въпрос за надбягване, което е извън календара и не носи точки в битката за титлата. Става въпрос за състезание от сериите Aurora, а след това успех собствениците на пистата „Брандс Хеч" кръщават на нейно име една от трибуните.

Дезире е родена на 26 ноември 1953 и започва от рано да се състезава с автомобили, като първият й голям успех е титлата на ЮАР във Формула Ford за 1975. След това Дезире се мести в Англия, за да продължи да развива кариерата си.

През 1980, само два месеца, преди дебюта й в Гран при на Великобритания, Уилсън печели победа в сериите Aurora - зад волана на Wolf WR4, собственост на тима Theodore. И този успех не е случаен, през този сезон, пак в сериите Aurora Дезира завършва втора на „Тръкстън" и на 3-о място на „Малъри парк". Уилсън печели още две победи - в състезанията за издръжливост „1000 км на Монца" и „6 часа на Силвърстоун", като и двата старта са част от световния шампионат за издръжливост.

Дебютът на Дезире във Ф1 е на „Брандс Хеч", пистата, където печели победата си в Aurora, но сега тя кара частен Williams FW07, подготвен от Brands Hatch Racing. Уилсън не успява да стигне до квалификацията защото не няма достатъчно време да свикне с колата, а и самият болид не е най-високо ниво. Уилсън остава последна, на половин секунда зад Кеке Розберг  и на 1 секунда от световния шампион за 1979 Джоди Шектър, който записва 23-о време в квалификациите със своето Ferrari.

Представянето на Дезире обаче е впечатлило Кен Тиръл и той й предлага да кара за него в Гран при на ЮАР през 1981. Там Уилсън се класира 16-а в квалификациите, колата й угасва на старта, но състезанието върви на дъжд и тя успява да догони колоната, включително и съотборника си Еди Чийвър, а в един момент от надпреварата дори успява да се изкачи до шестото място в класирането. 51 обиколки след старта обаче се появява дефект в скоростната кутия и тя е принудена да спре. Но заради политическите борби във Формула 1 по това време Гран при на ЮАР е извадена от календара на световния шампионат и в статистиката на Дезире остава само опитът й на „Брандс Хеч".

Кен Тиръл предлага на Дезире да кара за неговия тим до края на сезона, но тя трябва да намери спонсори. В битката за пари обаче тя е изпреварена от Микеле Алборето, който успява да събере 1 милион долара и я измества от тима.

Джована Амати

Италианката Джована Амати е последната дама преди Мария де Вилота, която се пробва във Формула 1. Родената на 20 юли 1962 римлянка предизвика фурор в началото на 90-те години.

Още в началото Амати се оплаква, че другите пилоти във Формула 1 я пренебрегват и само Айртон Сена идва при нея и я поздравява.

Състезателната кариерата на Джована започва през 1981 като е финансирана основно от семейството й. Тя изкарва четири сезона в италианската Формула Abarth, където записва няколко победи, след това през 1985-1986 кара в националната Формула 3, където също записва победи. През 1987 Амати е вече във Формула 3000, но най-доброто й класиране в Европа и Япония - тя участва и в двата шампионата е едно 7-о място.

В началото на 1992 Джована се появява в Brabham - по това време тимът е западнал финансово и осигурява евтин дебют във Ф1 на почти всеки желаещ. Преди това начало Амати, чието гадже по това време е Флавио Бриаторе, прави тест с Benetton, но за повече няма време преди началото на сезона. Колата на Brabham е лоша - Хил също не успява да се справи с повечето предквалификации, и в трите си опита Джована не успява да стигне до стартовата решетка.

По това време в Brabham използват колата си от 1991 - BT60Y, но с малки промени, тъй като тимът има нов доставчик на двигатели - Judd идва на мястото на Yamaha.

Лидер на тима е талантливият Ерик ван де Пьол, но и той не успява да мине по-напред в предквалификациите, а по-късно мястото на Джована в тима заема Деймън Хил.

След Формула 1 Амати записва поредица успехи в състезанията с прототипи, а след това става ТВ коментатор и анализатор.

Тагове: жени, формула 1
 

Най-четените