Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как се скача от 7620 м без парашут?

Доста смелчаци са правили опити за свободно падане, без да имат на гърба си нищо друго освен собствения си опит - но в крайна сметка или си слагат парашут по време на летенето, или се прикачват към хора, които се приземяват по традиционния начин. Но не и Люк Айкинс.
Доста смелчаци са правили опити за свободно падане, без да имат на гърба си нищо друго освен собствения си опит - но в крайна сметка или си слагат парашут по време на летенето, или се прикачват към хора, които се приземяват по традиционния начин. Но не и Люк Айкинс.

В неделя медиите от цял свят съобщаваха за уникалното постижение на американския скайдайвър Люк Айкинс, който скочи от 7620 метра без парашут и след 2-минутно свободно летене "се приземи" успешно в мрежа, разпъната от 4 крана.

42-годишният Айкинс стана първият човек, скочил от такава височина с ясното съзнание, че няма да използва парашут. Безумие и пълна лудост? Не. Смелост и добра преценка.

Ето и потвърждението.

Кой е Люк Айкинс?

Люк е един от най-опитните скайдайвъри в световен мащаб и потомствен поклонник на парашутния спорт. Неговите родители имат хиляди скокове и той започва да се занимава с това от дете. Според различните източници, първият скок на Айкинс е между 12 и 16-годишна възраст, но за броя няма съмнение - над 18000.

Ако човек скача по веднъж на ден, за да натрупа подобна бройка, ще му трябват приблизително 50 години... Освен това, Люк познава отлично опасността във въздуха. Около 30 са екстремните му ситуации, при които му се е налагало да използва резервен парашут.

Как възниква идеята за скок без парашут?

По-точно - за приземяването без парашут, тъй като доста смелчаци са правили опити за свободно падане, без да имат на гърба си нищо друго освен собствения си опит - но в крайна сметка или си слагат парашут по време на летенето, или се прикачват към хора, които се приземяват по традиционния начин.

Никой не се е приземявал без парашут и подобна мисъл не е минавала и през главата на Айкинс. Безумното предложение му отправя негов приятел, а отговорът не търпи възражение: "Имам жена и дете и ми си живее още". Две седмици по-късно, посред нощ, Люк взел решение да пробва. Как реагирала жена му ли? Изключително спокойно. Самата тя има над 2000 скока...

Луд ли е този човек или обикновен идиот?

Навярно е съвсем нормално да смятаме човек, който дръзне да направи нещо подобно, за тотално луд. Но Айкинс не е идиот - всичко в скока му е премислено и изчислено до милиметър. "Помогнаха ми науката и най-вече математиката", заяви рекордьорът след скока си.

Избира се ден, в който няма вятър и се определя възможно най-подходящата височина. Поддържащ екип от двама скайдайвъри съпровожда Люк до критическата височинна точка и в случай на възникнала опасност е готов да се прикачи към него и да го приземи. Подготовката на цялото събитие продължава няколко седмици и вероятността за неуспех е сведена до минимум.

Как е възможно да се приземиш без парашут?

"Ако скочиш от самолет без парашут, трябва да търсиш нещо меко", шегуваше се Айкинс след историческото си постижение. В неговия случай "нещо меко" беше специална мрежа, закачена на 4 крана. И въпреки, че не изглежда толкова сериозна на снимката, "паяжината" е с площ около 2000 кв. м.

Възловото в случая е да се търси приземяване във възможно най-централна точка в зона колкото половин футболно игрище.

2000 кв. м. на земята могат да ни се струват като огромно пространство, но от въздуха не е така. Изглеждат като една точица.

Затова Люк има нужда и от технологична помощ. Вграден GPS трансмитер в каската му помага да следва най-вярната траектория. Ако се получи голямо отклонение, следва сигнал и скайдайвърът моментално прави корекции, за да се приземи точно в центъра.

Какво можеше да се обърка?

На теория - всичко. Но практически грешката е почти изключена. Основните опасения са три. Първото е Люк да на загуби съзнание заради скоростта, с която лети, но това е малко вероятно заради тренирания му организъм, опита и тези 18000 скока, за които споменахме в началото.

Второто е свързано с мрежовата установка. Тя е била тествана многократно, но нито веднъж с падащ върху нея човек от над 7 км. височина. И най-малкият дефект или пробойна би довел до разкъсване и до гибелта на Айкинс.

Третото - падането със скорост от 200 км/ч e болезнено дори и върху мрежа. Айкинс беше облечен със специален костюм, но от съображения за пълна безопасност в последния момент е трябвало се завърти, за да не се стигне до разкъсвания на вътрешни органи. Даже по време на полета се виждат как на няколко пъти се опитва да направи това превъртане, тъй като падане по корем може да е с фатални последствия.

Изводът

Така погледнато, скокът, който на милиони се стори безумен, не е толкова безразсъдна постъпка. От една страна всичко бе премислено и изчислено, а от другата имаше атлет с огромен опит, поддържащ екип и план за действие, изключващ грешката.

Прецедент или практика ще е скокът на Люк - само можем да гадаем. Но безспорното е, че има хора, които продължават да не търпят оковите на невъзможното. Люк Айкинс е един от тях.

 

Най-четените