Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сломеният Буфон и историите зад още 7 спортни снимки, които ще ви разбият сърцето

Буфон мина с наведена глава покрай Купата с големите уши, заслепен от светкавиците  на всеки фотограф, който искаше да улови този миг за историята. Снимка: Getty
Буфон мина с наведена глава покрай Купата с големите уши, заслепен от светкавиците на всеки фотограф, който искаше да улови този миг за историята.

1. “Направи го за треньора си”.

На Australian Open през 1995 г. Пийт Сампрас играе 1/4-финален двубой срещу Джим Къриър. По-рано същия ден Тим Гъликсън, който е треньор на Сампрас, по спешност се прибира у дома, защото е тежко болен от рак на мозъка – болест, която по-късно го убива. Американецът губи първите два сета от сънародника си, но успява да стигне до пълен обрат 6-7 (4) 6-7 (3) 6-3 6-4 6-3. Срещата обаче остава паметна не с това, а с момента, в който зрител се провиква към Пийт с думите: „Направи го за треньора си!“, след което тенисистът просто се отдава на мъката си и започва да плаче на корта. Къриър дори пита: “Добре ли си, Пийт? Можем да играем този мач и утре”, знаейки колко е тежко на колегата му, но Сампрас стиска зъби и със сълзи на очите довършва двубоя.

2. “Смъртната церемония”.

През 2005 г. Световната федерация по кеч и всички фенове са дълбоко опечалени от новината за смъртта на Еди Гереро. Той е открит мъртъв сутринта на 13 ноември (неделя) в хотелската си стая в Минеаполис. В следващото шоу WWE посвещава трогателно видео за една от легендите си, а колегите му и всички присъстващи на „Смъртната церемония“ ридаят. Кулминационен е моментът, в който Винс Макмеън казва „Днес не тъгуваме за смъртта на Еди Гереро, днес празнуваме живота, който той изживя.“ Следва минута мълчание, в която кечистите просто не сдържат сълзите си.

3. "Заедно в мъката си“.

На 3 август 1992 година Дерек Редмънд е във формата на живота си, а полуфиналът на 400 метра в Барселона изглежда детска игра. Спринтьорът е сред фаворитите за медал, но по време на бягането рухва на пистата заради контузия. Олимпийската мечта умира, но не и човешкият дух. От трибуните изскача баща му Джим Редмънд, финтира стюардите и отива да помогне на сина си, а двамата финишират състезанието прегърнати и облени в сълзи.

4. “Болидът на смъртта”.

На 1 май 1994 г. Айртон Сена загива в тежката катастрофа на пистата "Имола", а това е един от най-черните моменти не само във Формула 1, но и за света на спорта. На седмата обиколка от надпреварата при влизането в бързия завой „Тамбурело” болидът на Сена без видима причина напуска пистата и се насочва директно към насрещните бетонни ограждения с 250 км/ч. След удара колата се разбива в стената. Камерите показват Сена, който седи в кокпита и помръдва главата си, давайки признаци на живот. Това обаче е последното движение на пилота. Парче от окачването на болида пробива черепа му.

5. “Признанието“.

През 1991 г. Меджик Джонсън се осмелява публично да признае, че е носител на вируса ХИВ, като по онова време хората смятат, че само гейовете страдат от такава инфекция. Паниката и неразбирането на болестта СПИН са достигнали върха си в началото на 90-те, но баскетболистът застава пред всички и се отказва от играта, въпреки че е една от най-големите звезди.

6. “След залеза винаги следва изгрев“.

2 октомври 1980 г. Мохамед Али се бие с някогашния си спаринг партньор Лари Хоумс в мач за световната титла. Вече се проявяват първите симптоми на Паркинсон у Али, а и той съвсем не е някогашният звяр на ринга. Губи с нокаут, а срещата бележи залязването на една легенда и се свързва с раждането на нова, защото в публиката е едно 14-годишно момче на име Майк Тайсън, което си обещава, че един ден ще свали Хоумс.

7. "Победен от себе си“.

Английският маратонец Джим Питърс е взел аванс от 1,5 км пред преследвачите и е навлязъл за последна обиколка на стадиона във Ванкувър през 1954 г. по време на Игрите на Британската общност, но колабира от топлинен удар и обезводняване. Пълзи, правейки опити да стигне до финиша, но тялото му е отказало и не успява да завърши.

Можеш да си велик в най-тежкото си поражение. Можеш да си герой, когато всъщност светът ти се срива на парчета. И да те аплодират в момент, в който мечтата ти умира.

Защото в света на спорта триумфът със сигурност е най-важното нещо, но далеч не е всичко.

Джанлуиджи Буфон бе точно на една победа от това да ознаменува легендарната си кариера с бленуван сценарий, включващ Скудето, Купата на Италия и… Шампионската лига. Най-престижният европейски клубен трофей обаче остана мираж за момчетата на Масимилиано Алегри и бе отнесен в Мадрид, след като „кралете“ победиха с 4:1 на финала на националния стадион в Кардиф.

Италианският вратар на „бианконерите“ бе почти толкова следен от камерите, докато течеше награждаването, колкото и голямата звезда на съперника Кристиано Роналдо.

Какво ще направи играчът на Юве? Ще се чете ли разочарование в очите му? Има ли сили даже да се усмихне? Въпроси, които постепенно намираха отговорите си в минутите след последния съдийски сигнал.

Буфон мина с наведена глава покрай Купата с големите уши, заслепен от светкавиците на всеки фотограф, който искаше да улови този миг за историята. Това обаче не бе падение за стража, а повод да си припомним колко велика кариера има той.

Спортът предава много важни уроци, а един от тях е, че не може винаги да побеждаваш, дори и да ти се струва заслужено, но и че може винаги да напускаш бойното поле като победител, без значение от резултата на светлинното табло.

В галерията може да видите историите, които стоят зад още 7 паметни спортни снимки.

 

Най-четените