Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тихият завоевател

Тихият завоевател Снимка: Getty Images

Малцина са хората, които биха устояли с лекота на изкушението да се държат като суперзвезди, след като са спечелили световната титла.

Една карикатура на пенсиониран жандармерист обаче спокойно наблюдава възпитаниците си от тъчлинията. Треньорът на Испания Висенте дел Боске е оплешивяващ мустакат чичко с наднормено тегло, приличащ на ужасно уморен Рене от комедийния сериал „Ало, ало".

Отборът му може и да твори красота на терена, но на днешната футболна сцена, доминирана от култа към треньори с голямо его като Йохан Кройф и Пеп Гуардиола (Барселона) и Хорхе Валдано, Фабио Капело и Жозе Моуриньо (Реал), Дел Боске е по-скоро само уважаван, отколкото обожаван. Той никога не е бил имал тълпи от почитатели, тъй като на темпераментната публика в Испания винаги й е било трудно да се развълнува от него.

Но така беше доскоро! След спечелването на световната титла Дел Боске се присъедини към футболистите Карлес Пуйол, Давид Вия и останалите богоизбрани със статут на национални герои.

„Дел Боске вече няма критици", написа в заглавие популярният испански вестник „Марка" след победата над Германия на полуфинала. Един от най-известните испански спортни журналисти Емилио Контрерас  пише, че малцина в страната са вярвали, че точно той е човекът, който ще затвърди и надмине постиженията на предшественика си Луис Арагонес, донесъл европейска титла преди две години.

Задачата на Висенте да задържи успеха с националния отбор, дамгосан с образа на вечните неудачници, бе изключително трудна, а недоверието към него се усилваше и от факта, че успехите му в Реал вече бяха добре забравени на фона на днешния „дриймтийм" на Гуардиола в Барселона.

Първите две седмици на испанците в Южна Африка, и най-вече загубата на старта от Швейцария, дадоха още храна за критиците и най-деликатно могат да бъдат определени като „невпечатляващи".

След покоряването на световната купа вече обаче вече никой нищо не може да му каже. „Той беше прав от самото начало:", пише Контрерас, „в сляпата си вяра в Икер, в поетия риск с Бускетс като титуляр, със свободата, която даде на Шави, с решението да остави на пейката неубедителния Торес и със способността си да направи от играчите партньори в името на общия успех".

Времето, когато Дел Боске бе освободен като треньор на Реал (Мадрид), съвпадна с привличането на Дейвид Бекъм. Висенте тогава бе заменен от Карлуш Кейрош, защото клубният президент Флорентино Перес смяташе, че той не е достатъчно бляскав за имиджа на „Ел Галактико". И това на фона на спечелените от него две титли в Примера дивисион и Шампионската лига - най-успешният период в новата история на Реал. За четири години Дел Боске не пропусна да се класира за полуфинал в най-престижния клубен турнир - нещо непосилно за седемте треньори в следващите четири години, когато „кралете" неизменно отпадат на осминафинала.

Висенте е посветил целия си професионален живот на този клуб, започвайки от 1969 г., когато е привлечен в сателитния отбор на Реал „Плус Ултра" (който по-късно се превръща в Реал Б). Играе 14 години като защитник и опорен халф на „Сантяго Бернабеу", записва и 18 мача за националния отбор, с който участва на европейското първенство през 1980 г.

На влизане в апартамента на Дел Боске, който на е пет минути от стадиона, очаквано попадам в просторна стая, окичена с медали и плакети, един от които е за най-добър треньор в света. По-любопитни аксесоари са сертификатът за английски език за начинаещи на болния от Синдром на Даун син на треньора Алваро, както и карикатура на Жуан Гаспар, един от най-неуспешните президенти на Барселона.

Дел Боске е роден през 1950 г. в Саламанка, недалеч от Мадрид. И двата града са в областта Кастилия. Попитах го дали регионалната идентичност е важна за него. „Мисля, че климатът и обществото, в което си израснал, дават отражение - аз се чувствам типичен кастилец цял живот", е неговият отговор.

Какво ли има предвид той? Навремето покойният легендарен играч и президент на Реал Сантяго Бернабеу бе казал, че това, с което кастилците превъзхождат останалите испанци, са по-големите им и по-кръгли глави. Дел Боске има малко по-различно виждане: „Кастилците са хора с чувство за отговорност, понякога величествени, хладни, спокойни. Няма много ексцентрици сред нас".

А сега той има повече каталунци, отколкото кастилци, в своя състав. Каталунците се гордеят със своята rauxa - местен израз, означаващ неконтролирана емоционалност, спонтанност, избухливост, нерационално поведение.

Въпреки това Дел Боске намери правилния баланс между характерите в отбора, както и между футболистите, наследени от Арагонес, и новите, които той включи. Въпреки блясъка на формацията, спечелила европейската титла преди две години, „пред вратата му" се бе наредила опашка от млади таланти, готови да се влеят в редовете на „Ла Фурия Роха".

Триото от Барселона Пике, Бускетс и Педро дойдоха в комплект. Но това бе много повече еволюция, отколкото революция. Отличният дипломат Дел Боске дори успя без драма да вкара в отбора като трети вратар стражът на Барселона Виктор Валдес. Имайки предвид формата, която показва през последните два сезона, той бе очевиден избор, но мнозина се опасяваха, че би имало опасност той да развали атмосферата в съблекалнята, ако остава резерва. Със спокойния Висенте на капитанския мостик обаче никой в отбора не „разклати лодката" и дори темпераментният Валдес гледаше спокойно от скамейката.

Дел Боске е представител на поколението, взиращо се в по-доброто бъдеще, но и носещо на плещите си наследството на Гражданската война и бедното детство. Попитах го дали си спомня колко изолирана от света беше Испания по време на младежките му години. „Разбира се. Не обичам да говоря на тази тема, защото ще прозвучи сякаш се идентифицирам политически, но си спомням как родителите ми се чувстваха несигурни и шепнеха, когато говореха на определени теми".

Испанецът неусетно премина на вълната на откровенията... „Баща ми мислеше радикално, имаше прогресивни идеи. Беше участвал в Гражданската война и бе лежал в затвора по време на режима на Франко. Той беше републиканец до мозъка на костите си. Работеше като чиновник в националната железопътна компания. Казвал ми е, че не иска това, което той е преживял, някога да се повтаря отново. Мисля, че днешните испанци сме много благодарни на неговото поколение. Всеки следващ ден разделението в нацията избледнява все повече и повече. Много от тези, които са преживяли ужаса на Гражданската война, вече не са между живите - това помага раните да бъдат излекувани".

Дел Боске показва известно раздразнение, когато го питам дали приема схващането, че Реал е бил отборът на Франко. „Не бих казал. Реал е просто футболен отбор. Той е извън политиката. Прекалено опростенческо е да го наричаме „профранкистки". Реал има огромен брой привърженици с най-различни убеждения".

Единството бе запазената марка на формацията на Испания на Световното първенство. „Ла Фурия" процъфтяваше благодарение на хармонията между играчите - и тези от Барселона, и тези от Реал.

Самият треньор по време на целия мондиал се държеше като обикновен семеен човек. Често придружаван от съпругата си Мари Трини, дъщеря си Джема и синовете Висенте и Алваро, между тренировките той правеше снимки за спомен от интересни места в Южна Африка или пък носеше на децата си фланелки с автографите на играчите от отбора.

И ако никакво недоволство към него от страна на футболистите не е били надушено от медиите, то това е защото просто няма такова. Дел Боске не е човек, който да контролира всяка стъпка на възпитаниците си. Той също така е уникален със способността да потиска у себе си склоността към каквото и да било фаворизиране на някой от играчите. За това му помага и тяхното представяне - защото не само Шави, Пуйол и Алонсо, ами и всички останали правят точно това, което той очаква от тях, и фланелките им винаги са мокри. Единствено Фернандо Торес разочарова, но Дел Боске не каза думичка срещу него в публичното пространство и обясни слабата му форма с недостатъчното време за възстановяване от контузията му.

Завършвам със същата фраза, с която завърши и Контрерас статията си в „Марка" преди финала: „Дел Боске е просто един адски добър треньор!".

 

Най-четените