Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мечтателят от Норвегия

Ховар с екипа на Детройт след шута, който предизвика еуфория на стадиона.
Ховар с екипа на Детройт след шута, който предизвика еуфория на стадиона.

Не можеш. Няма как да стане. Забрави. Не се случват такива неща. Ти си никой, избий си го от главата.

Няма човек, ходещ по тази планета, който да не е чувал тази реторика поне веднъж в живота си.

Независимо колко вярваме в себе си, колко силно мечтаем, колко сърце влагаме. Ако всички мечти се сбъдваха, те нямаше да имат стойност. Но понякога, когато най-малко очакваме, съдбата решава да ни постави пред най-голямото изпитание, и да сложи пред нас някоя мечта. Ама съвсем близо, така, че да можем да се протегнем и просто да я вземем. А можем ли? Това е въпросът...

Ховар Ругланд може.

Ако замерите с всички тези „мотивиращи" слова, симпатичният норвежец най-вероятно ще ви се изсмее просташки и ще махне пренебрежително с ръка, в стил „Научи се за какво живееш първо и след това ми давай акъл". Защото Ховар знае, че дори невъзможното е все пак възможно. Но има един трик. Не е важно просто късметът да ти се усмихне. Ключовото е в този важен, понякога еднократен в живота момент, да си достатъчно добър и подготвен, за да хванеш здраво шанса.

Допреди няколко години Ругланд, сега на 30 и роден в норвежкото селце Алгор, играе футбол на аматьорско ниво. За негово огромно съжаление отборът, за който се състезава, се разпада и Ховард решава, че трябва да си намери друго хоби. Обича да рита. И го прави много здраво. Някъде през 2011 година решава да си купи топка за американски футбол и да започне да упражнява своята точност. Оказва се, че му се отдава и неправилната форма на топката далеч не е пречка за неговия силен и точен ляв крак.

На 16 септември 2012 година Ховар публикува видео в YouTube с различни негови трикови изпълнения под името „Кикълишъс". Въпреки че е аматьорски заснето, видеото предизвиква спонтанна капитулация на долната челюст пред гравитацията. Без видими затруднения норвежецът успява да ритне топката точно в човек в движеща се кола, движеща се лодка, кофа за боклук и то от завидно разстояние. По-късно Ховар признава, че е очаквал тези негови изпълнения да предизвикат някакъв интерес, но не и да го отведат там, където дори не си е помислял.

По същото време човек от щаба на отбора по американски футбол Ню Йорк Джетс попада на набиращото популярност видео, което предизвиква интереса му. Интересно каква е била реакцията на Ховар, когато е вдигнал телефона си и е чул нещо подобно на: „Здравейте, г-н Ругланд, Ню Йорк Джетс ви канят на проби с първия отбор?". Сигурен съм, че усещането е невероятно!

Изведнъж Ховар се оказва в свят, малко по-различен от норвежкото му селце.

„Реактивните" помагат на анонимника да направи първите си стъпки в спорт, който никога не е практикувал и за позиция, за която хиляди колежани всяка година оставят душата си на терена, за да имат възможност да практикуват при професионалистите. Джетс не подписват с Ховар, който през пролетта на 2013 година преминава за кратко подготовка с Кливланд Браунс, преди да се озове в лагера на Детройт Лайънс.

Това е и отборът, който сбъдва мечтата на Ругланд. Пред него стои практически невъзможната задача да се пребори с една легенда - Дейвид Ейкърс - участник в 6 мача на звездите, притежател на рекордите за най-много точки в един сезон (166) и най-много фийлд голове (44), избран в отбора на първото десетилетие на века и изкарващ хляба си с американски футбол от 1997 година.

Въпреки това Ховар не се отказва и дава всяка молекула от норвежкото си тяло в името на това да се пребори. Така се стига и до неговия дебют с екипа на Детройт, дата, която ще помни до края на дните си - 9 август. Съдбата отново си прави шега, защото в този ден „Лъвовете" играят предсезонна контрола с... Ню Йорк Джетс. В края на третата четвърт Детройт изчерпва опитите си да измине 10 ярда и треньорът Джим Шварц решава да тества възможностите на Ругланд при разстояние от близо 50 ярда (почти 50 метра). Секунди преди лонгснапърът (подавачът) да изстреля топката към холдъра (човекът, който трябва да я постави на терена и задържи до момента на ритането), стадионът буквално ври и кипи от емоции. Всички знаят кой е човекът с номер 3, който прави уверените крачки преди да опъне като боздуган здравия си ляв крак.

„В момента на удара се притесних, че я ритнах малко по-ниско, отколкото исках. Знаех, че като сила и посока е добре, но можеше да бъде блокирана. В момента, в който мина над главите на играчите, изпитах невероятно облекчение", споделя за този миг Ховар.

Стадионът експлодира. Скамейката на Детройт е във въздуха от въодушевление, а Ругланд е понесен на рамене. И друг път може да се види кикър да бъде разнасян като парцалена кукла от щастливите си съотборници, но обикновено не по средата на мача, нито в предсезонен такъв. По-късно някои от играчите споделят, че историята на този незнаен техен колега им е подействала невероятно вдъхновяващо, изкарала ги е от рамките на строго начертаното ежедневие, което канонично спазват тези гладиатори още от детските си години. Впрочем, случайно или не, след предшестващия катастрофален сезон с едва 4 победи, през 2013 година Детройт показа изключително израстване.

На 24 август Ховар Ругланд е освободен от Детройт.

Щабът предпочита да заложи на сигурното, на доказаното и предпочита услугите на Ейкърс, който в последствие изиграва един от най-слабите сезони в кариерата си. За Детройт Ругланд вкарва общо 3 фийлд гола в официални предсезонни мачове.

И ако се чудите защо сте си изгубили времето да дочетете статията, след като нейният герой все пак не е успял да стане част от Националната футболна лига в момента, то вие бъркате. Ховар успя. Измина път, на който няма знаци за ориентиране.

Показа, че може да излезе пред десетки хиляди вперени в него погледи, и да направи това, което прави най-добре - да ритне топката между гредите.

 

Най-четените