Терор над спорта: От Мюнхен 1972 до Париж 2015

Sportcafe 15.11.2015, 08:03

Мюнхен, 1972 г. Олимпиадата в Мюнхен става арена на събития, за които се пишат книги и снимат филми. Тридневната криза със заложниците - олимпийци от отбора на Израел, отнема живота на общо 17 души, като петима са атентаторите от палестинската организация Черния септември. Германската полиция атакува общежитията през покрива, а частите и са облечени в анцузи, като спортисти.

При атаката на 6 септември терористите са избити, но остават съмнения дали снайперистите и атакувалите немски въоръжени сили не са убили и последните заложници по погрешка. Версията на германците е, че последният от атентаторите е застрелял четиримата живи заложници.

Мемориал в блока на олимпийския тим на Израел и до днес е почитан всяка година през септември, като знамената на МОК, Германия и Израел са спуснати наполовина.

Лицата на 11-те убити израелски олимпийски състезатели, треньори и съдии.

Откриването на олимпиадата в Атланта през 1996-а бе едно от най-зрелищните в историята. Американците искаха най-ярката олимпиада, но не бяха предвидили действията на Ерик Рудолф, бивш военен и експерт по експлозивите.

Седмица след старта на игрите в Атланта, Рудолф постави адска машина на паркинга в олимпийското село, като детонацията уби двама (единият умира от сърдечен удар в момента на взрива) и ранява над 120 души.

Само действията на Ричард Джуъл, офицер по сигурността на олимпийците, предотвратят още по-ужасни последици. Той открива бомбата и опитва да евакуира за секунди хората наоколо, като това спасява десетки животи.

Бостън, 2013-а. Маратонът на града, едно от най-популярните състезания в света, е окървавен от няколко последователни експлозии.

Край хотел "Ленъкс", недалеч от финалната линия на състезанието, от взривовете загиват трима души, като сред тях е 8-годишно момче. Над 140 са ранените.

Минутите след експлозиите са критични, тъй като доброволци, а не националната гвардия или полицията, осигурява сигурността на маратона. Но в паниката все пак бързо се появяват лекарски екипи, като на някои от по-сериозно пострадалите се налагат ампутации още на място, на улицата.

Иракски олимпийски тим, 2006 г. На среща на спортисти с ръководството на местния олимпийски комитет в Багдад, въоръжени и маскирани отвличат 30 души - състезатели, шефове... Месец по-рано 15-членният тим по таекуондо на Ирак е отвлечен на състезание в Йордания. Никой от похитените не е видян повече. А седмица преди акцията срещу олимпийците, националният треньор по тенис и двама състезатели са убити по време на тренировка. И до днес причините за атаката срещу спортния елит на страната не са ясни.

Пакистан - Нова Зеландия, крикет, 2002 г. 14 души загиват, включително 11 френски експерти от националната авиация, които са в Карачи за семинар. Самоубийствена атака с бомба удря хотела на новозеландския тим по крикет, който същия ден трябва да играе първия от серията си мачове с домакините. Нито един от играчите по крикет не е ранен по чудо, но новозеландците се качват на самолета и отказват да играят.

Новогодишен маратон на Шри Ланка, 2008 г. 15 жертви и 90 ранени останаха след като бомба удари маратона за местната Нова година - на 6 април 2008-а. Националният треньор по лека атлетика на страната, както и олимпийският маратонец на Шри Ланка - Карунаратне, бяха сред убитите.

Пакистан - Шри Ланка, крикет, 2009 г. Автобусът на отбора на Шри Ланка е атакуван от 12 маскирани и въоръжени мъже на път за стадиона в Лахоре, където трябва да играе срещу домакините. Гранати и стрелба обсипват рейса, като загиват 8 души - 6 полицаи и охранители, както и двама граждани на улицата, на която става атентатът. Шестима играчи, двама треньори и един от съдиите за двубоя са ранени тежко. Група, близка до Ал Кайда, поема отговорността за атаката.

Конните надбягвания в Англия са спорт за аристокрацията, който не се асоциира с каквито и да е заплахи, терор или трагедии.

Гранд Нешънъл, 1997 г. Най-голямото от тях - Гранд Нешънъл, което всяка година събира над 50 000 зрители, бе евакуирано през 1997-а след бомбена заплаха.

В паниката, предизвикана от обявяването на тревога, стъпкани и ранени са над 20 души. За щастие минава без жертви.

Атаката срещу Того, Ангола 2010-а. На 8 януари 2010-а пеещите тогоански играчи, пътуващи за лагера си в Ангола, където играеха на Купата на африканските нации, бяха атакувани в автобуса им от местни сепаратисти, въоръжени с автомати и гранати.

Стрелбата продължи над 20 минути, като тимът се изпокри под седалките на автобуса, направен на решето от терористите. Загинаха трима - двама треньори и резервният вратар на отбора. Ранени бяха още 14 души.

Того се оттегли от Купата на Африка, а месеци след това звездата Еманюел Адебайор отказваше да играе за клуба си Манчестър Сити.

Бомбата на "Сантяго Бернабеу", Реал - Барселона, 2002 г. 5 часа преди Ел Класико, този път в полуфинал от Шампионската лига, кола-бомба се взриви на стотина метра от стадион "Сантяго Бернабеу". 17 души пострадаха, като четирима бяха тежко ранени. Нямаше жертви. Смята се, че адското устройсво е избухнало далеч по-рано от планираното от терористите.

Идеята е била да бъде взривено в минутите преди мача, когато мястото около колата е пълно с хора, прииждащи за мача на "Бернабеу". УЕФА не отложи двубоя и той се изигра по програма вечерта, въпреки огромното напрежение в Мадрид.

Черният септември още символизира най-смразяващия страх в спорта - атентат по време на голямо състезание.

На 4 септември 1972-ра палестинските терористи посяха това чувство, като атакуваха олимпийското село в Мюнхен и взеха за заложници няколко спортисти и съдии от Израел.

След близо две денонощия кризата завърши с трупове, временно прекъсване на игрите и напускането им от няколко делегации.

От онзи ден спортът се страхува и се чувства мишена.

Всъщност, вероятно като всички други сфери от ежедневието ни.

Но нали спортното поле често е смятано за заместител на военните конфликти. На него се уреждат исторически сметки, но без кръв и бой - с уменията на по-добрия.

А и стълпотворението на хора на една олимпиада, на един голям мач по футбол или вниманието на света към такива събития, гарантират необходимия ефект на атентаторите.

Мюнхен 1972-ра роди страха, но Париж 2015-а можеше да ни направи свидетели на най-кървавата терористична атака в спорта.

Защото ако взривните устройства бяха внесени на трибуните на "Стад дьо Франс" в петък по време на Франция - Германия, загиналите вероятно щяха да са хиляди.

Преди 43 години палестинските терористи от групировката Черен септември отвлякоха и убиха израелските спортисти с конкретни искания и цели - освобождаване на 243-ма заложници в затвори в Израел.

Тогава дипломацията отстъпи място на грубата сила - правителството в Тел Авив отказва преговори, а немската полиция нахлу в общежитията, оставяйки 17 трупа, като двама от атентаторите дори успяха да избягат.

Мосад ги издири и ликвидира седмици по-късно.

Бостън видя кървав атентат по време на прочутия си маратон - травма, която и до днес не дава мира на града.

Тогава загина и дете, зрител на една от атракциите на годината по улиците.Каузите, които се крият зад атаките към спорта и атлетите, не винаги става ясни.

Понякога са направо объркващи. Но винаги са кървави.

Бившият военен Ерик Рудолф обясни, че е поставил бомба в олимпийското село на Атланта през 1996-а, защото вярвал, че олимпийските игри са проводник на социалистически и комунистически ценности и идеология.

Взривът уби двама и рани стотици...

Спортът - феномен с огромна глобална популярност, остава мишена.

Дали ще е на психопати като Рудолф, или на организации като Ал Кайда, палестинците от 1972-ра или хората, опитали да внесат бомби на "Стад дьо Франс" в петък, е само подробност.

Ефектът почти винаги е ужасяващ.

Предлагаме ви ретроспекция на кървави атаки срещу спорта и атлети, взели стотици жертви за малко повече от 4 десетилетия.