Каквото и да се случи оттук нататък с кариерата на Роберт Кубица, той ще остане завинаги в историята на Формула 1 - като първият източноевропейски пилот, постигнал успехи в световния шампионат. При това сериозни.
В падока Кубица далеч не е сред най-атрактивните пилоти, не създава скандали, не се разправя с другите пилоти, изпълнява съвестно всичко, което тимът иска от него в понякога досадните срещи с пресата. На пръв поглед скучно, но така Роберт позволява на медиите да се фокусират само върху постиженията му на пистата - той вече има победа, качи се на подиума едва във втория си старт във Ф1, а в последните години е движещата сила в тима на Renault - пилотът, който дърпа отбора напред и влага огромни усилия за развитието на колата.
Катастрофата, която Роберт претърпя в Италия е тежък удар за него и за всички в Lotus Renault - той е твърде важен за тима и едва в хода на сезона ще можем да преценим колко много е загубил екипът на Ерик Булие от инцидента в първата скоростна отсечка на рали „Ронде ди Андора".
Но да се върнем малко назад в годините. При дебюта на Кубица във Формула 1 - Гран при на Унгария през 2006 мнозина го възприемат като поредното екзотично попълнение на стартовата решетка, пилот, стигнал дотук благодарение на спонсорите си. Но всъщност истината е далеч по-различна- полякът разчита основно на таланта си, за да стигне до Формула 1 и днес вече е признат за един от най-бързите и постоянни пилоти в световния шампионат. А през миналата година дори беше сочен за заместник на Фелипе Маса във Ferrari.
Началото на кариерата на родения в Краков пилот трябва да се търси на неизвестното в световен мащаб трасе в малкия град Честохова - тук Роберт Кубица върти обиколки буквално до припадък, запленен от магията на скоростта.
„Започнах да карам картинг много малък - обяснява Кубица. - Бях на шест години, когато баща ми купи първия карт. Но, за съжаление, в Краков, моят роден град, нямаше картинг писта и трябваше да пътуваме 150 километра до трасето в Честохова, за да тренирам. На баща ми това му струваше много време и пари, но той нито веднъж не пожела да се откаже. Изключително съм му благодарен, че той направи всички тези жертви, за да мога да се развивам."
По това време Роберт не се смята за картинг пилот, но упорито продължава да върти обиколки под ръководството на баща си.
„За да се състезаваш с картинг в Полша и да получиш лиценз, трябва да си навършил 10 години - допълва Роберт. - Така че трябваше доста да почакам за първия ми лиценз."
Когато най-после това става, Кубица щурмува местните шампионати на пълна газ, подкрепян отново от баща си Артур и механика Юрк Врона - един от първите, повярвал в таланта на високото хлапе от Краков. За три години Кубица печели шест титли в различни класове и Кубица-старши решава, че за да продължи развитието на Роберт, то той трябва да кара в по-конкурентна среда. И гарантира на сина си пълната подкрепа на семейството му.
„Баща ми видя, че спечелих всичко в Полша - продължава Роберт. - Но искаше да ми даде шанс да се сравня с най-добрите картинг пилоти, в Европа и в света. По това време най-силният национален шампионат беше италианският, там конкуренцията беше най-сериозна и ние се насочихме натам."
Така през 1998 13-годишният Роберт се озовава в Италия. Знае, че задачата му ще е трудна, преди него по този път са минали много млади полски пилоти и точно италианският картинг е сложил край на развитието им. Просто не са били достатъчно бързи и талантливи. Но още в първото си състезание Роберт печели полпозишън, а на финала е първи. Артур гледа отстрани церемонията по награждаването и си повтаря, че рискът си е струвал.
Но кариерата на Роберт в Италия е на път да приключи преди реално да е започнала. Защо?
„След като напуснахме Полша, трябваше да покриваме много по-високите разходи в Италия и в един момент парите ни просто свършиха", обяснява Роберт. Историята на Team Kubica може да се окаже много кратка. Но тогава Роберт прави пробив.
Кубица става пилот на авторитетния тим CRG, което му осигурява програма в Италия, както и участия в Европа. Полякът има нужда точно от това и вече нищо не може да му попречи да разгърне таланта си.
„Първите две години в Италия живеех със семейството си и с тима. След като станах на 16 години, вече трябваше да живея сам. Това се оказа много добра школа за живота, просто трябваше да порасна по-бързо. Ако не го бях направил, щях да се проваля."
Следват още успехи, а Роберт набира скорост в развитието си. След шест години в картинга, при това на най-високо ниво - с европейска и световна титла зад гърба си, той преминава в малките формули - от Формула Renault през Формула 3 до Световните серии на Renault, шампионатът, който е почти толкова близо до Формула 1, колкото и сериите GP2. Титлата му в Световните серии на Renault успява да привлече вниманието на големите тимове към него, а съвсем скоро той е на една маса с доктор Марио Тайсен и Петер Заубер и подписва договор за 2006 - става тест пилот на BMW Sauber.
После помните какво стана - през същата 2006 Тайсен търсеше начин да се отърве от Жак Вилньов, чийто договор наследи с купуването на Sauber и след Гран при на Германия намери начин да се освободи от канадеца. Жак се оплакваше от силно главоболие след катастрофата си в Германия и за Унгария в болида му вече седеше Кубица.
След това идва и първият подиум - в Гран при на Италия на „Монца", страхотен успех за Роберт, за когото Италия е като втора родина, а местните фенове го обичат.
Развитието му продължи, но имаше и неприятни инциденти - през 2007 той направи най-тежката катастрофа в кариерата си - в Канада, но година по-късно на същата писта спечели засега единствената си победа във Формула 1. Триумф, който много се хареса на медиите.
В началото на 2009, при представянето на новия болид на BMW-Sauber д-р Марио Тайсен скромно обясни, че тимът най-после разполага с болид, с който да се бори за световната титла, но не може да каже кой от двамата му пилоти има по-голям шанс да е шампион - Кубица или Ник Хайдфелд. Реалността се оказа по-различна - колата на тима далеч не беше толкова добра, но Кубица успя да се справи с Бързия Ник.
Последва покана от Renault да заеме мястото на Фернандо Алонсо -този факт няма нужда да се тълкува и от началото на 2010 Роберт е звездата на тима. Сега всички негови колеги се надяват това да не се промени и той да успее да се върне на пистата.
