Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тоталният футболист

Рууд Крол е вторият легендарен играч, който ви представяме в рубриката "Рицарите на футбола"
След края на кариерата си той бе треньор на белгийския Мехелен, швейцарския Сервет, националния отбор на Египет, местния гранд Замалек, помощник-треньор на Холандия, на Аякс, и отново старши на френския Аячо, за втори път на Замалек и на южноафриканския Орландо Пайрътс Снимка: Getty Images
След края на кариерата си той бе треньор на белгийския Мехелен, швейцарския Сервет, националния отбор на Египет, местния гранд Замалек, помощник-треньор на Холандия, на Аякс, и отново старши на френския Аячо, за втори път на Замалек и на южноафриканския Орландо Пайрътс

Италианският коментатор на финалния мач за Купата на европейските шампиони през 1972г. между Аякс и Интер не можеше да скрие учудването си: "Уж ги бях преброил,но те странно се раздвояваха пред очите ми. Имах чувството,че холандците имат на терена 14 играча..."

Да, наистина, до този момент футболът си оставаше позиционна игра. Защитниците трябваше да спазват стриктно своите зони, халфовете да поемат топката от тях, за да я изнесат напред, а нападателите да я очакват в предни позиции. И така беше до началото на 70-те.

Само сър Алф Рамзи накара своите крайни защитници да атакуват и те го правеха с опустошителна мощ, а Джок Стейн раздвижи играчите си в свирепа преса и "Селтик" станаха първите британски крале на Европа...

Но идеята за онзи нов футбол се роди във въображението на един холандски "магьосник" в една дъждовна амстердамска вечер. И Ринус Микелс знаеше вече как да покори Европа.

Направи го "само" веднъж, а наследникът му Щефан Ковач повтори упражнението още два пъти... Но за това трябваха специални играчи - единадесет суператлети, които да се движат неуморно, сменяйки местата си, а средната линия да играе в защита, и в нападение. Намери ги от прославената школа на Аякс. Един от тях бе и Рууд Крол...

Руди, както го наричаха приятелите му, се присъедини към амстердамския гигант през лятото на 1969 г. Само след два сезона отборът на "Генерала" (така наричаха Микелс) започна своя поход към славата.

Играчите се движеха по терена с измамна лекота и грациозност, но това беше убийственото темпо на Аякс, непосилно за другите отбори. Те пресираха, използваха къси и дълги подавания, отправяха свирепи удари, бяха господари във въздуха, а напред усилията им се материализираха от едно слабо момче със своенравен характер, държащо със желязно достойство маршалския жезъл - Йохан Кройф.

Този безупречен оркестър правеше гиганти като Мацола и Бонисеня безпомощни, Алтафини-объркан, а Бекенбауер гледащ с невярващ поглед светлинното табло, показващо 0:4!

Рууд играеше в задните линии - беше разностранен. Можеше да е ляв защитник, както и в сърцето на отбраната. Но основният му коз бе дарбата да "чете" играта и да отгатва нейните странни закономерности.

Безкомпромисен бранител, той използваше всяка възможност да атакува - така изработи знаменития гол на Кройф срещу Бразилия през 1974, а сам вкара по неповторим начин срещу Аржентина.

Но може би заради прецизния германски реализъм Холандия не можа да достигна полагащата й се световна титла.

Не успя и още веднъж - през 1978. Отборът вече имаше нов капитан. Мъдрият и всеотдаен Рууд Крол наследи Йохан Велики.

И макар блясъкът на Холандия да не бе така ярък през онова аржентинско лято, отново парченце шанс не достигна за върха - всички помним знаменитата греда на Рензенбринк в 90-та минута...

Частична утеха за Рууд бе, че светът го оцени по достойство - попадна в идеалния отбор на Мондиал'78, а наследващата година се класира трети в анкетата за „Златната топка" след Кийгън и Румениге.

Остана лоялен дълги години на Аякс, а събра и 83 участия в националния отбор-рекорд по онова време. През 1980 г. пое като странстващ рицар по света на футбола - първо в Канада, след това за четири сезона в Наполи и накрая два във френския Кан.

И ако ти, пътнико, имаш шанса да посетиш Неапол,тогава може би ще се разходиш по "Виа Рууд Крол". Още от времето на цезарите италианците са почитали своите герои...

 

Най-четените