Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Клекнете за американския химн!

Колин Каперник (в средата) и двама от съотборниците му по време на химна.
Яя Туре заплаши с бойкот световното в Русия заради обидите, които изтърпя в Москва срещу ЦСКА.

Не следващия ден след избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати, наставникът на баскетболния Детройт Пистънс Стан ван Гънди не успя да се сдържи.

"Не смятам, че някой може да отрече, че този човек е нагъл расист и женомразец", изстреля треньорът преди мача на "буталата" във Финикс.

"Току-що изхвърлихме в канала по-добрата част от народа и имам проблеми с това да вярвам, че сме на пътя, по който трябва да поемем като държава", добави той.

Позицията на Ван Гънди бе подкрепена от колегите му в НБА Стив Кър и Грег Попович и се разлюля най-голямата вълна на политически активизъм в американския спорт от войната във Виетнам.

Отказът на куотърбека на Сан Франциско Колин Каперник да стане за изпълнението на химна на САЩ в края на август, участието на Кармело Антъни в митинг срещу потъпкването на човешките права и силната подкрепа, която ЛеБрон Джеймс оказа на кампанията на Хилари Клинтън съвсем не изглеждат като някакви нелогични неща.

Куриозното е, че спортна Европа в болшинството си мълчи по политическите въпроси. Дори на фона на Брекзит и на надигащите се крайнодесни и ксенофобски настроения на континента...

"Не се намесват в политиката", заяви бившият играч от НБА Джон Амаечи за британските си колеги. "Смятат, че не е тяхна работа и че ще ги критикуват. Това е така, но не е привично за атлетите да бягат от критиката. Това е предпазливо поведение, което противоречи на спортната философия. Абдикирането от публичното изказване на позиция е безотговорно", добави Амаечи, който беше първият състезател от НБА, който разкри хомосексуалността си през 2007 г.

Трябва да има солидарност

Въпреки че някои бивши футболни величия като Дейвид Бекъм и Гари Линекер споделиха позицията си за Брекзит в социалните мрежи, е трудно да се намерят примери с европейски спортисти, които са готови да рискуват кариерите си, за да осъдят социалните несправедливости по начина, по който го правеха Мохамед Али и Мартина Навратилова в миналото, както и днешният агитатор Каперник.

Европейският спортен активизъм се проявява като национализъм, а спортният социолог Джоузеф Магуайър посочва събития на местна почва, като подкрепата на Анди Мъри за независима Шотландия и проблемите, които имаше футболистът Денис Наки в Турция заради прокюрдските си постове във Facebook.

Магуайър се спира и на скритите символи на протест, като фашистките татуировки на Пауло ди Канио и мълчанието на Месут Йозил (етнически турчин) по време на химна на Германия.

Етническият проблем се превръща във все по-голямо притеснение във футбола на Стария континент, а той има много измерения.

Често се надигат гласове и поради факта, че тъмнокожите и представителите на малцинствата на мениджърски позиции са много малко.

Хауърд Гейл, който през 1977-а става първият цветнокож, който играе за Ливърпул, твърди, че за разлика от Каперник и ЛеБрон, тъмнокожите спортисти на Острова са много сдържани в разпалването на полемики.

"Много хора не искат да бият камбаната за ширещия се расизъм и да привличат внимание, защото усещат, че това може да им попречи да изкарат парите, за които се борят", пише Гейл в книгата си "61 минути в Мюнхен: Историята на първия тъмнокож в Ливърпул".

"Черните спортисти обикновено произлизат от по-бедни среди и когато получат възможност да напуснат тези общности, не се чувстват охотно да изповядват нормалните принципи срещу расизма", добавя Гейл.

Като юношески национал той никога не пеел британския химн и твърди, че изобщо не е имал влечение към фланелката с "трите лъва".

"Запознат съм добре с историята на Африка и моето потекло и това отличие няма да кореспондира добре с името ми", каза Гейл по-рано през годината, отказвайки Ордена на Британската империя.

Не съм просто разочарован. Бесен съм

Позиции като тази на Гейл е трудно да се чуят на континента, но понякога има изключения.

През 2013-а Яя Туре от Манчестър Сити бе подложен на жестоки расистки атаки от феновете на ЦСКА Москва и изрази възмущението си много бурно.

"Не съм просто разочарован. Бесен съм. Ако не се чувстваме сигурни в Русия по време на световното първенство през 2018-а, няма да дойдем", изказа се от името на тъмнокожите футболисти котдивоарецът.

Хълк, Фримпонг и Роберто Карлош са сред другите звезди, които се оплакаха през годините от расизма в Русия.

За статистиката - 200 са документираните случаи в страната само през 2015-а...

Междувременно ФИФА обяви, че разпуска работната си група, която имаше за цел да се бори с расизма по терените и извън тях, а от международната централа защитиха домакинството на Русия.

"Историята е показала, че бойкотът на спортни събития или политика на изолация и конфронтация не са най-ефикасните начини за справяне с проблема. Можем да постигнем позитивна промяна в света, но футболът не може да се приема като решение за всички проблеми", се казваше в официалното изявление на ФИФА.

Да се продължи да се говори за бойкот на Мондиал 2018 от най-добрите тъмнокожи състезатели ще е мощно предупреждение, но такъв е невъзможен.

Макгуайър посочва редица препятствия, като липса на солидарност сред африканските играчи - дори и сред тези, които се състезават и печелят милиони в Европа.

Да не говорим за необятните размери и политическите особености на Черния континент.

Освен това отказът от участие на световно първенство би довел до сериозна санкция от ФИФА, която би третирала подобен случай като пряка държавна намеса във футбола.

Само ще припомним пресния пример от Великобритания и забраната на международната федерация към местните отбори да носят известните макове на екипировката в памет на жертвите от войните.

ФИФА дори започна дисциплинарна процедура срещу тимовете от Острова.

От футболната централа искат да контролират изцяло тези процеси, но свободата за протест в другите спортове е доста по-голяма.

В НФЛ например не е задължително играчите да са на крака при изпълнението на химна. Друг е въпросът, че преди Каперник никой на клякаше, докато слуша "Oh, say, can you see, by the dawn`s early light..."

През 2004 г. английският състезател по крикет Стив Хармисън отказа да пътува до Зимбабве по политически причини, а британската федерация не предприе никакви действия срещу него. Уважи мнението и мотивите му.

А Гейл е убеден, че категоричната позиция на известна тъмнокожа личност ще събере много поддръжници за бойкот на световното в Русия. "Трябва да има солидарност по този и по другите въпроси", твърди той.

Амаечи, чийто баща е нигериец, също е резервиран относно избора на домакинство на най-голямото събитие в света на футбола.

"Щом от ФИФА твърдят, че хората не се делят по пол, раса, сексуална принадлежност и т.н. и твърдят, че тези принципи се спазват, не трябва да се обръщат към държава като Русия да е домакин на събитие от такъв ранг", е мнението на бившия баскетболист.

И добавя, че не е работа само на спортистите да се борят с неправдата, след като "има толкова много старчета, на които им се плаща да работят в тази насока".

"Когато играч като Яя Туре каже нещо толкова основателно - че трябва да се осигурят нормални условия, в които тъмнокожите атлети да не бъдат обиждани, трябва ли да е сам в борбата си", завършва с въпрос той.

И изглежда наистина сякаш нещо в Европа не е както трябва.

Спортна Америка е на колене само на химна, а на Стария континет се държат за сърцата и пеят с пълен глас, след което предпочитат да мълчат.

 

Най-четените