Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гилотина за треньори

Йоахим Льов и Фабио Капело са представители на двете групи треньори на Мондиала Снимка: Getty Images
Йоахим Льов и Фабио Капело са представители на двете групи треньори на Мондиала

Кой не иска да води своята страна на световно първенство като селекционер? Това вероятно е мечтата на всеки специалист с диплома за треньор в джоба на ризата. А мнозина нямат нищо против и да поемат някоя екзотична държава, само и само да опитат силите си на най-важния турнир във футбола. Четирима "свои" стигнаха полуфиналите, сред останалите отбори няма нито един треньор-чужденец.

Но световното освен най-ярка трибуна за уменията на играчи и наставници, е и гилотина за селекционерите. На този мондиал от отпадналите 28 отбора, постовете на скамейката в 16 вече са свободни. Други са под въпрос в следващите дни. Някои останаха, въпреки натиска на обществеността и медиите. А някои се къпят в славата на доброто представяне пред очите на света.

Бандата на преуспелите се предвожда от уругвайският ветеран Оскар Вашингтон Табарес. На 63 години тази побеляла глава води родината си на втори мондиал. През 1990 г. стигна осминафиналите. Сега е на прага на финал, с 20 години по-опитен, а и водещ по-силен отбор. Няма звезди като Енцо Франческоли, но тимът му е корав като стомана. У дома го наричат Ел Маестро, което не се нуждае от превод. За класата му говори красноречиво поканата от Милан, където остана треньор само за един сезон. Колко треньори от Южна Америка водят грандове в Европа?

Компания му правят Берт ван Марвайк, за когото светът отдавна знае, че е работлив и умен треньор. Холандия под негово ръководство не губи. Вече в 24 поредни мача. Елиминира Бразилия и е на прага на чудото, което дори тоталния футбол на Кройф не постигна - световна титла. Промени имиджа на "лалетата", които вече не радват окото с атракции, а с резултати. Здрави в защита, корави и дори цинични в средата на терена, рационални в атака като... уругвайци. Марвайк постепенно отлюспи от отбора звезди като Рууд ван Нистелрой, не пуска народния любимец Рафа ван дер Ваарт като титуляр, а и наложи младоци като Грегори Ван дер Вил, Найджъл де Йонг и Елеро Елиа.

Преуспя и Марсело Биелса, аржентинецът начело на Чили. Треньорът, наричан Лудия, дочака своето признание след тоталния провал начело на родината през 2002 г. Сега в Сантяго са готови да вдигнат паметник на Биелса. Той накара Чили да играе, както никога преди. Атракция, атаки, победи. Млади и талантливи, футболистите му завършиха квалификациите втори след Бразилия на континента си. На световното паднаха пак от селесао. Но оставиха само позитивни впечатления.

Милован Райевац вече няма защо да се безпокои, че ще остане безработен. Сърбинът със скромна визитка носеше надеждите на 900 милиона в Африка, и само 5-6 сантиметра (дебелината на напречната греда) го извадиха от играта за полуфиналите. Гана е другата приятна изненада, а Райевац заслужава похвала, защото се справи с контузията на гиганта Микаел Есиен, безкомпромисно пребори егото на звездите Стефан Апиа и Съли Мунтари, които остави извън състава заради младоци в по-добра форма.

Групата допълва, но съвсем не на последно място, Йоаким Льов. Мнозина го поставят в десетката на най-добрите млади треньори в света. До това световно първенство се чудехме защо ли. Но вече е ясно. Човекът си разбира от работата, меко казано. Преди две години дори в родината му го отписваха, а той изведе Германия на финал на европейското. Сега е на прага на същото постижение, а по пътя си смаза с по четири гола Англия и Аржентина. Подмени цяло поколение в Бундестима, където могат да са спокойни за отбора си с години напред. Германия пее и танцува, забавлява се и чака всеки мач с настроение. Защото има отбор, който върна времето, когато от немската машина трепереха всички.

Висенте дел Боске и Херардо Мартино постигнаха очаквани успехи. Испания щеше да се провали, ако не бе поне на полуфинал, а Дел Боске просто продължава това, което изгради Луис Арагонес. Аржентинецът Мартино отдавна води изключително стабилния, а вече и звезден Парагвай. От отбора му се чакаше да се представи силно и той не разочарова. Дори бе близо до сензация срещу испанците.

Изненадващи неуспехи застигнаха двама бразилци. Карлос Алберто Парейра стана първият треньор, не успял да класира домакина отвъд груповата фаза. Все пак при класата на ЮАР това не е супер сензация, просто се очакваше Бафана бафана все пак да стигне поне осминафинал. Но Дунга - неговият неуспех е сензация. Бразилия в последните три години газеше наред и спечели всяко състезание, което започна. Все пак и за провал може би е прекалено да се говори, дори при отпадането срещу Холандия бразилците бяха по-добрият отбор. Но в страната на кафето (и футбола) всичко освен титла е провал. Да, Копакабана не иска и да чуе, че Дунга изгради един от най-балансираните и мощни бразилски тимове в историята. А ще помни и повтаря до припадък, че не е извикал на световното Роналдиньо, Пато или славните ветерани Адриано и Роналдо. Дунга си отива. Вероятно с него ще си тръгне и подредената бразилска игра, а ще се върне хаосът, който някои наричат атракция и зрелище.

Третия в тази група трябва да е Фабио Капело. Много уважаван и титулуван, с опитен и уж готов за успехи отбор. Англия обаче не успя да се противопостави на първия силен отбор, който срещна. Не можем да наредим това представяне сред шумните провали, защото на англичаните им се случва твърде често... По-скоро е изненадващ личният неуспех на Капело да извлече повече от поредния безличен тим на "трите лъва".

Диего Марадона, Марчело Липи и Реймон Доменек. Ето това бяха провали като за световно. Но и трите - предизвестени. Отборът от суперталанти, който облече синьото и бялото на Аржентина, си знаеше, че тръгва към титла без треньор. Марадона изигра ролята на двигател до един етап с постоянната си клоунада, с огромното си име, сплотило феновете зад гърба му. Но когато нещата станаха сериозни, Дон Диего се оказа редник, а не маршал...

Доменек тръгна за ЮАР като обречен. Омразна фигура за цяла Франция, комична за останалия свят. Той нямаше дори респекта на играчите си, които от своя страна заслужават по един ритник в задниците завинаги от националния отбор. Защото след поколението на големите бойци Зидан, Дешан, Блан и Тюрам, сега дойде генерацията на примадоните Евра, Анелка и Гуркюф. Разликата - едните печелеха трофеи, другите бойкотират треньора си и родината си.

А добрият стар Липи? Той заложи мината сам, събирайки най-неталантливия италиански състав в историята. С хора от Удинезе и Палермо нямаше как "скуадрата" да защити титлата си. Радващото за Франция и Италия е, че идват млади треньори с много хъс и желание - Лоран Блан и Чезаре Прандели. Защото гилотината след провал на световното отне главите (постовете) на Доменек и Липи.

 

Най-четените