NY Times издири в Пазарджик последния човек, победил Мейуедър | sportcafe.bg
Sportcafe logo

NY Times издири в Пазарджик последния човек, победил Мейуедър

Sportcafe.bg , New York Times
04.04.2015, 10:40 (обновена 10.04.2015, 13:04)

1 от 10 снимки Назад Напред

Серафим срещу Мейуедър

19-годишният Мейуедър атакува Серафим в историческия полуфинал в Атланта преди 19 години.

New York Times отиде в Пазарджик и издири последния човек, победил на ринга Флойд Мейуедър. Да, той е Серафим Тодоров, който побеждава американеца на полуфинал през 1996-а на игрите в Атланта. След онзи двубой Флойд става професионалист и до днес в 47 поредни боя няма поражение.

На 2 май Мейуедър ще се бие в Лас Вегас срещу Мани Пакиайо в Мача на века. Само от спонсорски пари и награден фонд Флойд ще прибере 180 милиона долара.
Контрастът с човека, който го би навремето, не може да е по-ярък.

Ето откъси от срещата на New York Times с боксовата легенда на България, наричан Сарафа.

Човекът който победи Мейуедър живее в Пазарджик, в панелен седеметажен блок. В скромен апартамент, заедно със съпругата си, сина си и бременната му снаха. Тодоров излиза на терасата да поговори със сина му Симеон, гледа как поредният кон и каруца минават по улицата пред блока и изпушва още една цигара. След това сяда и си спомня за боя в Атланта.

Тогава Серафим е на 26 години, а Мейуедър - на 19. Това е последният случай, в който някой го победи на ринга. Няколко месеца по-късно Флойд влезе в професионалния бокс и никога повече не погледна назад. На 2 май ще се бие за 180 милиона долара в Лас Вегас, а 45-годишният Серафим Тодоров дори няма у дома модерен телевизор. Не това обаче го вбесява и кара да се връща назад със съжаление.

Той мисли, че съдбата тогава си е направила шега с него.

За много американски фенове, онзи полуфинал в Атланта е със съмнителен изход и е трябвало да спечели Мейуедър (Серафим печели с 10:9 точки). Има подозрителни неща в съдийските отсъждания.
Тодоров не отхвърля такава теория. "Възможно е, абсолютно", кима той.

Само че неговата ярост идва от това, което се случи после. На финала българинът губи от тайландеца Шомлук Камсинг с 5:8.  От там нататък животът му тръгва по наклонена плоскост - неуспешен опит да излезе в чужбина и да се бие професионално, както и нездрави оферти от ъндърграунд бизнеса на България.

Серафим живее с пенсията си на спортист от 800 лева. Това са около 435 долара. "Всичко започна тогава", казва Серафим. Представете си - човекът, спечелил онзи исторически бой, казва, че му се иска да е загубил тогава.

Мачът бе в петък, два дни преди закриването на олимпиадата, в баскетболната зала на Университета на Джорджия. Боят започва яростно с размяна на удари. Тодоров прехапва устни и се усмихва, докато гледа видеото в youtube, което му пускаме.

"Той беше на 19, не забравяйте - казва Серафим, без да откъсва очи от екрана. - Моят опит бе много по-голям. Биех руснаците, кубинците, американците, германците - биех ги с лекота, правех ги за смях на ринга. Бях умен и елегантен, бях боксьор, който бе страхотен за гледане. На ринга трябва да си творец, да си артист. Аз бях такъв."

Неговият стил наистина е различен. Той си играе със съперниците, сваля гарда си, бяга по ринга и ги дразни: "Тук съм, не там...".

Неговото боксово обучение започва като 8-годишен в родната му Пещера. Скоро откриват, че той е богатство за спорта - атрактивен, с невероятна игра с крака, подвижен. Дори сега, след като не го е правил от години, облича екипа и слага ръкавиците и с готовност "танцува" - демонстрация на това как го е правил.

Слабото му място е концентрацията. Серафим обича жените и ракията.  "Другите треньори си спяха по стаите, а аз спях в стаята на Серафим - разказва треньорът му Георги Стоименов. - Веднъж го заключих, но като се върнах, той беше се измъкнал през прозореца. Намерих го в стаята на женския тим по лека атлетика два етажа по-надолу."

Тодоров не отрича думите му. Казва, че за мача с Мейуедър не се е готвил специално - просто е гледал четвъртфинала му. "Беше обикновен мач - разказва Серафим. - Бях побеждавал далеч по-силни противници."

Но в първите два рунда американецът го изненадва. Тодоров се уморява и това дава увереност на младия Флойд. Той води със 7:6 преди решителната трета част.

Два удара в корпуса обаче водят до обрат - 8:7 за Серафим, а после Мейуедър изравнява минута преди края. Два удара на българина му носят 10:9 и в края той едва удържа Флойд, който напира и удря мощно. Никой от двамата не знае резултата, когато боят завършва. Правилата тогава са такива - петимата съдия натискат бутон, ако мислят, че някой удар заслужава точка. За да се отбележи резултатен удар, трябва поне трима да са натиснали едновременно.

По-късно и Тодоров, и Мейуедър, настояват, че е трябвало да имат повече точки от присъдените. Реферът първо вдига ръката на Мейуедър, но осъзнава грешката си и посочва за победител Серафим.

Американците посочват Емил Жечев, българин и дългогодишен шеф на съдийската комисия, като причина за решението. Подобни обвинения има от американски боксьори и треньори и около олимпиадата в Сеул 8 години по-рано.

Но Тодоров има друга теория. Според него Жечев е причината той да загуби финала от тайландеца Камсинг. Шефът на съдиите му казва преди мача, че за да спечели, трябва да нокаутира противника.

"Никога не беше казвал такова нещо преди това - спомня си Тодоров. - Защо ми го каза? Аз победих този тайландец с голяма разлика преди олимпиадата на друг турнир. Жечев знаеше, че аз не съм Майк Тайсън, аз съм техничар, а не някой, който нокаутира съперниците. С две думи - каза ми, че ще загубя."

Жечев не коментира думите на Тодоров. Той е на 87 години днес и отказва всякакви интервюта.

Но да се върнем на полуфинала. Минути след него Тодоров прави най-голямата грешка в живота си. Двамата с Мейуедър седят един до друг и чакат да дадат допинг проба в залата. При тях влизат трима мениджъри от професионалния бокс. Всъщност се оказва, че са двама, а третият е преводач.

"Искаха да остана там и да стана професионалист - разказва Серафим и клати глава. - Видяха стила ми, знаеха, че съм уникален и освен това - съм бял. Няма да има друг бял боксьор като мен, още тогава те го знаеха..."

Условията? Кола, къща, пари на ръка...
Но Тодоров казва не. Бързо и без да се замисли дори. Не може да обясни защо.

"Те отидоха при Флойд и започнаха да разговярат на английски - продължава Серафим. - Едва ли са говорили с него, защото аз им отказах. Вероятно това е бил планът - да предложат и на двамата."

След финала, загубен от тайландеца, Серафим се чувства предаден. Напива се преди полета за България. Иска му се да изчезне, да умре.

Година по-късно идва нов голям удар. Турската федерация му предлага да се бие за тях, като в договора му има клауза - спечели ли световната титла, взима 1 милион долара бонус.

"Сделката бе готова - спомня си боксьорът. - Но се обадиха и казаха, че Жечев поискал 300 000 долара трансферна сума. И нещата пропадат. Не отидох, а и не можех вече да се бия за България. И това беше краят. Приключих."

И то на 28 години... А можеше да се бие на още една олимпиада и няколко световни първенства. Опитва няколко професионални боя, но не се получава. Работи като шофьор, в квартален магазин и месарски цех... Днес и той, и жена му Албена, са без работа.

На улицата е пълно с наркопласьори и измамници, които му предлагат работа. Парите ще са добри, а той може да се издигне и да е лидер. Отказва им.

"Тук има много негативизъм, пълно е с лъжа и измама - казва Серафим. - Не ходя и в боксовата зала. Не говоря с хората. Не ми трябват много приятели, искам просто да си седя и да си почивам."

По-трудно е, отколкото звучи. Съпругата му казва, че е трябвало да помисли и да и се обади, когато промоутърите са дошли при него. "Това щеше да промени живота ни, а и на нашите деца", казва тя. Серафим кима с глава и не крие разочарованието си.

Ако беше загубил от Мейуедър, щеше да продължи да се бори за олимпийско злато и след четири години. Нямаше да се стигне до предложението, което му носи кошмари и до ден-днешен. Нито до предателството, както нарича финала с Камсинг.

"Вместо това победих и се случиха тези неща - казва. - Бях глупав. Върнах се у дома и намерих ад."

Серафим излиза от дома си и тръгва към центъра на града. На светофара от спряла кола двама мъже се развикват: "Сарафа!", а единият имитира през прозореца удари във въздуха. Тодоров им помахва, но почти не се усмихва.

"Те ме помнят", казва, но в гласа му няма радост и гордост от това. В гласа на човека, който последен победи Флойд Мейуедър.

Oще: 1996  атланта  ню йорк таймс  олимпиада  серафим тодоров  флойд мейуедър 


Още от Още спорт

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

3 Nikkor | 05.04.201516:34

По повод и на един друг, настоящ български боксьор, бих казал следното :
Сарафа е далеч по-добър от Кобрата.
Просто първият е боксьор, а вторият е бияч.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 05.05.2011, 02:00

2 D-Fens | 04.04.201519:28

Голям боксьор беше, много подвижен и бърз истинско удоволствие беше да го гледа човек на ринга. За въпросния мач обаче победата си беше на Мейуедър - не съм сигурен дали Сарафа не го подцени тогава...
Относно бедността му в БГ без съмнителни сделки и далавери богат не се става така че това е нормално за тук, не мога да се сетя за нито един от тяхното поколение боксьори да води заможен начин на живот.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.03.2015, 04:47

1 Reality Liberation Front | 04.04.201516:06

Велик си Сараф! По-добре така... предателствата са неминуеми и в бедна България и в богатите САЩ само пътищата към тях са различни - черни или златни...
   

оценка

+1 -0


Видео