Истински голямата заплаха за Олимпийските игри | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Истински голямата заплаха за Олимпийските игри

Sportcafe, по Guardian, Анди Бъл
27.07.2016, 23:33 (обновена 05.08.2016, 10:36)

1 от 3 снимки Назад Напред

анти-олимпийски протести

Снимка: © Getty Images

Протест в Токио срещу кандидатурата за Олимпийските игри през 2020 г. Японската столица беше сред неуспелите кандидати за 2016 г., след като похарчи $200 млн. само по време на процеса на кандидатстване

Преди 18 месеца „олимпийското семейство" на Международния олимпийски комитет се събра в Монте Карло.

„Няма как да има по-символичен домакин от негова светлост принц Албер от Монако", коментира президентът на МОК Томас Бах относно монарха на една държава, паметно описана от Съмърсет Моъм като „слънчево място за сенчести хора". Целта на срещата в Монте Карло беше да се обсъдят „предизвикателствата, пред които вече сме изправени и по-важното, предизвикателствата, които виждаме на хоризонта".

С второто Бах нямаше предвид допинг скандала в Русия или готовността на Рио де Жанейро за 31-вите летни игри, които започват следващата седмица, а един напълно различен въпрос, много по-тежък за МОК.

Защото докато допингът в Русия и проблемите в Рио окупират медийните заглавия и рушат авторитета на олимпийското движение, то отдръпването на кандидатите за домакинство може да съсипе из основи неговия бизнес модел.

Два месеца преди срещата в Монте Карло, Осло (считан за фаворит за домакинството) се отказа от надпреварата за Зимните игри през 2022 г. заради твърде малката публична подкрепа към кандидатурата. По-рано през годината Стокхолм се оттегли по подобни причини. Краков също се отдръпна, след като местен референдум показа, че близо 70% от жителите на града са против идеята да посрещат Олимпиада у дома. За Мюнхен процентите бяха по-близо до 60, за Давос - 53%. В Барселона кметът първо отложи за 2026 г., а после изцяло прекрати плановете. Нещо подобно се случи и в Квебек.

Така от девет кандидати МОК остана само с два възможни града домакини - Алмати в Казахстан и Пекин, който никак не се слави като зимен курорт. Е, Пекин победи, макар че повечето състезания от Олимпиадата ще се проведат в Чонгли, на над 200 километра от столицата.

Проблемът не важи само за зимната олимпиада.

Миналата година САЩ номинира Бостън за Летните игри през 2024 г., но градът се оттегли, също заради ниските нива на подкрепа на местно ниво. Германия номинира Хамбург, само че и там референдум прекрати кандидатурата. А тази на Торонто се срина, тъй като държавният комитет за икономическо развитие гласува срещу нея.

В момента кандидатите за Олимпиада 2024 са Рим, Будапеща, Лос Анджелис и Париж. В Румъния Върховният съд тъкмо блокира предложен референдум по въпроса. В Италия новата кметица на Рим Вирджиния Раджи нееднократно заяви, че е против кандидатурата, а италианската Радикална партия събира подписи, за да инициира референдум.

Не е нужно да си академик, за да забележиш тенденцията, но такъв е Кристофър Гафни, старши изследовател на Цюрихския университет и силен глас на антиолимпийското движение. „Където имаме образовано население, сравнително свободна преса, сравнително високи нива на правителствена прозрачност, и където въпросът е подложен на референдум, във всеки един от тези случаи видяхме Олимпиадата да бъде отхвърлена. Без изключение", обяснява Гафни.

Изглежда, че поне на Запад почти никой вече не иска да бъде домакин.

МОК е бил в подобна ситуация преди години, след катастрофалните игри в Монреал през 1976. Трябваха 30 години на Монреал, за да си изплати олимпийския дълг. Резултатът беше, че Лос Анджелис се оказа единствен кандидат за 1984 г. и при липсата на конкуренция беше в позиция да диктува правилата - така МОК беше изключен от всички телевизионни и спонсорски сделки.

Комитетът обаче използва сериозните приходи, направени от Олимпиадата в Ел Ей, за да примами други градове да се кандидатират. Пет бяха кандидатите за 1992, осем за 2000, единайсет за 2004. Както обяснява Гафни, МОК зависи от това да има „група градове, състезаващи се един срещу друг, покачващи залозите".

Където се появяваше съпротива на Олимпиадата, тя идваше от отцепнически групи, излизащи на протести - сега обаче разликата е, че противопоставянето на Олимпийските игри е много по-модерно.

„Колкото повече информация имат гражданите за това как работи МОК, толкова по-малко вероятно е да поискат да се обвържат с такъв тип бизнес договор", казва Гафни. В Бостън и Хамбург малки и добре организирани протестни движения се изправиха срещу мощни политически и корпоративни коалиции.

„Подкрепящите кандидатурата бяха онези, които смятаха да извлекат ползи от нея", казва Крис Демпси, един от лидерите на кампанията „Без Олимпийски игри в Бостън". В Хамбург движението NOlympia надви кандидатура, подкрепена от кмета и от търговската камара.

Двата случая отразяват виждането на Кристофър Гафни, че Олимпиадата се е превърнала в „продажба на града от страна на собствения му елит".

„Градовете заочват да разбират, че изискванията на МОК са неприемливи. МОК е силен само когато се появят градове, които да наддават. В крайна сметка може да се стигне до повратна точка, в която МОК е принуден да направи реални реформи".

В Монако президентът на МОК Томас Бах обяви „План 2020" с реформи, засягащи процедурите по кандидатстване за домакинство, изготвянето на олимпийските програми, управлението на игрите, борбата с допинга и още доста други неща. Но дали това е достатъчно?

„Бих поставил въпроса дали преместването в различен град на всеки 4 години е модел, който отговаря на съвременния свят. Може би за 1890 г. е бил подходящ. Но сега си в свят, където 99.9% от хората изживяват Олимпиадата на някакъв екран", казва Крис Демпси. Той смята, че игрите трябва да се установят на една постоянна локация и да се провеждат там всеки път.

Кристофър Гафни е по-радикален.

„Едни и същи грешки се правят отново и отново. Не може да е случайност.

А щом не е случайност, трябва да осъзнаем, че бизнес моделът на МОК е пагубен", казва той. „Трябва да направим сериозно преосмисляне на начина, по който тези събития поощряват неравенството в глобален план. И най-добрият вариант да го направим е да ги спрем. Точка".

Oще: 2020  2024  антиолимпийска платформа  антиолимпийско движение  бизнес модел  градове  граждани  домакин  домакинство  допинг  заплаха  зимна олимпиада  зимни игри  истински голямата заплаха  кампания  кандидати  кандидатстване  кандидатура  кмет  комитет  конкуренция  кристофър гафни  летни игри  лятна олимпиада  международен олимпийски комитет  местно ниво  мок  монако  монреал  монреал 1976  монте карло  надпревара  олимпиада  олимпийски игри  олимпийско семейство  организация  пекин  план 2020  подкрепа  предизвикателства  президент  принц албер  приходи  проблем  протест  процедура  разходи  референдум  реформи  рио де жанейро  русия  томас бах  условия 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео