Да си жена колоездач: Сексизъм, унижения и момиче за всичко | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Да си жена колоездач: Сексизъм, унижения и момиче за всичко

Sportcafe
15.04.2017, 14:23 (обновена 18.04.2017, 14:21)
г

Снимка: © Getty

В деня, в който Армитстед става световна шампионка, треньорът й дори не е с нея.

9 юни 2016 г., 06:00 ч. – датата и часът, които никога няма да излязат от главата на Елизабет Армитстед, световната шампионка по колоездене в масовия старт на шосе. По телефона й се обажда представител на Антидопинговата агенция на Великобритания, а светът на състезателката се срива за секунди.

Елизабет има три пропуснати допинг теста в рамките на 12 месеца - на 20 август 2015 г., на 5 октомври 2015 г. и на 9 юни 2016 г. Затова я грози и спиране на състезателните й права за 4 години.

Все пак, развръзката е щастлива и британката печели обжалванете пред Спортния арбитражен съд в Лозана, което й позволява участие на олимпийските игри в Рио.

Не толкова щастлив обаче е пътят на Елизабет към върховете на шосейното колоездене.

Когато е на 15, в училището й в Лийдс търсят обещаващи спортисти. Елизабет не е сред най-изявените, но е много активна в различни дисциплини, така че лесно попада в полезрението. А когато я виждат как кара велосипед, става ясно, че подобна бързина и сила не са за пренебрегване.

„Беше ме срам. Трябваше да нося трико и да се състезавам в спорт за стари мъже. Не беше готино“, спомня си колоездачката за първия път, в който се сблъсква със спорта, който ще определя бъдещето й.

С времето обаче обиква колоезденето и започва да й харесва стратегията, която трябва да се прилага. Силният й и независим характер също помагат, а на 17 тя приема спорта вече като професия.

„Дните бяха еднакви. Солидна закуска, въртене на педали и умора до краен предел, после отново у дома, гледане на телевизия и в леглото.“

Монотонното ежедневие обаче си е за предпочитане пред „разнообразието“, породено от факта, че трябва да си жена в поредния мъжки спорт.

Мъжете и жените в колоезденето може да се състезават отделно, но отборите са едни и същи, така ежедневните контакти са неизбежни. Армитстед обяснява как дамите е трябвало да носят каските на мъжете, чувствайки се като слугини.

Най-унижаващият момент в кариерата й идва, когато е на 19 и в 23:30 я будят от щаба й, принуждавайки я да отиде на рожден ден на колоездач в близък бар. Като единствена жена, тя е трябвало да участва в Nintendo Wii игра и да танцува без да има избор, докато всички мъже я гледат.

Колежки на сребърната медалистка от Лондон 2012 добавят, че към жените в колоезденето се отнасят като към играчки, а успехите им се омаловажават, което ги кара да се чувстват отвратително.

В деня, в който Армитстед става световна шампионка, треньорът й дори не е с нея, защото приоритет тогава му е младежкият отбор. Освен това, тя заработва с успеха си 2000 паунда, докато наградата за световния шампион при мъжете е 20000 паунда – проблем, който е засегнат и в автобиографичната книга на състезателката Steadfast: My Autobiography

„Чувствам се омърсена, четейки книгата“, признава Елизабет. И определено трябва да е така.

Разбира се, има и жени, които не се трогват от факта, че са подценявани. Но в никакъв случай не може да е нормално по команда да те вдигат от леглото и да ти заповядват да танцуваш.

Мъжете притежават спорта, а жените трябва да се надяват поне да се в сянка и да са щастливи от това“, е най-тежката присъда не само за колоезденето.

 

Oще: велосипед  джиро  допинг  елизабет армитстед  жени  заплащане  колоездене  момиче за всичко  мъже  олимпийски игри  пари  подигравки  равенство  световен шампион  сексизъм  спорт  тур дьо франс  унижения  шеги 


Още от Още спорт

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

4 Mako | 17.04.201718:13

Леле, разплаках се, особено в частта с драмата около пропуснатите допинг-тестове!...
Намига Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

3 Крив Макарон | 17.04.201716:11

Интересно, че от цялата книга са извадени два-три момена, където са описани разни ситуации, за да бъдат драматизирани от медиите. Нищо особено...
Преди време беше описано как в мъжките отбори по футбол по-младите играчи често пъти са били унижавани, и как за много от тях това се е превърнало в спънка за развитието им. И униженията са били далеч по-сериозни, но в много рядко някой си е позволил да говори открито за това, защото иначе кариерата му ще бъде съсипана. Дори след края на спортна кариера много хора предпочитат да си мълчат по различни причини.
Армитстед, обаче, явно не разчита на успехите в спорта да й дадат път в живота, и затова осветлява някои моменти, които не е приела. Това е готино от нейна страна, но според мен няма смисъл да бъде излишно драматизирано от журналистите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

2 Дракон с кисело зеле | 17.04.201713:00

Да се беше научила да играе тенис. Там нали наградните фондове за мъже и жени са равни, макар че мъжките състезания са в пъти по-популярни?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

1 dedo adji | 17.04.201710:45

.... в 23:30 я будят и я принуждават....

Как, по-точно, я принуждават? Вързали ли са я, били ли са я или са пратили полиция с белезници? Или са я заплашили с последствия в кариерата? В живота на всеки има моменти, в които, за да защитиш достойнството си, трябва да се откажеш от нещо. И ако сам/а си се оставил/а да си играят с тебе, нямаш право да се оплакваш, че те третирали като играчка.
   

оценка

+0 -0


Видео