Страхотия | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Страхотия

Богдан Млъчков
12.07.2015, 09:58 (обновена 13.07.2015, 17:17)
Пламен Константинов

Време е Пламен Константинов да бъде по-смел при решенията си. В мача срещу Франция те бяха диктувани от необяснима страхливост.

"Ако трябва да бъда честен, мен от французите ме е най-страх” - Tеодор Салпаров.

Няма никакво съмнение, че този епиграф е най-подходящото начало на следващите редове, посветени на българския национален отбор по волейбол. Всъщност, важно е да отбележа, че съвсем малко смелост не ми достига, за да нарека този цитат от либерото ни Теодор Салпаров епитаф.

Прав си, Теди. Напълно беше прав. С основание те беше страх от французите, които ни отнесоха като кьорав делфин шамандура.

Важно е обаче друго - дори и да те е страх, най-жалкото, което можеш да направиш, е да го изречеш публично. Тъжно е.

Тъжно е, че преди три години националният ни отбор победи същата тази Франция, класирайки се за Олимпийските игри в Лондон. Само че от този момент нататък България върви надолу и единствено надолу, а другите се развиват – французи, поляци, американци, да не говорим за иранците. А ние – ние се радвахме на четвърто място на Олимпиада и европейско, докато достигнем до дълбините на класирането на световното миналата година.

Сега отбори, на които бяхме равностойни до преди няколко години, ни правят на луди калинки.

Разбира се, можем да намерим оправдание. Поради контузии липсват Цветан Соколов, Тодор Скримов, Светослав Гоцев, Боян Йорданов, а Николай Учиков и, разбира се, суперзвездата Матей Казийски отказват да играят за националния отбор, превръщайки се в „национални предатели”.

Отказват, най-вероятно защото федерацията се справя прекрасно с администрирането на волейбола у нас – децата тренират в прекрасни условия, клубовете притежават финансова стабилност, първенството ни се доближава до най-добрите по света. Сарказъм на убийствена степен, искрено се надявам да сте усетили.

Само че оправданието е като задните части, всеки го има.

Чисто спортно-технически бяхме абсолютно несъстоятелни срещу французите, които ни превъзхождаха в абсолютно всички елементи на играта, но най-очеизвадна беше разликата в посрещане. Еднакви по сила и насочване сервиси бяха поемани перфектно от „петлите”, а Андрей Жеков гонеше топката из трибуните, ако въобще имаше физическата възможност да стигне до последната.

Тук ми се иска да отбележа няколко индивидуални момента от катастрофата, която ни представиха нашите в съботната вечер:

1. По всичко личи, че въпреки нелошата игра срещу Канада и Аржентина Владо Николов е събрал достатъчно точки за пенсия, за да напусне с високо вдигната глава. Атаката на капитана беше изключително неефективна, особено на първа линия. Няма смисъл да се мъчи повече – както себе си, така и всички фенове на играта.

2. Когато си мислиш нещо, много често то става. Когато го изречеш, още повече публично, това се отразява изцяло и безпрекословно. Мартинките на Теодор Салпаров трепереха и никой не може да ме убеди в обратното. В случая страх лозе не пази. Неприятно е играч с дългогодишен опит да бъде толкова абсурден на игралното поле.

3. Въпрос, изпълнен с чудовищен мистицизъм и доближаващ по чудоватост примерно до най-чудоватите теории на Стивън Хокинг, е: „Какво прави Станислав Петков в националния отбор по волейбол на България?”

Този въпрос, мисля, е неотговаряем. За сметка на волейболиста на румънския Томис (може би тук се крие разковничето – там треньор е Мартин Стоев) извън състава остана Валентин Братоев, който показа страхотно израстване на Европейските игри в Баку и който превъзхожда Балки (бел. авт. прякорът на Петков) във всички мислими, а може би и немислими игрови елементи. Ако проблемът на Вальо е дисциплинарен, то това е проблем не само на играча, но и на треньора. А последният явно няма желание да го реши.

4. В два от трите гейма срещу французите не се появи Владислав Иванов – либерото, което бе записано като полеви играч за финалите във Варна. С оглед трагичното посрещане нямаше нищо по-логично от това той да влиза в задно поле, но това се случи едва в третата част. Защо тогава на треньора му трябваха три либера?

5. Време е Пламен Константинов да бъде по-смел при решенията си, в този мач те бяха диктувани от необяснима страхливост. Въпреки тотално неадекватната игра на Владо Николов – той не бе заменен нито за секунда. Същото важи и за разпределителя Андрей Жеков. Да, с оглед посрещането Андрей се справи прилично и не смятам, че носи каквато и да е вина, но когато цялата ти игра „вони на умряло”, няма по-нормален ход от този да смениш плеймейкъра си. Още повече, че през сезона в Световната лига Любо Агонцев показа, че може да разпределя играта по чудесен начин и използваше всяко свое включване по възможно най-добрия начин – висок процент игра в центъра и може би най-важното с оглед разсеяното посрещане – бързо придвижване по игрището.

Слагам точката тук, защото ако продължа – ще е до безкрай.

Да речем, може да се коментира треньорската психология или нормално ли е да крещиш на играчите си „Гледай ме като ти говоря...” в момент, в който мачът дори не е преполовен - въпреки кратката му дължина.

De mortius nil nisi bene*. Защото днес Франция извади нож на умряло куче.

* За мъртвите или добро, или нищо. (лат.)

Oще: андрей жеков  баку  боян йорданов  българия  валентин братоев  владимир николов  владислав иванов  волейбол  европейски игри  любомир агонцев  мартин стоев  матей казийски  национален отбор  николай учиков  пламен константинов  световна лига  светослав гоцев  станислав петков  теодор салпаров  теодор тодоров  тодор скримов  франция  цветан соколов 


Още от Още спорт

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.07.2015, 09:00

3 Пехо | 13.07.201520:42

Не съм съгласен с теб! Кажи ми 3 мача, в които Тошко ни е спасил, защото аз се сещам за 10, в които ни е провалил! Но както и да е! Добре разсъждаваш,защо не бива да се сравняваме с Франция преди 3 г, макар че точно това е целта на статията! Поредният спорт, в който едните се развиват, а ние-точно обратното!вижда се, че има и млади момчера, но когато няма концепция и пОстоянен отбор, който да се надгражда, няма как да стане! И нека някой се опита да се сети за друга страна, която да има един от най-добрите вплейболисти в света и той да не играе за националния!с Бербатов-същото!и каквото и да е, нито Матей,нито Бербо са гаменчета, на които не им се играе в националния!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.07.2015, 09:42

2 ij | 13.07.201510:24

И аз продължавам да се чудя, но на нещо друго. Защо продължаваме да сравняваме отбора ни от предишните години с този, който имаме в момента и то без да отчитаме настъпилите промени както в нашия щаб, така и в този на противниците. Никой не стои на едно място. Да бихме онази Франция и ги изхвърлихме от Олипийските игри. Но тогава за нас играеше Казийски, тогава имахме Соколов и Скримов, а Францияне не игра така, както бе в събота. От Лондон до сега Фрнация запази ядрото на отбора си и в крайна сметка постигна сработката и нивото, което видяхме във Варна, а водещите й състезатели натрупаха опита, който тогава нямаха. От своя страна при нас имаше промени, а и някои странични и вярвам добре познати на всички ни фактори, които най-малкото не помогнаха на нашите да са по-добри. Не оправдаам момчетата и наистина мисля, че можеха да се представят значително по-добре в мача на финала. Можеха, но не стана. Това е. Защо ни е Алексиев? 1. Защото нямаме по-добър. 2.В не малко мачове неговата атака по-диагонала или с блока ни е спасява и вадила от не много добри ситуации. (Не във всеки мач, прав си. Понякога направо ме убива със своя сервис и с посрещането си, но той може да прави това, което ние с теб явно не можем.) 3.Има и други причини, но коментара става доста дълъг, а искам да напиша две думи и за "точките от катастрофата". Владо се отказа, но се наложи да се върне. На хартия имаме състезатели поне на поста диагонал - Цецо, Боян Йорданов, Дани Милушев. Но първите двама са с контузии (стискам палци все пак да видя Боян на Европейското), а третият - както и Пламен каза не дойде в перфектното физическо състояние и игра в не особенно силно пъренство. А относно Станислав Петков и смелостта на Пламен Константинов. Това е с което разполагаме, а ако погледнем реало с нивото и условията на първенството ни сме си направо късметлии. Всеки би искал да разполага с много и с качествени състезатели, мака Русия да ни показа, че това не е гарант сам по себе си за успех, но нямаме. Работа, спокойствие, поуки - това предстои на треньорския щаб и на момчетата, от нас се иска само да ги подкрепяме и да вярваме, че след няколко месеца грешките ще са поправени и ще има градация в това, което националният ни отбор демострира на полето.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.07.2015, 09:00

1 Пехо | 13.07.201509:05

Много правилен коментар в статията, но продължавам да се чудя, всички продължават да спестяват истината за Тошко Алексиев! Още от онази точка на срещу Куба, която ни лиши от финал, той е критично слаб, а нападението му е се случва само ако е оставен без блок(макар и тогава да има риск)наистина не разбирам,защо и кой го налага толкова!
   

оценка

+0 -1


Видео