Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Голямата битка за плуването: Мултимилионната революция, която може да промени спорта завинаги

На снимката: Майкъл Фелпс се бори с Чад льо Кло за първото място на 200 м бътерфлай на Олимпиадата в Рио. Фелпс спечели златото, което беше едно от общо петте за него от Игрите през 2016 г. Снимка: Getty Images
На снимката: Майкъл Фелпс се бори с Чад льо Кло за първото място на 200 м бътерфлай на Олимпиадата в Рио. Фелпс спечели златото, което беше едно от общо петте за него от Игрите през 2016 г.
Адам Пийти е сред топ плувците, които приветстват новия формат
Планът на Григоришин е между август и ноември 2019 година да се проведе първото състезание на Международна лига по плуване. В него трябва да участват 12 отбора с по 12 мъже и 12 жени от различни националности. Състезанията ще се провеждат на ниво отбор срещу отбор. Осемте най-добри ще отиват на полуфинали, от които ще излязат по четири, класирайки за директната битка за голямата награда. Григоришин смята, че до между пет и осем години този формат може да генерира приходи от по 1 милиард долара на година, като предрича, че ще успее да привлече телевизионна аудитория от 100 милиона зрители.

Светът на плуването е на път да претърпи финансова революция, според която най-големите звезди на спорта, като Адам Пийти, ще имат възможността да печелят по около 5 милиона долара на година.

Идеята е на украинския милиардер Константин Григоришин, която обаче среща сериозен отпор от ФИНА – Международната федерация по плуване.

Григоришин обяви плана си да създаде Международна лига по плуване (МЛП), която да стартира още следващата година. Планът му включва и допълнителни бонуси за олимпийските медалисти: 3 млн. долара за злато, 2 млн. за сребро и 1 млн. за бронз.

В спорт, който е популярен с израза на Световната асоциация на треньорите по плуване – „унизените жертви на модерното робство“, се очакваше идеята на Григоришин да бъде приета с отворени обятия от ФИНА. Но това далеч не е така.

Украинският богаташ, чието състояние е оценявано на над 1 милиард долара от списание „Форбс“, включително колекция от картини за над 300 млн. долара, е готов да съди ФИНА, ако Федерацията попречи на плувците да печелят достойно от спорта си.

Идеята се харесва на топ плувците. 50 от най-добрите, включително Пийти, 11 олимпийски шампиони и 12 световни шампиони, вече се обявиха в подкрепа на проекта.

23-годишният Адам Пийти, който е олимпийски шампион на 100 м бруст от Рио 2016, е сред най-известните плувци, но без приходите от спонсорски договори, получава финансиране от 28 000 паунда на година от Великобритания. С тях, Пийти е на върха на финансовата пирамида в своя спорт на Острова.

„Наистина вярвам в концепцията на Международна лига по плуване. Спортът ни се нуждае точно от това. Наистина вярвам, че трябва да направим тази крачка в името на бъдещите плувци. Спортистите трябва да бъдат в центъра на взимането на решения от Федерацията“, коментира Пийти.

Адам Пийти е сред топ плувците, които приветстват новия формат

Григоришин казва, че идеята му е да подкрепя спортистите, които в момента са неглижирани от ФИНА: „Третирани са като опитни мишки, рискувайки здравето им – без заплата, без социални, здравни осигуровки, без застраховка живот, без мисъл за благосъстоянието им, без пенсия.“

Украинецът вече е регистрирал Международна лига по плуване, и то в Швейцария – точно до централите на ФИНА и Международдния олимпийски комитет (МОК). Казва, че не е изненадан от интереса на спортистите към новия формат, въпреки че олимпийските и плувните бюрократи се опитват да го смачкат в интерес на „собствения си монопол“.

Международна лига по плуване организира първото си събитие в Торино за 20-21 декември с награден фонд от 800 000 паунда, което обаче беше отменено, след като ФИНА заплаши домакините – Италианската федерация по плувни спортове, с финансови санкции.

ФИНА заплаши с финансови наказания и всяка местна федерация, която не накаже плувците си за заявеното участие на отмененото състезание в Торино. От организацията пуснаха официално съобщение, в което се казва, че не е дала право на Торино да бъде домакин на състезание, което не е организирано от членовете на ФИНА, затвърждавайки монопола си в спорта.

ФИНА обаче забравя да спомене, че е поискала 2 милиона долара от Григоришин, за да му даде позволение за организирането на събитието. Двете страни са водили преговори, които са приключили през септември. На срещата присъстват трима функционери на ФИНА – директорът Корнел Маркулеску и вицепрезидентите Хюсеин Ал-Мусалам и Дале Нойбургер (директор в TSE Consulting – компания, която организира различни събития за ФИНА).

Източник от ФИНА казва пред „Таймс“ следното: „Нещата не тръгнаха добре още от момента, в който г-н Григоришин попита Маркулески: „Ако във ФИНА се наричате семейство, защо тогава се държите толкова лошо с децата си?“

Григоришин казва, че е бил готов, освен Торино, да обсъжда и 10-годишно мултимилионно сътрудничество с ФИНА, според което Федерацията е щяла да бъде призната като глобален регулатор в спорта, но без да има дума при вземането на решения около някои детайли като заплащането на спортистите.

Но нищо не следва от тези разговори. „Изпратихме им последното си писмо през септември, казва Григоришин, и оттогава чуваме само за заплахи към плувци и федерации.“

От ФИНА отказват коментар по темата, но в дългото си изявление споделят, че „плувците са в основата на действията на ФИНА. Те заслужават нашето уважение.“

Според Григоришин, ФИНА „има намерение да задължи 110-годишния си монопол върху спорта“ и допълва, че „никога не са се изправяли в истински дуел с истински хора; те просто се възползват от деца без опит. Казах им, че съм готов за дълга съдебна битка.“

В сегашния си формат ФИНА отделя само 5% от приходите си за наградни фондове за плувците, докато Международна лига по плуване обещава този процент да се вдигне до 50%, включително заплати, бонуси и премии за отборите.

Планът на Григоришин е между август и ноември 2019 година да се проведе първото състезание на Международна лига по плуване. В него трябва да участват 12 отбора с по 12 мъже и 12 жени от различни националности.

Състезанията ще се провеждат на ниво отбор срещу отбор. Осемте най-добри ще отиват на полуфинали, от които ще излязат по четири, класирайки за директната битка за голямата награда.

Григоришин смята, че до между пет и осем години този формат може да генерира приходи от по 1 милиард долара на година, като предрича, че ще успее да привлече телевизионна аудитория от 100 милиона зрители.

Украинецът каза още, че спортистите трябва да „осъзнаят цената си“ и нуждата от редовни състезания, които не изискват „по-бързо, по-високо, по-далече“ веднъж на всеки четири години, и да се самоорганизират в нов съюз, който да защитава правата им, защото сегашните федерации не успяват да го правят.

Кой е Константин Григоришин


Роден в Украйна през 1965 година, Григоришин завършва Институа по физика и технологии в Москва. Започва да трупа богатството си, което в момента е оценено на 1,1 млрд. долара, изнасяйки металургични продукти от Украйна за Русия в края на 80-те и началото на 90-те години.

Григоришин е мажоритарен собственик на Energy Standard Group, която притежава редица фабрики в Украйна, сред които „УКРРЕЧФЛОТ“ (Украинския речен флот, който оперира по водите на р. Дунав), „Запорожтрансформатор“ и др.

Женен е за Оксана Григоришина, с която имат три деца.

Уникален олигарх

Григоришин живее през по-голямата част от живота си в Москва. Говори се за силни връзки с президента Владимир Путин, както и с президента на Украйна – Петро Порошенко. Григоришин е бил в добри отношения с редица други украински политици, но често изразява критики, включително и към тях, за корупцията в страната.

Не е доволен от слабата икономика на Украйна, въпреки че е един от най-големите бизнесмени в страната, включително занимаващ се с енергетика. Смята се, че се е облагодетелствал неколкократно от връзките си с политиците.

През април 2016-а е издадена заповед за ареста му в Русия, за която някои смятат, че е претекст за Григоришин да се върне в Украйна и да получи украински паспорт. Някои смятат, че лобира за Москва във войната за Крим.

Историята му е повече от интересна и въпреки носталгията му към социалистическия режим, Григоришин е определян като „уникален“ олигарх (той отрича да е олигарх – б.а.) заради либералните и антикорупционните си нагласи.

Ще видим дали революцията му в плуването ще успее и, евентуално, докъде може да докара спорта.

 

Най-четените