Поляк, германец или предател: Ези, който вкара четири гола на Бразилия | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Поляк, германец или предател: Ези, който вкара четири гола на Бразилия

Sportcafe
08.07.2017, 18:06 (обновена 07.11.2017, 18:26)

1 от 4 снимки Назад Напред

ернест вилимовски, ези

Историята на Ернес Вилимовски

„За да го гледам, ми се налагаше да се катеря по дърветата около препълнения стадион. Той беше невероятен. Случваше се да излъже цялата защита и вратаря, а след това да се спре точно пред голлинията. Изчакваше онези да го догонят, разиграваше ги още малко и след това вкарваше топката в мрежата. Правеше го с усмивка и по изящен начин...“

С тези думи известният полски треньор Казимеж Гурски описва способностите на един изключителен футболист, който така и не получава полагащото му се признание. Със сигурност Ернест Вилимовски, играл през 30-те и 40-те години на миналия век, се явява талант от най-висока класа. Той е първият, вкарал четири гола на световно първенство, и то във вратата на Бразилия. А животът му наистина е от интересен по-интересен.

Роден на 23 юни 1916 г. в Катовице с фамилия Прандела, Ернест така и не вижда баща си, загинал в Първата световна война в редиците на германската армия. Катовице се намира точно до границата, а в онези години неговите жители говорят по-често на немски или на местния силезийски диалект, отколкото на полски.

Когато Ернест е на 13 години, майка му се омъжва втори път за офицер от полската армия, и малкият приема фамилията му Вилимовски. Футболните му дарби се виждат още докато играе като юноша за местния тим, преди Рух Велике Хайдук (днешният Рух Хожув) да брои за него трансферната сума от 1000 злоти, равностойна на днешните 250 евро.

Само на 18 години Ези, както го наричат всички, става един от най-добре платените футболисти в Полша със 150 злоти месечна заплата.

В първия мач за новия си тим вкарва пет гола за победата с 13:0. Играе като „лява свръзка“ в популярната тогава схема WM (3-2-2-3). Работата му на този пост се състои в следното: поема топката, излъгва един защитник, след това и втори, излиза странично срещу вратаря, на когото или вкарва гол, или подава на свой съотборник. Само за първия си сезон Ези забива 33 гола в 21 мача.

Но парите имат и друга страна. В онези години спазването на спортния режим все още не е на мода, а Вилимовски и неговите съотборници са чести посетители на нощните локали. Една вечер в Краков съвсем прекаляват с алкохола. Но докато за останалите футболисти няма последствия, при Ези се случва голяма беля.

На следващата сутрин той пристига закъснял и в очевидно нетрезвено състояние на сбора на националния отбор на Полша. Заради това го изхвърлят от състава за цяла година, и така талантливият футболист не участва на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Обиден, няколко дни по-късно Вилимовски вкарва шест гола в един мач и след това заявява троснато пред журналистите: „Видяхте ли сега как играе алкохоликът!“

Те от своя страна си отмъщават, като не отбелязват факта, че в следващия мач срещу ЛКС (Лодз) Ези кара клетия вратар на съперника да извади топката от мрежата си цели десет пъти... Нещо повече, пресата започва да го третира като предател, понеже уж се чувствал повече германец, отколкото поляк.

Само че мразеният от вестниците футболист се превръща в абсолютен ас на националния тим на Полша.

На Световното първенство през 1938 г. във Франция Ернест Вилимовски става първият, вкарал четири гола в един мач. При това срещу един от фаворитите в турнира – Бразилия. „Минаваше през защитниците като покрай табуретки, изнесе смайващ спектакъл за всички на стадиона в Страсбург “, отбелязват наблюдателите на двубоя. В крайна сметка бразилците печелят с 6:5 след продължения, но големият герой в този мач е полякът.

Година по-късно пак той се прочува в двубоя срещу световния вицешампион Унгария. След 33 минути игра прочутите маджари водят 2:0 и не се вижда как биха могли да загубят. Ези обаче се развихря, вкарва три гола и подава за още един, а Полша печели с 4:2.

Това е и последният мач на Ернест Вилимовски за Полша преди началото на Втората световна война. Пет дни по-късно нацистите нахлуват на територията на страната. Искат да го мобилизират и да го пратят на фронта. Ези обаче измисля хитър номер и отива да играе в полицейския отбор в Кемниц. И като всички останали футболисти става полицай. За това му помага и статутът на силезиец, който му дава равни права с германските граждани за разлика от населението в останалата част от окупираната Полша.

На 26 години Ези облича екипа на Мюнхен 1860 и носи един от първите големи трофеи в историята на клуба – Купата на Германия. Във финалния двубой срещу Шалке 04 пред 80 000 зрители Вилимовски забива първия гол за баварците при триумфа им с 2:0.

Не по-малко забележителни са и гастролите му по нощните заведения. Само че има късмета всичко да остане скрито от запалянковците.

Причината е, че в годините на Втората световна война пресата в Германия е подложена на жестока цензура от хитлеристите. Затова за Вилимовски могат да се прочетат само хубави неща. Още повече, че селекционерът на националния отбор на Третия райх Сеп Хербергер го взима в състава си. Дебютният мач на Ези срещу Румъния се увенчава с два гола за победата с 4:1.

Вилимовски изиграва общо осем мача под немското знаме, в които се записва цели 13 пъти като голмайстор. Нещо повече – играе рамо до рамо с Фриц Валтер, бъдещият капитан на световните шампиони от 1954 г. Кариерата му като германски национал обаче приключва твърде бързо заради разгара на войната.

След нейния край Ернест Вилимовски играе за още няколко немски отбора, преди да прекрати кариерата си през 1959 г. Оказва се с добра напълнена банкова сметка, която обаче бързо се изпразва – отначало за образованието на четирите му деца, а след това и заради страстта на Ези по хазарта.

Полските футболни историци за дълги години зачеркват името му с дебелия молив, все едно не е съществувал. Броят го за предател, тъй като е играл под знамето на Третия райх.

На световното първенство през 1974 г. Ернест Вилимовски опитва да се срещне с футболистите на Полша. Само че шефовете на федерацията и придружаващите отбора тайни ченгета категорично отказват. Чак след падането на Берлинската стена ръководството на Рух (Хожув) го кани на честването на 75-годишния юбилей на клуба. Ези обаче не успява да отиде, тъй като жена му е много болна. Което пък става повод на полската преса за пореден път злобно да натърти, че Вилимовски е германец, а не поляк...

Умира две години по-късно, а на погребението му в Карлсруе отива голяма делегация от Германския футболен съюз, но няма нито един от полска страна. Предател или не, Ези оставя зад себе си забележителна футболна биография с 1175 гола в 554 мача.

Oще: втората световна война  германия  герой  ези  ернест вилимовски  история  катовице  легенда  мондиал 1938  мюнхен 1860  национален отбор  полша  първата световна война  ретро футбол  рух хожув  световно първенство  четири гола срещу бразилия 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео