Шампионската титла на Арсенал, която дори и Шекспир не може да измисли | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Шампионската титла на Арсенал, която дори и Шекспир не може да измисли

Стефан Сергеев
24.05.2019, 15:15 (обновена 28.05.2019, 09:45)

1 от 2 снимки Назад Напред

Ливърпул - Арсенал, 1989

Назначен на поста навръх стогодишнината на клуба три сезона по-рано, Джордж Греъм вече е побеждавал Ливърпул във финала за Купата на Англия през 1987 г. с 2:1 след двата точни изстрела на Чарли Никълас. Но на 26 май на „Анфийлд" излиза с цели петима защитници!

В онази сутрин на 26 май 1989 г. английският вестник „Дейли Мирър" излиза със заглавие: „За Арсенал никой дори не се моли". Същата вечер на стадион „Анфийлд" лондонският тим трябва да гостува на Ливърпул в голямото дерби на сезона, което ще определи новия шампион на Англия. Нищо, че самият сезон е свършил седмица по-рано. Един отложен мач ще реши кой да бъде новият носител на титлата.

„И Шекспир не би бил в състояние да измисли по-драматичен завършек на шампионата", ще напишат по-късно вестниците. Дотук Арсенал е на губеща позиция, макар че в хода на сезона е имал 11 точки аванс. Но ги пропилява със серия от зле проведени мачове. Така Ливърпул вече води класирането със 76 точки, а лондончани вървят за него с три по-малко.

Головата разлика на домакините е 65:26, а тази на Арсенал - 71:36. За да станат шампиони, „артилеристите" трябва да победят с най-малко два гола разлика. Така Арсенал ще излезе отново първи - с равни точки и еднакво голово съотношение, но ще има предимство по следващия параграф „повече отбелязани голове".

Само че на „Анфийлд" за последните си 13 гостувания лондончани имат десет загуби и само три равенства. Точно сега ли ще победят?

Всъщност този двубой трябва да се играе месец по-рано. Но го отлагат заради трагедията на стадион „Хилзбъро" в Шефилд, където на 15 април загиват 96 привърженици на Ливърпул, дошли да гледат полуфинала за Купата на Англия срещу Нотингам Форест. И тъй като няма свободни дати в календара, ръководството на Футболната лига решава, че отложеният двубой ще се играе в седмицата след края на сезона. Накрая се оказва, че именно в този последен мач е заложена титлата.

Ентусиазмът на привържениците на Ливърпул се засилва още повече, след като на 20 май отборът на мениджъра Кени Далглиш бие съгражданите си от Евертън с 3:2 във финала за Купата на Англия. Три от головете на „Уембли" падат за няма и десетина минути в продълженията, като двата за Ливърпул са на техния голмайстор за всички времена Йън Ръш.

В онези години футболна Англия се намира в международна изолация.

След касапницата на стадион „Хейзел" в Брюксел през 1985 г. във финала за КЕШ между Ливърпул и Ювентус, английските отбори се оказват извадени за пет години от всички турнири на УЕФА.

Победните шествия в Европа на шампионите Ливърпул, Нотингам Форест и Астън Вила вече са в историята. Тогавашната Първа дивизия и Купата на Англия остават единствените два турнира, където отборите от родината на футбола могат да спечелят нещо.

Затова и интересът към последната за сезона битка на „Анфийлд" е огромен, а  над 12 милиона зрители сядат да гледат предаването „The Match" на телевизия ITV, платила рекордните 44 милиона паунда за излъчването на първенството.

Мениджър на Арсенал е Джордж Греъм - корав шотландец, заслужил бивш играч на „артилеристите", участвал в спечелването на последната дотогава шампионска титла през 1971 г.

За да мотивира играчите си, няколко часа преди мача той им пуска запис от героичните сражения през онзи далечен сезон. „Синковци, навремето ние го направихме. Сега е ваш ред!", процежда мениджърът със стиснати юмруци.

Назначен на поста навръх стогодишнината на клуба три сезона по-рано, Джордж Греъм вече е побеждавал Ливърпул във финала за Купата на Англия през 1987 г. с 2:1 след двата точни изстрела на Чарли Никълас. Но сега на „Анфийлд" той излиза с цели петима защитници! Към конфигурацията от четирима бранители Греъм прибавя като либеро 31-годишния Дейвид О'Лиъри. Дотук зад гърба си ирландецът има 16 сезона с екипа на Арсенал, но никога не е ставал шампион.

Капитанската лента е вързана на ръката на младият Тони Адамс - огромен като камбанария защитник, произлязъл от академия на клуба.

Адамс, О'Лиъри и останалите в отбрана ще трябва да опазят тандема Йън Ръш - Джон Олдридж: с тези двамата Ливърпул никога не е губил, когато са заедно на терена.

„Не е ясно как Джордж Греъм смята да спечели мача с петима души в защита, и то при положение, че на Арсенал му трябват поне два гола. Това оръдие трудно ще произведе два точни изстрела", отбелязва в студиото преди мача единия от анализаторите Елтън Уелсби. До него е седнал мениджърът на националния отбор на Англия Боби Робсън, той също кима утвърдително с глава.

Арсенал излиза с резервния си жълто-черен екип, а футболистите носят букети, които хвърлят в секторите с привърженици на Ливърпул - знак на съпричастност към загиналите им събратя на „Хилсбъро". След това реферът Дейвид Хътчисън дава сигнал за начало на играта.

Първото полувреме минава без кай знае колко интересни ситуации.

Арсенал повече руши играта на Ливърпул, макар че изненадващо включеният като титуляр Стив Боулд веднъж се озовава на голова ситуация, но Стив Никъл успява да избие удара му почти от голлинията. Ливърпул отвръща с опасен изстрел на Ръш, който малко след това напуска контузен. Заменя го Питър Биърдсли, а полувремето завършва без гол.

Седем минути след антракта Арсенал повежда. Алън Смит се шмугва между отбраната от „Анфийлд" и засича с глава центриране на Найджъл Уинтърбърн от пряк свободен удар. Седнали точно зад вратата на Брус Гробелар, привържениците от Лондон едва не срутват трибуната си от радост.

В това време футболистите на Ливърпул протестират пред рефера Дейвид Хътчинсън. За какво? На пръв поглед голът си е съвсем редовен.

По професия сержант от полицията, мистър Хътчинсън решава да проведе следствени действия, като се допита и до помощника си. Цели 55 секунди не се играе, а запалянковците се чудят каква ли ще бъде присъдата. В крайна сметка Дейвид Хътчинсън и тъчреферът са единодушни, че голът си е съвсем по правилник. Същото се вижда и на повторението по телевизията. По-късно Рей Хаутън от Ливърпул ще признае, че и самите играчи не са били наясно точно какви претенции имат. По-скоро били шокирани, че Арсенал вече води в резултата.

Но дори и така Ливърпул все още остава на върха. Решен да играе на всичко или нищо, Джордж Геъм преформатира състава си в схема 4-4-2, като включва и двете си резерви Мартин Хейз и Пери Гроувс. Четвърт час преди края тъмнокожият халф на Арсенал Майкъл Томас се измъква непокрит срещу Гробелар, само че бие слабо и вратарят спасява. Олдридж и Хаутън изпускат две положения за Ливърпул. Минутите си вървят една след друга, и по всичко личи, че шампионската титла ще остане на „Анфийлд".

Редовното време вече изтича, а Стив Макмеън показва с пръст на съотборниците си в червено, че остава да се играе още минута.

Всъщност добавеното време ще бъде 2.39 минути. Всички привърженици на Ливърпул пеят по трибуните, докато футболистите им бавят играта с две поредни върнати топки в ръцете на Гробелар. По онова време правилникът още не е променен и позволява подобно нещо.

Следващата атака на Ливърпул завършва със слаб удар на Джон Барнс, уловен от вратаря на Арсенал Джон Лукич. „Вече изтича и добавеното време", казва коментаторът на ITV Брайън Мур. Лукич хвърля топката към Лий Диксън, който с дълъг пас напред намира Алън Смит. Последният прехвърля към нахлуващия Майкъл Томас, срещу когото е Стив Никъл. 21-годишният Томас обаче го минава и бие покрай Гробелар. Гол! Ливърпул - Арсенал 0:2.

Чак сега Кени Далглиш проумява каква глупост е сътворил Ливърпул. Отборът му провежда една последна отчаяна атака, спряна от Майкъл Томас. След нея съдията Дейвид Хътчинсън решава, че това е всичко за тази вечер, и обявява края.

Титлата ще замине към стадион „Хайбъри" в Лондон. Всички показатели между двата претендента са равни, но Арсенал е вкарал осем гола повече през сезона.

След мача пръв пред микрофона на телевизията застава младият капитан на Арсенал Тони Адамс. „Бяхме стреляни с много куршуми преди този мач, но въпреки това издържахме", радва се върлината с номер 6 на гърба. „Никой извън „Хайбъри" не вярваше, че можем да успеем. Но, ако изгубиш вярата си, си загубен и за футбола", добавя мениджърът Джоржд Греъм. Сунес е по-лаконичен: „Направо не мога да повярвам, че това се случи..."

След това щастливите победители от Арсенал получават шампионската титла на терена на „Анфийлд" пред обезумелите си от радост привърженици. Но и тези от Ливърпул остават на стадиона, за да ръкопляскат на заслужилия победител. „Това беше вълшебна нощ за английския футбол, след „Хилсбъро" и всички други събития, които засенчиха спорта", пише за въпросния мач голямото перо на „Гардиън" Дейвид Лейси.

Мачът остава завинаги в историята на английския футбол като една от най-големите драми, завършила с гол за спечелване на шампионската титла в последната възможна минута на първенството.

По-късно Ник Хорнби ще напише по този случай книгата си „Fever Pitch", по която беше направен един от най-хубавите съвременни филми на футболна тематика.

А самият двубой ще бъде определен като повратна точка в развитието на английския футбол. Джейсън Каули например отбелязва, че вместо да организират размирици, феновете на Ливърпул са останали да приветстват Арсенал след края на мача, разбрали като че ли, че предстои нещо ново. Бизнесът също се ориентира бързо, че в този си вид английският футбол струва доста повече. В крайна сметка всичко това води до сформирането на Висшата лига на Англия, с днешните й милиардни тв-права и трансферни сделки.

В тази вечер на 26 май 1989 г. рухва и митът за непобедимия Ливърпул - една велика институция, която ще влезе за дълги години в упадък, макар че Далглиш още на следващия сезон извежда отбора си до титлата - за последен път в историята му. Засега, разбира се...

Арсенал не успява да играе в турнира за Купата на европейските шампиони, тъй като санкциите срещу английските отбори все още са в сила.

При Греъм отборът става шампион още веднъж, печели Купата на Англия и тази на Футболната лига, а през 1994 г. триумфира в Европа с Купата на носителите на национални купи. Въпреки че нанася тежки поражения с гола си в последната минута, Майкъл Томас впоследствие е привлечен да играе за Ливърпул, където изкарва цели седем сезона. А в средата на 90-те от Арсенал си тръгва и Джордж Греъм, лишен от мениджърски права заради финансови нарушения при трансфери на футболисти. Сменя го Арсен Венгер.

От онази велика вечер на „Анфийлд" изминаха 30 години. Но и до днес старите привърженици на Арсенал помнят добре - такава шампионска титла дори и Шекспир не може да съчини.

Oще: 1989  арсенал  ливърпул  титла 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео