Наследникът на Вазелина, който "редеше" състава на сър Алекс | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Наследникът на Вазелина, който "редеше" състава на сър Алекс

Цветомир Лазаров
08.11.2018, 10:05 (обновена 12.11.2018, 15:39)

1 от 4 снимки Назад Напред

морган

Сър Алекс и Албърт Морган - двама големи приятели.

Във футболния свят не са много хората като Матийо Фламини, които се посвещават на научния пробив и прогреса на човечеството. Но все пак футболистите могат да бъдат доста изобретателни. Една от характерните им сили е да измислят прякори. И ние сме ви разказали истории като "Мастиката - треньор на Зелето". Ако не я помните, или сте я подминали, посмейте се на воля.

Истина е, че понякога футболните глави раждат такива гениални наименования, каквито могат да се срещнат само в царя на спортовете.

Няма да се спираме обстойно на необятното изкуство на прякорите в най-популярната игра, но ще споменем един... Вазелин. Вазелина от Манчестър Юнайтед!

Не сте чували за него ли? Възможно е. Не е футболист, но все пак е истинска легенда на "червените дяволи". Името му е Норман Дейвис и е първият домакин на щат в историята на клуба. Идва на "Олд Трафорд" още през 70-те - далеч преди назначението на Алекс Фъргюсън - и впоследствие се превръща в един от най-верните хора на шотландеца.

Но да си дойдем на думата - защо пък Вазелина?

Звездите на Юнайтед го нарекли така след инцидента на "Селхърст парк" през 1995-а, когато Ерик Кантона ритна фен на Кристъл Палас на трибуните. На кадрите се вижда как секунди преди кунг-фу техниката на французина Норман го е хванал за ръката. Но Ерик се изплъзва и извършва вендетата си, а заради "хлъзгавата ръка" домакинът става Вазелина.

"Вече бяхме в съблекалнята, но Ерик искаше да се върне и да продължи да го бие - разказва Дейвис години по-късно. - Затворих вратата и му казах, че ще излезе само през трупа ми. Кантона се успокои, сипах му един чай и осуетих втората серия на екшъна."

След дългогодишната си служба за клуба през 1996-а Вазелина се оттегля в заслужена пенсия, а сър Алекс го удостоява с привилегията да посочи своя наследник.

Така на "Олд Трафорд" пристига Албърт Морган. Двамата с Норман са приятели от дълго време и всичко се решава с едно телефонно обаждане. "Довлечи си веднага задника до нас. Имам нужда от верен човек, на когото да прехвърля отговорностите си. Имам ти доверие и знам, че не си мързелив", казва ветеранът.

И така започва историята на Морган, който става още по-голям любимец на всички в Юнайтед дори от своя предшественик с готиния прякор.

Албърт приема работата много сериозно и показва всеотдайност от първите си месеци в клуба.

"Необходимо е съпругата и семейството ти да се отнасят с разбиране, когато си домакин на отбор като Юнайтед. На практика живееш на стадиона. Имаше случаи, в които излизах от нас в понеделник и не се прибирах до уикенда", казва Морган.

Разбира се, има си екип, който му помага, но следи изкъсо всички процеси - от прането на екипите и химическото чистене на костюмите за пътуванията до почистването на съблекалнята.

В същото време, не е само домакин, но и всеобщ приятел. "Когато започнах, в тази професия беше обичайно да знам всичко за семействата на играчите, за техния личен живот, за техните съпруги и приятелки", спомня си Морган.

"Футболистите ми бяха като деца, изградих невероятни отношения с тях. Толкова много момчета са плакали на рамото ми, когато напускаха. Това е най-тъжното нещо в моята работа. Когато си прекарал толкова дълго време с тях, те са ти като семейство", добавя Албърт.

Подобно на предшественика си, той също е много близък със сър Алекс. Пасват си като хора, а освен това и двамата са убедени, че външният вид има значение във футбола.

"Когато дойдох в Юнайтед, нехаеха за много неща, включително за начина, по който се обличаха играчите. Те просто надяваха анцузите на съответния спонсор - Reebok, Puma или adidas и пристигаха на стадиона. Веднага поисках от футболистите си преди мач да са с панталон, риза, вратовръзка и яке с емблемата на клуба", пише Фърги в автобиографията си.

Доста показателно е, че един от първите, на които шотландецът казва, че ще се оттегли от клуба  през пролетта на 2013-а, е именно домакинът.

Свързва ги продължително и силно приятелство, а през всички години, в които работят заедно, мениджърът му има пълно доверие.

"Преди големите дербита ми звънеше и ме питаше как би изглеждал стартовият ми състав, ако съм на негово място. Казвах му моите 11, а почти винаги отговорът от другата страна на слушалката се изразяваше в бурен смях. "Слава Богу, че се занимаваш с екипите", завършваше Фърги."

Шпионската тактика на треньора, отработена още от времената в Сейнт Мирън, влизала в употреба и в Юнайтед. А Морган бил от хората, които трябвало да следят футболистите да не изнасят информация "от кухнята".

"Треньорът и всички в клуба смятаха, че това е много важно. Алекс много пъти ме е карал да събирам всички телефони преди мач и да ги заключвам. Днес, с тези социални мрежи, нещата се случват за секунда. Намирам го за доста смешно, когато видя играчите да публикуват снимки от автобуса. Това е практика не само в Юнайтед, но и във всички други отбори. Ако се случеше при Фъргюсън, просто не ми се мисли..."

Морган има своето място в историята и около привличането на Кристиано Роналдо от Спортинг Лисабон.

Всички знаем история как през 2003-та 18-годишният португалец развинтва отбраната на "дяволите" в контрола между неговия Спортинг и англичаните, но има и друг интересен детайл.

"Отиди и кажи на Питър Киниън, че няма да напуснем стадиона, докато не уредим това момче да дойде при нас", казва Фърги на домакина, който влиза в ролята на посредник между наставника и шефа.

Албърт и Кристиано стават много близки, а през 2008-а дори участват заедно в реклама на Nike.

5 години по-късно суперзвездата се завърна на "Олд Трафрд" с екипа на Реал Мадрид в Шампионската лига и първият, когото прегърна преди мача, беше Моргън.

Няколко месеца след това Албърт се пенсионира - почти по същото време с Алекс Фъргюсън и Пол Скоулс.

Не пожела да коментира оттеглянето си, но най-вероятно беше свързано със здравето. Беше претърпял операция на сърцето и след 17 години на такъв ритъм, като в Юнайтед, сигурно е започнало да му идва множко.

"Когато ме оперираха, всички дойдоха да ме видят. Един от играчите, няма да му казвам името, дори донесе три дървени мостри и ме попита от кой материал си избирам да е ковчегът ми. И много се смяхме. Шегите помагат да се справяме с трудностите."

Юнайтед не забрави Албърт след края на кариерата му като домакин и го държи близо до "Олд Трафорд".

Посреща и изпраща гости по време на събития организирани от клуба и изпълнява ролята на нещо като посланик на Юнайтед. Знае, че това е огромно признание за всеотдайните му години за "червените дяволи", но не се приема като "голяма работа".

"Смущава ме, когато хората казват, че съм клубна легенда. Аз не съм легенда, играчите са легенди. Но все пак ми е приятно, когато ме познаят на улицата и ми поискат автограф."

Посветен в толкова много тайни на клуба и човешки съдби на футболисти-суперзвезди, Моргън неведнъж е получавал предложения да напише книга, но това няма как да стане.

"Футболистите знаеха, че могат да ми се доверят. Сър Алекс знаеше, че може да ми се довери. Това ме изпълва с гордост. Знам много истории и някои от тях разказвам, защото това е част от работата ми като посланик на Юнайтед. Но да напиша книга - никога", категоричен човекът, който някога пристигна просто за заместник на Вазелина, а се оказа достоен да "реди" състава на Фърги.

Oще: алекс фъргюсън  домакин  история  ретро  сър алекс  фърги 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео