Защо Шостакович обичаше футбола и как влезе с агент на КГБ в езеро, за да слуша мач | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Защо Шостакович обичаше футбола и как влезе с агент на КГБ в езеро, за да слуша мач

Дидро
22.06.2019, 17:35 (обновена 25.06.2019, 08:51)

1 от 6 снимки Назад Напред

Шостакович и футбола

Футболът успял да зарази Шостакович, който бил истински щастлив да гледа мачове на живо и в един момент за него играта даже станала равна на музиката по важност

Съвсем разбираемо е в 2019-а година да срещнете твърде много хора, които откровено да си признаят, че не могат да назоват и една творба на Дмитрий Шостакович. В слушалките на пътуващите из метро или офиси не звучи класическа музика, особено пък неговата. Същото така няма да ни учуди като махнете с ръка и кажете, че не знаете кога е живял и къде е творил.

Но със сигурност сте чували кой е. Един от най-големите композитори на 20-ия век все някога е влязъл с името или звуците на сътвореното от него в ежедневието ви.

Но знаете ли какво е обичал Шостакович не по-малко от музиката? До кого е писал писма с напътствия и насърчаване? И какво е съдържанието на едно от последните писма до съпругата му, когато в болницата вече е усещал, че си отива?

Дмитрий Дмитриевич Шостакович е сложна личност, както и да го погледнеш. Роден е през 1906-а в Санкт Петербург, а малко преди да навърши 69 години си отива в Москва. Живее във времена на две Световни и една гражданска войни, вижда с очите си най-коравите години на СССР, а отношенията му с върхушката в страната са не по-малко сложни от неговата личност.

На моменти е любимецът на страната и народа, но в други е тотално загърбен и очернян. Пишат статии срещу него в "Правда", като наричат музиката му "мътилка". Причините се коренят не само в наистина сложния му стил и различна музика. Той е от полски произход, а в годините около Втората световна война това невинаги е било добра основа за репутацията ти в СССР.

Десетина години след края на войната, Шостакович изведнъж отново се озовава в ролята на "приносител на Западно влияние", въпреки че по това време е Лауреат на Сталинска премия - такава имат само най-отбрани творци в Съюза.

Здравето му се влошава през 60-те и 70-те, та до смъртта му.

И какво дотук кара този текст да е в секция на спортни такива? Защо, по дяволите, е интересно кой е Шостакович?

Защото се оказва, че авторът на Ленинградската симфония, този гениален и различен във виждането си и усещането за музика, е обичал безумно футбола. Точно така - Дмитрий Дмитриевич редовно е ходил на мачове. Играта го е пленила и в един момент, според думи на най-близките му, е била равна на музиката по важност за ежедневието му.

И как така?

Според съпругата му Ирина Антоновна, именно в света на футбола, че и на стадиона сред хората, Шостакович се е чувствал най-свободен. Запазени са над 80 писма, които е написал на играчи от бившия СССР през годините, както и едно последно, на Ирина от болницата, седмици преди смъртта му. В него пише: "Когато дойдеш следващия път, остани повече при мен. Ще изгледаме и един футболен мач, ще предават в неделя..."

През 1927 г. той се появява на стадиона в Петербург, който днес носи името "Петровский". Тогава се казва "Ленин". Гледа мач на местни срещу английски играчи, сборни отбори. С него е Всеволод Майерхолд, прочут театрален режисьор по онова време. Двамата са съвсем млади, но вече известни в града.

Няма никаква причина в семейството Дмитрий да обича футбола. Майка му и татко му не са хора, които харесват спорта. Но той се увлича по играта, като започва да ходи на стадионите от 20-годишен.

В края на 1930-а година е получил свидетелство за изкаран курс за футболен съдия, но не и диплома и право да води мачове. Не се знае точната причина, може и сам да не е пожелал.

Става привърженик на Динамо (Ленинград тогава, Петербург днес), като първото писмо до футболист е до играча на този тим Пьотр Дементиев-Пека, който по-късно отива в по-големия отбор от града Зенит, а играе и в Криля Советов.

"Скъпи Петя,

с прискърбие прочетох телеграмата ви, в която ми съобщавате за загубата ни от тбилистките Динамовци. Но съм уверен, че ще се смеем последни. Началото на сезона не е добро. Получихме пет гола, а нито един не сме вкарали във вратата на съперника. Спокоен съм, въпреки че някои запалянковци са притеснени.

Чакаме ви скоро у дома.

С привет, Шостакович."

Това е надве-натри съдържанието.

Куриозна история разказва журналистът Кирил Набутов. Баща му Виктор е популярен вратар из московските клубове през 30-те години. Майка му е преподавател в консерваторията. Отиват на почивка в Репино, където отдъхва като цяло елитът. И Кирил става свидетел на случката...

Шостакович си седи край брега, а изведнъж поглежда към тях и тръгва със смела крачка. Майката е развълнувана, тя обожава творбите на вече изключително популярния композитор. Но той отива при таткото, вратаря. За да си поприказват за изминалия сезон, кой е станал шампион и т.н.

След като се мести да живее в Москва, започва да ходи на всички стадиони в столицата. Няма значение дали Динамо, Спартак, ЦСКА, Торпедо или Локомотив е домакин. Шостакович не пропуска възможност да е на трибуните.

Гледа мачовете спокойно, с усмивка, без да крещи и да дава напътствия. Но е изключително внимателен и не изпуска нищо от играта. В джоба на винаги елегантната му дреха има бележник. Записва пълната статистика на съставите и голмайсторите.

На един мач горещо се скарват зрители, причината е как е завършил друг двубой, игран преди повече от месец. Дмитрий вади тефтера, разгръща страниците и разрешава кавгата. Прави го с достойнство и сочи записките си. Хората се радват, потупват го, мнозина го разпознават и стискат ръката му. Все пак той е голяма фигура за СССР, въпреки че истинските размери на величието му в музиката са малко притъпени за хората в страната. Пак с идеята да се избегне идолизирането на този или онзи.

В същото време, в Западна Европа неговите творби са наричани революционни и гениални, а името му е превърнато в мит.

Един от учениците на композитора - Вадлен Чистяков, разказва друга култова история. През 1960-а той тръгва с Шостакович на посещение в Унгария, край езерото Балатон, където има голяма сбирка на творци от Източна Европа. Но Дмитрий Дмитриевич е видимо неспокоен и нещо го притеснява.

В същия ден Зенит играе с ЦСКА.

Геният на музиката е ужасен, че не само няма да е на мача, но и не може дори да го слуша по радиото. И тогава се появява спасителна идея, родена от служител на КГБ, който неизменно придружава делегациите от музиканти от СССР зад граница.

Той се сеща, че радиосигналът ще е много по-чист в езерото. Намират лодка и се качват с Шостакович, влизат навътре във водата, където остават близо 3 часа, за да може композиторът да слуша предаването от родината.

Голямата му мечта е да иде на Световното в Англия през 1966 г. Убеден е, че СССР ще спечели турнира. Шест години по-рано тимът взима европейска титла, а Дмитрий е добър приятел с великия Лев Яшин, Валентин Иванов, Слава Метревели и останалите звезди на отбора. Но през пролетта на 1966-а прави инфаркт по време на един концерт в Москва.

До септември се възстановява в санаториум, мечтата за пътуването до родината на футбола умира. В интервю за "Известия" през януари същата година е казал, че "искам да видя Лондон и стадион "Уембли", да видя нашите да играят в тази страна". Но не успява.

През 2016-а на стадиона на Зенит имаше церемония преди един мач от евротурнирите. Посветена бе на 110-годишнината от рождението на Шостакович, на обичта му към футбола и града.

През 2018-а пък издадоха книга в 700 екземпляра, само на английски език. "Шостакович и футбола - Бягство към свободата".

Дали наистина е било това? Или просто човекът, макар и гений в съвсем далечна на играта област, не е могъл да устои на бацила, с който футболът ни заразява масово?

Oще: агент  бележник  болница  върхушка  гений  динамо  дмитрий шостакович  езеро  зрител  инфаркт  ирина антоновна  кгб  композитор  лауреат на сталинска премия  ленинград  любов към футбола  мачове  мондиал 1966  москва  петербург  петровский  писма  пьотр дементиев  радио  ретро  русия  санкт петербург  свобода  ссср  стадион  статистика  трибуни  фен  футбол  шостакович 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

1 Bichkiiata | 23.06.201920:36

Шостакович, Валс №2

https://youtu.be/mmCnQDUSO4I

Един от коментиращите казва :
“Има нещо толкова горчиво и сладко в този валс, не знам как да го опиша.”
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани


Видео