Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Смятаха го за суперталант, но Златан го приключи на 24 и го направи диджей

"Често си мисля, че можех да постигна много повече в играта. В такива моменти се чувствам доста неловко", казва диджеят Веронез.
"Често си мисля, че можех да постигна много повече в играта. В такива моменти се чувствам доста неловко", казва диджеят Веронез.

Люка Веронез никога няма да забрави нощта на 9 срещу 10 ноември 2013 г. Върти се нервно в леглото и не може да мигне, а пулсът му препуска лудо. Давид Оспина, основният вратар на Ница, бе контузен и му предстоеше да направи своя дебют като титуляр в професионалния футбол. А съдбата го захвърляше директно в лапите на звяра - гостуване на "Парк де пренс" на могъщия ПСЖ.

Мачът беше провал. Люка направи няколко спасявания, но Златан Ибрахимович разкъса мрежата му и прибра като трофей първата си топка от френски стадион. Награда за дебютния му хеттрик в Лига 1.

"В седмицата преди мача се подготвях с бившия национален вратар Лионел Летизи. Той ми каза, че трябва да забравя за всичко странично - родители, семейство, приятели, телевизия, интернет... Както и за факта, че това ще е първият ми мач. "Просто излизаш на терена и следиш играта и топката", казваше ми той. Разбирах какво искаше да ми каже, но когато видях Златан, всичко пред мен се срути. Не бях уплашен, но веднага разбрах защо е един от най-добрите в света. Той постоянно тормозеше противниковите бранители. Те се качваха на гърба му, а той ги подмяташе с лекота на ръба на засадата. Трудно е да го опазиш и да се справиш с него. Златан ми вкара три гола, но можеше да ми вкара пет. Пожали ме", разказва Люка.

След двубоя вратарят на домакините Салваторе Сиригу се приближи до младока, потупа го по рамото, поздрави го за дебюта и му каза да не се отчайва.

Веронез беше само на 22, но вече бе разбрал, че това е началото на края на футболния му път...

***

Той се влюбва безнадеждно във футбола в края на 90-те, когато се възхищава на Фабиен Бартез и мечтае да стане като него.

"Този плешив гений ме накара да сложа ръкавиците. Все още помня финала срещу Бразилия", разказва Воронез за световното през 1998-а.

На 8-годишна възраст вече бил сигурен, че завинаги зарязва плуването и гимнастиката - другите му спортни страсти - и иска да тренира единствено футбол.

Люка започва в школата на Жуан ле Пен (очарователен град на Лазурния бряг, разположен между Ница и Кан), където се подготвя до 13-годишна възраст, след което се прехвърля в академията на съседния град Мужен. Именно там е забелязан от големите клубове. Монако и Кан демонстрират интерес, но Оксер и Ница са най-настоятелни. Изборът не е труден. Възпитан е от баща си като верен фен на Ница и поема към "Стад де Рей".

Веронез е близо до това да подпише първия си професионален договор с клуба още на 18, но родителите му настояват първо да положи необходимите изпити и да завърши образованието си.

Момчето е амбициозно и се справя добре. Продължава да тренира усърдно, но не за сметка на подготовката си в колежа и завършва с отличие бакалавърска степен по маркетинг.

"От всичко най-много ми се удаваха езиците - френски, италиански, английски. Оценяваха ни по 20-бална система, но истината е, че никой не получава максималните оценки. Те са за богове и гении. През последната година завърших с успех, който е сред най-високите за обикновените хора - около 16."

През 2010 г. Веронез най-накрая подписа договор с Ница, а старши треньорът Ерик Руа очакваше много от него: "Скоро ще имаме един от най-добрите вратари във Франция. Люка скача страхотно, той е пъргав, умен и уверен", констатира специалистът.

Година по-късно Веронез беше включен в групата за Световноо младежко първенство до 20 години, а негови съотборници там бяха Коклен, Кулибали, Гризман, Лаказет и други настоящи звезди на "петлите". Франция достигна до битка за бронза, но остана на четвърта позиция за сметка на Мексико.

Люка прекара целия шампионат на скамейката, но никога няма да забрави вълшебната атмосфера в тима.

"Никога няма да забравя този шампионат, въпреки че бях резерва. В Колумбия имаше невероятно вълнение около първенството. На летището ни посрещнаха с духов оркестър и хор, и дори пееха Марсилезата. Около автобуса ни винаги имаше някой, който пееше и танцуваше. Беше неописуем празник. А когато на мач между отбори от 20-годишни футболисти се събират 50 хиляди души публика, ти се струва, че си попаднал в някаква приказка. Не можех да повярвам, че това наистина се случва и си мислех, че е сън. Там още повече се влюбих в футбола и си казах, че искам да се боря за титулярно място и да навъртя кариера с много, много мачове."

Някъде по това време обаче Люка си намерил още едно хоби. Той бил ужасно отегчен от играта FIFA, която целият отбор играел на PlayStation, и се натъкнал на програмата Virtual DJ. Това била съвсем нова и несравнима емоция. "С нея можете да смесвате различни звуци и мелодии. Свалих много и различна музика, и започнах да експериментирам. Момчетата ми се смееха, но наистина ми харесаваше и не им обръщах внимание."

В Ница Люк направи няколко добри мача за резервите и попадна в първия отбор. Медиите започнаха да го ласкаят, а вестник "France-Soir" дори публикува материал, в който го сравни с Юго Лорис.

"Имаме общи неща, защото и двамата сме свързани с Ница. Горе-долу сме с еднакъв ръст и имаме сходен стил. Но аз не съм Лорис. Той вече е постигнал толкова много, а аз сега започвам", отвърна Люка на сравненията.

Признава, че в тези години мечтаел един ден да подпише с италианския Милан, но бил наясно, че първо трябва да заблести във Франция.

Но изведнъж кариерата му тръгна надолу. Ница смени трима треньори за две години и никой от тях не се осмели да развали комфорта на титуляра Оспина, за когото се знаеше, че има интерес от Арсенал.

През сезон 2012/13 Веронез бе даден под наем на Истр от Лига 2, но и там не му се получи.

"Това беше някакво проклятие и постоянно бях резерва. Не се оплаквам и не обвинявам никого - вероятно сам си бях виновен и не тренирах достатъчно добре. Но беше разочароващо да изиграя само три мача. Не знаех какво да правя и започнах да се съмнявам, че футболът е моята съдба. Но все пак се завърнах в Ница, за да започна от нулата. "

Когато Оспина отпадна от сметките за месец и половина заради травмата, Люка беше сигурен, че най-накрая ще успее да се покаже в подобаваща светлина. Но ако приемем, че трите гола от Златан в Париж не бяха чак такъв провал за младока, то в следващия двубой определно предаде тима си.

След глупава негова грешка Сент Етиен стигна до победата с 1:0 и той беше на топа на устата. Без нито една ласкава дума, естествено.

Докато Оспина бе в лазарета, Веронез допусна 11 гола в пет мача и от клуба решиха да го зачеркнат.

Вратарят се надяваше, че поне в Лига 2 ще има достатъчно желаещи да го привлекат, но се лъжеше. Започна новия сезон в Амиен от третия ешелон. След 14 мача (с нито една суха мрежа) Люка напълно се разпадна. В допълнение към неволите му на терена се появи и мъчителна болка в гърба в резултат на вродени проблеми с лумбалния отдел на гръбнака.

"Дълго време стисках зъби, но вече не можех да понасям болката. Тренирах във фитнеса, мислейки си, че това ми помага, но всъщност упражненията само претоварваха гръбнака още повече. Живеех живот, заобиколен от лекари, като на всеки две седмици ходех на остеопат. Понякога болката ме отпускаше за кратко, но един ден осъзнах, че никога няма да отшуми напълно. Беше невъзможно да продължа."

На 24 Веронез завърши кариерата си.

***

Успоредно с футбола, Люка изучаваше тънкостите на диджейството, а през пролетта на 2016-а започват първите му солови изяви в клубове в Кан и на плажни партита.

"Усещам, че съм по-ценен в музиката. Понякога дори ме разпознават в Кан. Това не ми се е случвало по време на футболната ми кариера."

Твърди, че вече е известен и сред колегите си, които в началото доста са се учудвали как така един футболист започва от нищото да върти плочи и да прави скречове, но вече го приемат за един от тях.

Въпреки че вече е далеч от спорта, Люка продължава да поддържа добра форма. Тренира във фитнеса два пъти седмично и работи с диетолог, който разработва хранителния му режим.

И продължава да носи футболния завет на баща си и да подкрепя Ница.

"Вече почти не ходя на стадиона, но гледам всеки мач на тима по телевизията", признава бившият вратар.

Дали съжалява? Вие как мислите?

"Често си мисля, че можех да постигна много повече в играта. В такива моменти се чувствам доста неловко."

Няма как да не е така, когато смени канала с любимия Ница и види Гризман или Лаказет - бившите му съотборници при малките "петли".

 

Най-четените