Албърт Йоханесон – първият чернокож футболист във финал за ФА Къп | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Албърт Йоханесон – първият чернокож футболист във финал за ФА Къп

Sportcafe.bg по The Guardian
29.05.2015, 12:26 (обновена 01.11.2017, 18:04)

1 от 5 снимки Назад Напред

Албърт Йоханесон – първият чернокож футболист във финал за ФА Къп

Роден в Южна Африка, Албърт Йоханесон стига до елитната дивизия на Англия и до финал за ФА Къп

Играчите са в тунела на „Уембли“. Ливърпул е отляво, Лийдс – отдясно. Сред играчите в бяло е Алберт Йоханесон – южноамериканец, който е на път да сътвори история. След секунди той ще се превърне в първият чернокож футболист, участвал във финал за ФА Къп.

Вместо това, той иска да се върне в съблекалнята, далеч от обидните викове. Увереността му е нулева, тялото му трепери. Прекарва по-голямата част от времето преди мача в тоалетната, повръщайки и опитвайки да се справи с диарията. Моли Дон Реви да бъде оставен на пейката. Мениджърът на Лийдс отказва. Чакайки да се появи на терена, някой се приближава до него и му казва: „Нямаш никакъв начин с този вид. Феновените ни ще те убият“.

Това не е точно каквото Йоханесон очаква, когато идва в Англия през януари 1961 година. Преди пристигането си, той вижда страната като място, където може да изживее мечтата си, където може да спечели достатъчно пари, за да издържа семейството си, където може да избяга от расизма в Южна Африка. Точно последното е ключът.

Детството на Йоханесон в Герминстън преминава под знака на расизма и насилието. И той си спомня един инцидент добре.

Един ден, когато е на не повече от шест години, играе с приятели на улицата. Кола спира до него и бяло момче на същата възраст се показва от колата и се изплюва в лицето на Йоханесон. Йоханесон не помръдва. Момчето се изсмива и отново се изплюва. След това, шофьорът се протяга и удря Йоханесон зад врата с бастуна си. Приятелите му бягат, а мъжът слиза от колата.

Йоханесон не може да избяга. От болката е на земята. Мъжът го рита, след което се качва в колата и отпрашва. Разбираемо, повлиян от подобни инциденти, Йоханесон е бил изплашен до смърт.

Като момче – футболът не е сред любимите му неща. Обичал бягането и свободата, която му дава. Бил е талантлив и е побеждавал приятелите си без проблеми. В тийнейджърските си години негов приятел му казва, че може да бъде дори по-бърз, ако подобри техниката си.

Йоханесон приема съвета му и започва да се упражнява със стари топки за тенис. Прекарва часове в тренировки в опити да задържи и да контролира топките, рита ги, бяга с тях. Не след дълго местните се събирали да го гледат и да залагат дали може да прави различни трикове.

Един ден, в който се упражнявал, при Йоханесон идва мъж от местния отбор. Били с човек по-малко и мъжът го поканил за заместник. Йоханесон не бил играл футбол от дълго време и не желае в началото – спомени от предишни мачове, когато е бил ритан и нагрубяван на игрището, веднага изникнали в съзнанието му – но впоследствие склонява.

Без обувки, той играе бос. Подава за един от головете и отбелязва един, след което напуска терена в ръцете на съотборниците си. Атлетиката е оставена на заден план и футболът се превръща в тийнейджърската му страст. От местния отбор се мести да играе за училището за цветнокожи в Герминстон, след което и за аматьорския отбор на града.

Точно там е забелязан от учителя Барни Гафни. Той казва на Йоханесон, че скаути от Нюкасъл идват да го наблюдават и точно Гафни го урежда за тримесечен пробен период в Лийдс през януари 1961 г.

Първите му дни в Лийдс са трудни. Лек сняг покрива терена, а Йоханесон е подложен на брутални влизания по време на тренировката. Въпреки това, щом показва техниката и скоростта си, впечатлява всички, включително и Реви.

На 5 април 1961 г. се превръща в първото попълнение на новоназначения мениджър, след което ще покори и целия град.

„Бях чувал за него, но никога не го бях виждал как играе“, казва Джони Джайлс, който се присъединява към Лийдс две години след Йоханесон. „Играеше по лявото крило, много бърз, с добър контрол, добър голмайстор. Беше фантастичен“.

„Когато се присъедини към Лийдс, другите останаха зяпнали от техниката му. Беше наистина изключителен играч и притежаваше страхотна бързина и сила, беше и великолепен атлет“, казва за него Били Бремнър. Джок Стейн, великият мениджър на Селтик, е съгласен с Джайлс и Бремнър, но смята, че Йоханесон не е куражлия и не е достатъчно здрав. Белезите по краката му обаче подсказват съвсем друго.

„В онези дни Албърт беше уникален и смел мъж още с излизането си на терена, нали?“, коментира Джордж Бест.

Точно тази смелост се проявява в дебюта му срещу Суонзи, само три дни след като подписва договора си. Първоначално, Йоханесон чува расистки обиди от противниковата съблекалня, след което и от трибуните. Феновете издават маймунски звуци, скачайки нагоре-надолу.

Йоханесон не се разписва в дебюта си, но прави за смях бековете на „лебедите“ неколкократно. Дори подава на Джак Чарлтън за гола, с който Лийдс стига до равенството 2:2. След мача, Йоханесон не е сигурен дали е уместно да се изкъпе със съотборниците си, но те го събличат и го вкарват под душовете.

Йоханесон е нямало как да избегне тормоза от феновете в гостуванията, но публиката на „Елън Роуд“ го обожавала. „Албърт беше герой за феновете на Лийдс. Те го обичаха“, казва Джайлс.

Пол Еубанк, който е гледал Йоханесон от трибуните и работи, за да запази паметта му, е съгласен: „Баща ми ме водеше на „Елън Роуд“ през 60-те. Тогава видях Албърт и след това не съм виждал подобна техника. Като изключим баща ми, Албърт беше моят герой. Когато играех футбол като дете по улиците, никога не съм искал да бъде Боби Чарлтън, Джордж Бест или Денис Лоу. Винаги исках да съм Албърт“.

През първия си сезон 1960/61 Йоханесон играе важна роля в оцеляването на Лийдс, но в голяма част от сезона е заменян от Джон Хоуксби. През януари 62-ра отбелязва първия си гол за отбора. Този сезон Лийдс отново се бори да не изпадне в трета дивизия.

Във важен мач с Уолсоу Лийдс стига до 1:1 с гол на Йоханесон. Две седмици по-късно Лийдс гостува на Нюкасъл, който тогава е в средата на таблицата. Лийдс стига до победа с 3:0 с гол на Йоханесон, който дава и асистенция.

През 1962/63 тимът на Реви завършва пети, само на четири точки от директна промоция, а Йоханесон играе все по-важна роля в отбора. Но следващия сезон е времето, в което наистина показва на какво е способен.

Вече не са само бързината и техниката, Йоханесон започва да вкарва голове и завършва с 15 гола и изравнява постижението на клуба за играч с най-много попадения за един сезон по онова време. Благодарение на това, Лийдс печели промоция за елита.

През първия си сезон в елита Лийдс завършва втори /заради по-лоша голова разлика/ и стига до финала за ФА Къп през 1965 г. Лийдс стига до финала за първи път в историята си, а заглавието на запазено издание на Yorksire Evening Post с големи, удебелени букви гласи: „Най-накрая на „Уембли“!“.

Йоханесон, както и останалите играчи, прекарва цялата седмица в даване на автографи, заливан от безплатни храна и напитки и комплименти. Абсолютно противоположния полюс от времето, когато е каран да седне на някоя маса в ъгъла, за да не гони клиентите.

Това е трябвало да бъде най-щастливият момент от кариерата му, но расистките обиди от трибуните го смачкват.

Виковете имат за цел да разконцентрират един от най-опасните играчи на Лийдс и успяват. Йоханесон споделя на Пол Харисън за книгата му „Черната плът“: „Когато излизах, чувах само какфония от шумове от трибуните, наподобяващи племената Зулу. Беше отвратително, едва чувах собствените си мисли. Исках да се втурна назад към тунела“.

Известният стадион прави нещата дори по-трудни. По думите на Реви, това е бил „скапан стадион, на който да се играят изискани мачове“. Дава съвет на крилото си да използва бързината си „бягай като вятъра и не позволявай на тези звуци от джунглата да ти влияят“.

Но става точно обратното. Йоханесон е разконцентриран и от влизанията на играчите на Ливърпул. По думите на Джайлс, Йоганесон „не е допринесъл с нищо. Изигра много, много слаб мач“.

Единственото място, на което се споменава името му е в стартовите състави. Ливърпул печели финала след продължения. След мача Реви се доближава до Йоханесон и му казва: „Албърт, ти изложи себе си и семейството си днес, скри се“.

Много анализатори смятат този момент за преломен в кариерата, Джайлс е на мнение, че този мач е потвърдил това, което е очаквал по-рано.

„Албърт бе брилянтен във втора дивизия и спечелихме промоция. Лийдс бе млад отбор... много от нас не бяха играли в елита. Аз бях и Алберт ме попита „как е в първа дивизия?“. Отговорих му: „Страхотно е, когато отидеш на „Олд Трафорд“ или „Анфийлд“ и видиш публиката“. Но Албърт поклати главата си и си спомням, че си помислих „това не е добре“. Мисля, че беше прекалено за него... той не игра добре в първа дивизия“.

След този финал Йоханесон не играе толкова редовно за Лийдс в следващите си четири години в клуба. Пускан е в мачове срещу по-слаби отбори, в някои от които загатва за таланта си. Отбелязва хеттрик срещу Амстердам и Спора Люксембург за Fairs Cup /турнир между отбори от градове, които са правили бизнес по между си/. Контузии и алкохолът обаче го побеждават. Побеждава го и Еди Грей.

Часове преди мач с Бърнли, Йоханесон се напива сериозно. В един момент от мача Йоханесон лежи в противниковото наказателно поле. Не може да се изправи, а играта около него продължава. Успява обаче да види как Грей взима топката, танцува между отбраната на Бърнли и отбелязва един от паметните голове в историята на Лийдс.

Тогава Йоханесон разбира, че кариерата му на „Елън Роуд“ е приключила. И е прав. Така и не играе повече за Лийдс.

Бракът на Йоханесон се разпада заедно с кариерата му. Преминава в Йорк Сити в четвърта дивизия през 1970 г., но две години по-късно, натежал и с все по-сериозни проблеми с алкохола, е изгонен. Връща се в Южна Африка за един сезон, но скоро отново е в Лийдс, където работи всичко, включително и като мияч на чинии в китайски ресторант.

В моментите, когато остава без пари, се преструва на човек, който събира пари, за да се прибере до родния град за погребението на баща си. Тъжно, защото баща му е починал преди няколко години.

Различни хора се опитват да му помогнат да преодолее проблемите си, но Йоханесон прекарва последните си дни в мизерно апартаментче, в което се налива със сайдер и наденици. Умира в апартамента, а тялото е открито дни по-късно.

На надгробната му плоча личат думи от поема на мая Анджелоу „Издигам се, издигам се, издигам се“. Светът отдава дължимото на човек, който се издига от праха в Южна Африка, започва пътешествието си за футбол без расизъм и стига до елита на Англия и финал за ФА Къп.

Oще: албърт йоханесон  анфийлд  бърнли  висша лига  ливърпу  лийдс  манчестър юнайтед  нюкасъл  олд трафорд  суонзи 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео