Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пауло Дибала - гладиаторът от Лагуна Ларга

Настоящата кампания е противоречива за италианската звезда, но съотборниците му, които го познават най-добре, твърдят, че е най-силен, когато е изправен пред трудности. Снимка: Getty Images
Настоящата кампания е противоречива за италианската звезда, но съотборниците му, които го познават най-добре, твърдят, че е най-силен, когато е изправен пред трудности.

На пръв поглед Лагуна Ларга не се различава по нищо от всяко друго малко аржентинско градче. Основният поминък на хората е земеделието, има централен площад, две бензиностанции, училище, музей и два футболни клуба.

Но Лагуна Ларга вероятно е единственото място в страната, където Лионел Меси е на второ място.

"Това е градът на Пауло Дибала", пише на гигантски билборд на "Рута Нуева" - главната пътна артерия, свързваща трите основни града в страната - Кордоба, Росарио и столицата Буенос Айрес.

Билбордът беше специален подарък за 25-ия рожден ден звездата на Ювентус през 2017-а и символизира границите на неговото кралство.

В родния му град никой не използва фамилното му име. За 7500 жители на Лагуна Ларга той е "нашият Пауло".

Това е мястото, в което е израснал като най-малкият от трима братя в семейството и град известен с неуспешния банков обир с 20 заложници преди години.

Главния път го разделя на две и е символичната граница и на футболното разделение в градчето. От едната страна е Спортиво, а от другата - Нюелс.

Често фамилиите са разделени във футболната си любов, а тази на Пауло не прави изключение.

Всичките му роднини по майчина линия са от Спортиво, а тези на баща му Адолфо и дядо му Болеслав, полски емигрант, който в младостта си е лежал в концлагер и решава да потърси щастието си в Южна Америка след Втората световна война, са от Нюелс.

Дибала започва да тренира в Спортиво, но много скоро получаа предложение да премине в школата на Институто - доста по-голям отбор, базиран в близост до Кордоба.

Всекидневно баща му го вози около 150 км в двета посоки, за да може момчето му да преследва мечтата си да стане професионалист.

Всичко било прекрасно до момента, в който Адолфо бил диагностициран със злокачествен тумор и повече не можел да се посвети на спортната страст на момчето си.

Така на 15 години Пауло се завръща да тренира в родния си град, но вече с Нюелс, за да е близо до татко си в последните му дни от живота.

"Пауло мечтаеше баща му да го види в голямата игра. Смъртта му беше ужасен удар", казва Пабло Бурсио, който дебютира заедно с Дибала за Институто във втория ешелон на Аржентина.

"Но той продължаваше да се бори и в крайна сметка взе трудно решение, което малко тийнейджъри биха могли да вземат при тези обстоятелства: да напусне родната къща и да заживее в академията на Институто."

"Смъртта на баща ми беше невероятно болезнена за мен. Бях на ръба да се откажа от футбола. Винаги мисля за него и му посвещавам головете си. Сигурен съм, че гледа отнякъде. Невъзможно е да запълня празнината, която остави смъртта на баща ми. Семейството е всичко", казва футболистът.

А популярното му празнуване с маската произлиза именно от тези тежки дни, свързани със загубата на Адолфо.

"Като голям почитател на филма "Гладиатор", Пауло реши да слага маската на Максимус, за да се докаже като воин и като човек, който никога не се предава", казва Маркос Вилалобо, автор на биографията на Дибала.

Именно Вилалобо му измисля и прякора La Joya, което е и заглавието на книгата и означава бижу/скъпоценен камък.

"Той беше един нешлифован диамант от академията на Институто - разказва Вилалобо. - Веднъж му споменах за този прякор, а той се засмя и каза, че му харесва."

Дибала и Бурсио - двама от най-ярките таланти на клуба преди десетина години, са настанени в къща на възрастно семейство - Фаустина и Орландо.

"Бяхме четири момчета в две стаи и получавахме ВИП обслужване с домашно приготвени ястия и семейна топлина. Доста по-добре от общежитието под трибуните на стадиона, в което бяхме в началото", казва Бурсио.

"Но така или иначе, Пауло беше готов да издържи всичко, за да сбъдне мечтата си и обещанието, което бе дал на баща си, че ще успее във футбола."

Съдбоносната дата е 29 юни 2011 г. по време на тренировка на Институто.

"Пабло Дибала, набор 1993, номер девет", пише треньорът на представителния отбор Дарио Франко в тефтера си.

Изключителният талант на Дибала е толкова явен, че подобни правописни грешки бързо бяха коригирани. Не е Пабло, а Пауло и скоро всички в Аржентина щяха да знаят името му.

Два месеца по-късно, в началото на сезона, Франко има кадрови проблеми. Рекордната покупка на Институто е наказан, а други двама нападатели са контузени.

Така треньорът, ученик на Марсело Биелса, решава да включи тийнейджъра от школата, който го е впечатлил по време на тренировката. Бурсио, Никола Лопес Макри и 17-годишният Дибала - всички те с много къси коси - са привикани при мъжете.

"Това не беше случайност, а предсезонен ритуал, при който старите кучета подстригват младоците - спомня си Бурсио. Лопес Макри така или иначе беше "нула номер", но беше гаднично за мен и Пауло, които бяхме свикнали да носим по-дълги коси. Остригаха ни като затворници."

През този сезон, 2011/12, цялата страна следи втора дивизия с голям интерес, тъй като грандът Ривър Плейт бе изпаднал за първи път в историята си.

Институто започва добре и побеждава Уракан с 2:0. Пауло играе 71 минути и получава жълт картон в професионалния си дебют.

Шоуто му обаче е само в началото си. През този сезон той вкара 17 попадения, сред които и два хеттрика - постижение в по-ранна възраст от Диего Марадона.

"Той беше роден за ляво крило", казва Валтер Сарачо, неговият първи треньор в Институто. "Дибала беше толкова бърз и имаше такъв дрибъл, че можеше да играе не само на фланга, но и където го сложиш. Беше скромно момче и посрещаше трудностите с усмивка. Някои талантливи играчи, особено като деца, са избухливи, но избухванията на Пауло винаги бяха само на терена."

Постепенно интересът към Бижуто нараства. Екип на вече несъществуващото футболно списание "El Grafico" планира да пътува до Лагуна Ларга, за да събере възможно най-много материал за таланта, както прави навремето в Росарио след пробива на Меси.

По-големият му брат Мариано обаче им казва, че семейството предпочита да остане далеч от светлината на прожекторите, тъй като сравненията с Меси и корица на национално списание ще дойдат в повече на едно толкова малко момче.

Но светлините на прожекторите са неизбежни.

Институто получава оферта на стойност около 4 млн. долара и продава правата на играча на частна група инвеститори преди края на дебютния му сезон.

Палермо пък плаща четири пъти повече през април 2012 г., а президентът на сицилианците Маурицио Дзампарини се хвали: "Взехме новия Серхио Агуеро от ръцете на Интер, Пари Сен Жермен и Челси."

Италианското приключение за Дибала започва с изпадане в Серия "Б", но той продължава да се развива стремглаво. Палермо успява да се завърне веднага и да финишира на престижното за него 11-о място в елита.

Пауло играе блестящо и скоро клубът му отеснява. Дибала изиграва последния си мач в розовото на Палермо на 25 май 2015 г. като капитан. След последния съдийски сигнал е подхвърлън във въздуха от съотборниците си, а тифозите скандират името му.

Офертата от 32 млн. от Ювентус трудно се отказва и сицилианците изпращат аржентинския си диамант на север.

В Торино взима номер 21, освободен от поелия към Щатите Андреа Пирло. Когато Пол Погба пък се върна в Манчестър Юнайтед през 2017-а, взе иконичната "десетка", греела на гърбовете на Мишел Платини, Роберто Баджо и Алесандро дел Пиеро.

Настоящата кампания е противоречива за италианската звезда, но съотборниците му, които го познават най-добре, твърдят, че е най-силен, когато е изправен пред трудности.

И няма съмнение, че отново ще заблести, след като успя да спечели и такъв съюзник като Кристиано Роналдо, който не спира да демонстрира близостта си с аржентинеца.

В живота нещата се развиват перфектно за звездата. С над 26 млн. последователи той е най-популярният играч от родината си след Лионел Меси.

В социалните мрежи рекламира футболни обувки и своя бранд. Често пуска и снимки с приятелката си Ориана Сабатини, племенница на тенис легендата Габриела Сабатини.

Получава хиляди писма от феновете и с помощта на майка си Алисия се стреми да отговаря на повечето от тях. "Това е народът на Дибала", шегува се играчът, който тръгна от малкото градче Лагуна Ларга и създаде 26-милионна империя.

Пауло се занимава и активно с благотворителност, но не иска да се дава публичност на дейността му. Дарява средства, храни и дрехи на домове за деца, за възрастни хора и болници.

"Това не ме учудва, защото си е такъв. Едно време като си купеше нещо за ядене и го разделяше с всички. Никога няма да се промени. Без значение колко е известен", казва някогашният му съотборник Бурсио.

А както стана дума, не е като да не е известен. Свързван с Барселона, Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Байерн Мюнхен и оценяван на 140-150 млн. евро, Дибала е един от малкото щастливци, имащи привилегията да играят и с Лионел Меси, и с Кристиано Роналдо.

Но срещите му с аса на Барселона засега не му навяват приятни спомени. Не че не са добри приятели - точно обратното, но Пауло получава много малко шансове да заблести и в националния отбор.

18 мача при трима селекционери отнеха на Дибала да отбележи първия си гол за "гаучосите".

"Малко е трудно да играем заедно с Меси, защото предпочитаме еднакви позиции. Опитвам се да му отварям пространство и съм сигурен, че аз съм човекът, който трябва да се адаптира така, че той да се чувства комфортно", каза Пауло през 2017-а.

Бившият треньор на Аржентина Хорхе Сампаоли едва не го остави извън борда за световните финали в Русия.

В крайна сметка го взе, но го пусна само в последния мач от групата срещу Нигерия.

С неяснотата около Меси и завръщането му в състава на "гаучосите" се очаква ролята на нападателя на Ювентус да става все по-ключова в представителния тим на "албиселесте".

Временният селекционер Лионел Скалони вече мисли за предстоящия турнир Копа Америка през юни в Бразилия и се надява, че прокобата ще бъда преборена и Аржентина ще успее да вземе първа титла от 26 години след 6 големи загубени финала от 1993-та насам.

А за да го направи, ще се нуждае от гладиатори. От такива като Пауло Дибала.

 

Най-четените