Трагичната история на Руския Пеле | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Трагичната история на Руския Пеле

Sportcafe
22.07.2016, 09:37 (обновена 07.11.2017, 18:28)
стрелцов

Едуард Стрелцов - магьосникът, когото съдбата запрати в ъгъла.

Извън пределите на бившия Съветски съюз и страните, които попадаха под неговото влияние, името на Едуард Стрелцов не е толкова популярно.

В Англия, Германия или Испания историята му е позната само на най-ревностните изследователи на футбола.

На 22 юли обаче си заслужава да си спомним за Руския Пеле, който, ако беше сред живите, щеше да навърши 79 години.

Стрелцов си отиде от този свят едва на 53, през 1990-а, но четвърт век по-късно много въпроси около живота му все още търсят своите отговори.

Отгледан само от майка си София в Москва, Едуард по цял ден гони топката край фабриката, в която работи тя. Баща му е далеч - в Киев, където остава след Втората световна война.

Човек от ръководството на Торпедо забелязва Стрелцов и клубът го привлича в първия състав едва 16-годишен - нещо твърде необикновено за онова време. През 1954-а той играе във всеки един мач за тима си в първенството и дори отбелязва 4 гола.

Торпедо е клубът на автомобилния завод ЗИЛ, но в състава си притежава Ролс Ройс.

Стрелцов е просто феноменален на терена, а извън него е бохем със склонност към чашката и красивите жени, което не се харесва на управляващите.

Талантът му обаче е безспорен и още на следващата година получава повиквателна за националния отбор. Едуард само това и чака и стартира кариерата си с два хеттрика във вратите на Швеция и Индия.

През 1956 г. СССР се готви за участие на Олимпиадата в Мелбърн, а Стрелцов е надеждата на руснаците за златен медал. Звездата оправдава големите очаквания и показва целия си блясък в Австралия.

Сборная преминава през Германия и Индонезия, за да се стигне до полуфинал с България.

Нашите могат да спечелят в редовното време, но съдията отменя кристално чист гол на Димитър Миланов. Логичното се случва в 96-та минута, когато Иван Колев открива резултата, но в 112-та Георги Найденов проспива един лек удар на Стрелцов и той изравнява, а 5 по-късно асистира на Татушин и последният носи победата на СССР, която класира тима на финал.

След мача се говори за нова ера в съветския футбол - преди и след Едуард Стрелцов.

Кремъл обаче дава странна заповед и звездата е изваден от състава за финала срещу Югославия.

Сборная печели и без него, а арменецът Никита Симонян, който влиза на мястото на Стрелцов, след мача му предлага медала си, но той го отказва.

"Спокойно, Никита, ще спечеля много такива", усмихва му се Едуард.

Той наистина успява да се окъпе в слава, но едва ли предполага, че ще трябва да чака още не една, два, три или пет, а цели девет мъчителни години, за да се случи това.

През 1957-а Стрелцов се разписва победно срещу Полша и СССР си осигурява място на световните финали в Швейцария. Той е и причината Торпедо да завърши на второ място в първенството, а известността му вече прехвърля пределите на Съюза и печели 12 гласа в анкетата за "Златната топка".

Преди Мондиала всички очакват това да е първенството на Едуард Стрелцов, а руснаците дори мечтаят за световна титла.

Съдбата обаче има други намерения.

Две седмици преди началото на световното първенство той и още двама негови съотборници - Борис Татушин и Михаил Огонков, са поканени на голям банкет, организиран от армейски генерал, на който присъства управляващата върхушка.

21-годишният тогава Стрелцов се забавлява през цялата вечер и поглъща солидно количество алкохол. На следващата сутрин махмурлукът е най-малкият му проблем. Освен с главобол, той се буди и с обвинения в тежко криминално престъпление - 20-годишната Марина Лебедева твърди, че е изнесилена от тримата футболисти.

С условието, че ще бъде допуснат да играе на Мондиала, Едуард прави самопризнания, но както може и да се очаква, властта не удържа на думата си.

Стрелцов е осъден на 12 години, а и до ден-днешен няма категорична версия каква е причината за заговора срещу един от най-ярките таланти на футбола по онова време.

След десетилетия ровене в историята версиите са сведени до 4.

Женският мотив

Първата и най-пикантната от тях е, че мотивът е чисто женски. Екатерина Фурцeва, секретар на ЦК на КПСС и член на Политбюро, иска да омъжи 17-годишната си дъщеря за Стрелцов. "Никога не бих се оженил за тази маймуна. По-добре да увисна на въжето", били думите на футболиста, които достигнали до ушите на Фурцeва и тя не могла да ги преглътне. Много по-късно, тогавашният селекционер на Сборная Гаврил Качалин твърди, че лично съветският премиер Никита Хрушчов одобрява заговора.

Идеологическата версия

Твърде вероятно е Стрелцов да е наказан от партията за назидание. Комунистическият режим е искал да покаже, че никой няма да бъде пощаден, ако пристъпва правилата - без значение дали е със статут на суперзвезда. Още повече, че Едуард е кумир на всички млади хора с бунтарско мислене.

Политически причини

Властта стига до информацията, че Стрелцов смята да избяга в Швеция след световното първенство. Защо точно там? Шведите са много впечатлени от изявите му в мача, в който нанизва хеттрик и един от ръководителите на местната централа заявява, че "той е футболист, който си заслужава да се чака и 500 години, само и само да дойде".

Корпоративният заговор

Според тази версия, Едуард пада жертва на война между силовите структури в Съюза. Могъщите покровители на армейския ЦСКА и милиционерския Динамо искат да отслабят своите конкуренти - Торпедо и Спартак, тикайки най-добрите им играчи зад решетките. Знаменити са думите на радиокоментатора Вадим Синявски, който казва "Шампионите в пагони спят спокойно. Стрелеца е в пандиза и няма да им вкарва".

В крайна сметка Едуард е освободен след 5 години и започва да играе за заводски тим.

Магията му обаче понякога води 5-цифрена публика на аматьорски мачове. Сред тях, разбира се, не са само хора от народа, а и почитатели на Стрелцов от властта и техните семейства.

Това принуждава Леонид Брежнев да свали наказанието му за участие в професионалния футбол и през 1965 г. той се завръща в Торпедо.

Въпреки изгнанието, Едуард си въвръща формата и извежда отбора до титлата същата година, а 3 по-късно и до Купата на СССР. Психическите и физически проблеми от престоя в ГУЛАГ му тежат, но Стрелцов два пъти печели приза за Футболист на годината.

Нещо повече - завръща се в националния отбор, за който записва още 17 мача и 7 гола.

5 години в затвора не могат да погубят Руския Пеле!

Стрелцов умира през 1990-а само на 53 от рак на гърлото вследствие на пристрастеността му към цигарите и алкохола.

През 2010-а бяха изсечени две монети с лика на Стрелцов, а ако играеше днес, трансферната му цена вероятно щеше да напълни няколко влакови композиции от тях.

Само можем да гадаем и какво щеше да се случи, ако Стрелеца бе играл на Мондиал 1958.

Вероятно щяхме да питаме: "Пеле? Да, очевидно бе брилянтен тогава. Затова и го нарекоха Бразилския Стрелцов."

Oще: едуард стрелцов  олимпиада  русия  ссср  съветски съюз 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.01.2016, 11:31

2 valerqn | 29.01.201711:28

Емо, недей разваля хубавата статия, сухар спрял! Аман от форумни мишки знаещи!
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 22.07.201618:54

Въпросната Екатерина не е Фурцова, а Фурцева.

ГУЛАГ се пише ГУЛаг, защото не е пълна абревиатура. И не е "Главно управление на наказателните лагери". По време на най-големите репресии се казва Главно управление на лагерите, трудовите села и затворнически места. А по време на войната се казва Главно управление на изправително-трудовите лагери и колонии.

Само че Стрелцов не е пратен в ГУЛаг, защото след смъртта на Сталин абревиатурата е премахната. Първо го прекръстват на Главно управление на изправително-трудовите колонии, а малко след осъждането му вече се казва Главно управление на затворите.
Промяната в името изглежда козметична, но всъщност е важна, защото за пръв път лагерите и затворите са обединени под общо име. И на практика се признава, че лагерът всъщност е затвор.
   

оценка

+0 -0


Видео