Хулиганът, от когото трепереше цяла Англия | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Хулиганът, от когото трепереше цяла Англия

Sportcafe
25.11.2017, 20:08 (обновена 28.11.2017, 15:40)

1 от 11 снимки Назад Напред

лийч

На вратата на подземния свят виси предупреждението: "Прекрачиш ли прага - връщане назад няма", а всеки, откопчил се от лепкавите му стени, е изключение от правилото. Вижте в галерията Карлтън Лийч и най-знаковите фигури на хулиганска Англия през 70-те и 80-те...

Когато не просто кривнеш от правия път, а изцапаш ръцете си с кръв, мръсни пари и наркотици, завръщането към нормалността е почти непосилна задача.

Нито дългият престой зад решетките, нито страданието на най-близките ти хора, нито суровите житейски удари са достатъчни за промяна.

Казват, че на вратата на подземния свят виси предупреждението: "Прекрачиш ли прага - връщане назад няма", а всеки, откопчил се от лепкавите му стени, е изключение от правилото.

В случая на страховития бивш футболен хулиган и гангстер Карлтън Лийч опомнянето идва след популярното в Англия тройно убийство край ферма в Ретендън. В надупчения на решето "Рейндж Ровър" загиват трима, а единият от екзекутираните е най-близкият приятел на Лийч - Тони Тъкър.

С ясното съзнание, че той може да е следващият, Карлтън решава да опита да се измъкне и като по чудо успява, а 22 години след тройното убийство преподава урок на младите как да не повтарят грешките му.

Криминалният път на Лийч сякаш е предопределен и е тясно свързан с футбола.

Роден в Есекс в края на 50-те години на миналия век, за Карлтън не съществува друг избор освен футболната религия на Източен Лондон - Уест Хем.

Тръгва по мачове от съвсем малък, а още в тийнейджърските си години е взет под крилото на Inter City Firm - една от най-крайните хулигански групировки на Острова в историята.

"Влязох в хулиганските футболни среди в ранна възраст и мачовете бяха всичко, за което живеех. С течение на годините насилието ставаше все повече и повече. През 70-те, когато още бяхме деца, беше голяма работа по стадионите. Хората бяха много зарибени, а неразделна част от подкрепата и любовта към отбора беше да се биеш за него", спомня си Лийч.

"Но не беше толкова лошо и страшно, колкото го описват. По-скоро ставаше дума за отстояване на територия и доказване пред другите. Е, понякога имаше и някой сериозно наранен. Когато 300 мъже си раздават тупаници, все някой го отнася", добавя бившият хулиган.

Едно от "отнасянията" на личната му сметка е забит нож в задната част на главата след лондонско дерби, а неговият зет едва не умира след поредния сблъсък с противникова агитка.

След повече от десет години като "хардкор хулиган", както се описва самият Лийч, постепенно се отдръпва от стадиона.

Но страховитата му репутация върви пред него и скоро след това става шеф на охраната на някои от най-страховитите клубове в Източен Лондон.

Неминуемо се замесва в процъфтяващата търговия с наркотици и най-вече екстази. Карлтън и хората му охраняват рейв партита и са гръб на дилърите.

"Понякога изкарвахме по 300 паунда на вечер, което бяха много пари. Рейв партита ставаха все по-големи и трябваше да си затваряме очите при продажбата на наркотици в заведенията. Купонът беше немислим без екстази. В началото беше до известна степен само движение по течението. В един момент обаче пазарът на дрога направо избухна. Започнах да бачкам като "мускул" на дилърите, охранявахме по времe на наркосделки и събирах парите", признава Лийч.

По това време той се среща с Тони Тъкър. Постепенно двамата завързват голямо приятелство и като партньори укрепват още повече позициите си в престъпния свят.

"Имахме уважение един към друг. Истинският Тони не беше търговец на наркотици. Той беше успешен бизнесмен, на когото можеш да се довериш, а когато нямаше външни хора дори беше много мил. Беше ми като брат".

Дружбата им е окъпана в кръв в началото на декември 1995 г., когато Тъкър и още двама от бандата - Пат Тейт и Крейг Ролф - са убити в Ретендън.

Случката променя Лийч, а един от най-коравите мъже на ъндърграунда проумява, че това, което прави, е заигравка със смъртта. Страхът, че следващият куршумен откос е за него, го променя тотално.

"В продължение на 4-5 години след тройното убийството живеех много параноично. Не вярвах на никого и се затворих в себе си. В края на краищата аз и Тони живеехме един и същ живот и шансовете ми да оцелея бяха такива като неговите. Това беше събуждане, отваряне на очите и кацане обратно в реалността. Осъзнах, че имам майка, баща и семейство. Когато видях как им се отразява всичко това, проумях, че е крайно време да порасна", казва Лийч.

Историята му е предадена по великолепен начин във филма "Rise of the Footsoldier", а бившият гангстер иска тя да е поучителна за младите.

Самият той има шест деца...

"Бандитите понякога изглеждат готини по филмите, но това не означава, че живеят добър живот. Има много болка, когато се замесиш в света на наркотиците и насилието и рано или късно плащаш цената. Нека моята история повлияе на младите по положителен начин. Няма нищо бляскаво и славно в това да си бандит. Напротив. Хората около теб ще треперят, а тези които най-много обичаш, ще бъдат обречени на страдание. И във всеки момент животът ти виси на косъм", завършва Лийч.

През миналата година той и още десетина от най-страховитите тартори през 70-те и 80-те години по стадионите в Англия застанаха пред обектива на фотографа Саймън Харсънт.

Вижте в галерията.

Oще: агитки  английски футбол  английски хулигани  екстази  история  карлтън лийч  наркотици  ретро  сбивания  уест хем  хулигани  хулигани по английските стадиони 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.02.2016, 03:17

1 Basil Fawlty | 26.11.201716:39

Забравили сте Митата Ангелов и гугучето.
   

оценка

+0 -0


Видео