Как червеният картон бе измислен, благодарение на един обикновен светофар в Лондон | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Как червеният картон бе измислен, благодарение на един обикновен светофар в Лондон

Станил Йотов
26.02.2018, 21:17 (обновена 01.03.2018, 14:10)
Червен картон

Снимка: © Getty Images

През 2006 г. на двубоя Португалия – Холандия (1:0) руският арбитър Валентин Иванов вади 16 жълти и четири червени картона, което е ненадминат и до днес рекорд на световни финали.

На Световното първенство през 1962 г. английският съдия Кен Астън има нещастието да свири най-хулиганския мач в цялата история на най-големите футболни финали.

Мистър Астън ръководи двубоя между домакините от Чили и Италия, завършил 2:0. Тази среща остава в хрониките като "Битката в Сантяго", а коментаторът на Би Би Си Дейвид Коулмън я определя като "най-глупавото, ужасяващо, отвратително и позорно футболно представление за всички времена". Баталните сцени завършват с двама изгонени от Кен Астън италианци. По днешните стандарти тази игра най-вероятно нямаше да завърши.

Четири години по-късно на Световното първенство в Англия, германският арбитър Рудолф Крейтлейн се нуждае от цели пет дълги минути, за да обясни на капитана на Аржентина Антонио Ратин, че е отстранен от терена. Подобен проблем в същия мач на "Уембли" се появява с английския капитан Боби Чарлтън, който чак на следващия ден научава от вестниците, че е получил предупреждение от арбитъра.

След този мач Кен Астън, който тогава е шеф на съдиите на Световното първенство, решава, че във футбола спешно трябва да бъде изработен нов международен код, който по-ясно да индикира предупреждаването и изгонването на всеки един футболист.

Отдаден на тези размисли, Астън шофира автомобила си по "Кенсингтън Хай Стрийт" в Лондон, когато спира на един светофар. Първо светва жълто, а след това – червено. "Точно това ни трябва!", заключва футболният съдия. Според него тази част от правилника за движение по пътищата трябва да бъде въведена и във футбола – жълт цвят за предупреждение, червен за отстраняване.

Вечерта споделя идеята със съпругата си Хилда. Как обаче да се подава жълтият и червеният сигнал? Хилда отива в другата стая и след малко се връща с два картона, изрязани от хартия в същия цвят. Направила ги е с такива размери, че да се побират в джоба на съдийския екип на мъжа й. Така в дома на Кен Астън се раждат наказателните картони.

Предложението на английския съдия е изслушано внимателно във ФИФА, и картоните са въведени за пръв път на Световното първенство през 1970 г. На 31 май същата година в мача Мексико – СССР футболистът на съветския тим Евгени Ловчев получава първия жълт картон в цялата история на футбола. Показва му го германският арбитър Курт Ченчнер. Четири години по-късно, на 14 юни 1974 г., турският съдия Доган Бабаджан вади първия червен картон на Световно първенство. Получава го чилиецът Карлос Казлай в мача срещу Западна Германия.

Картоните бързо са въведени и в националните футболни първенства още в началото на 70-те години. На 13 юни 1986 г. по време на двубоя Уругвай – Шотландия е поставен рекорд за най-бърз червен картон на Световно първенство. Уругваецът Хосе Батиста се запътва към съблекалните след едва 53 секунди игра, отстранен от френския съдия Жоел Киню. За по-малко от минута на терена Батиста дори не докосва топката, но за сметка на това намира време да халоса зверски в кокалчетата Гордън Страхан. Всъщност нарушението е извършено още в 40 секунда, но съдията вади картона малко след това.

А на Европейско първенство рекордът за най-бързо изгонване принадлежи на Матея Кежман, оставил сънародниците си от Сърбия в намален състав срещу Норвегия (1:0) през 2000 г. Тогава Кежман влезе в 8-ата минута, и престоя точно 44 секунди в игра, преди да го изгонят за зверско влизане в краката на Ерик Микланд.

Аржентинецът Педро Монсон пък остава в историята като първия, получил червен картон във финал на Световно първенство. На 11 юни 1990 г. Монсон вижда червения цвят в ръцете на рефера от Мексико Едгардо Кордесал в средата на второто полувреме. Към края същата съдба сполита и съотборника му Густаво Дезоти, а Аржентина губи с 0:1 срещу Германия.

Останалите двама, отстранявани във финал на Световно първенство, са французи: Марсел Десаи (1998) и Зинедин Зидан (2006). Във втория случай изгонването на Зидан в двубоя с Италия е особено драстично, тъй като слага край на футболната му кариера, а без него Франция губи при изпълнението на дузпите. Зидан и камерунецът Ригоберт Сонг са единствените с два червени картона на световни първенства, а французинът има общо 14 в цялата си състезателна кариера.

Впрочем, "петлите" държат рекорда за световен шампион с най-много изгонени играчи в рамките на едно първенство. Това се случва през 1998 г., когато Франция е домакин на турнира и грабва титлата след победата с 3:0 срещу Бразилия във финалния мач. Тогава цели трима футболисти от състава на треньора Еме Жаке са изгонени в течение на цялата кампания.

След като дотогава нито един французин не е отстраняван от игра на Световно първенство, пръв крак повлича Зинедин Зидан. Тогава Зизу прегазва с бутоните капитана на Садитска Арабия Фуад Анвар – напълно излишно в мач, който "петлите" печелят с 4:0. В полуфинала срещу Хърватия френският капитан Лоран Блан получава първия червен картон в цялата си кариера, когато цапардосва в лицето Славен Билич. Това става четвърт час преди края на мача, когато Франция води с 2:1 и успява да устиска аванса си с човек по-малко. Заради този картон Блан не играе във финала срещу Бразилия (3:0), където подобна съдба сполетява и Марсел Десаи.

Същия номер французите изиграват и на Евро '84, когато са домакини и печелят европейската титла. Тогава само за пет мача те получават два червени картона – на Мануел Аморос в мача на откриването с Дания (1:0), и на Льо Ру във финала с Испания (2:0).

На Световното първенство през 2002 г. испанският съдия Антонио Лопес Нието поставя рекорд с цели 14 картона в мача Германия – Камерун (2:0) – общо 12 жълти и два червени, по един за всеки отбор. Нието заявява след мача, че въобще не се гордее с това постижение, което просъществува едва четири години. На следващия мондиал през 2006 г. на двубоя Португалия – Холандия (1:0) руският арбитър Валентин Иванов вади 16 жълти и четири червени картона, което е ненадминат и до днес рекорд на световни финали.

На същото това първенство през 2006 г. се стига и до единствения случай, когато футболист получава три жълти картона в един мач. Това се случва в мача Хърватия – Австралия (2:2), когато изумените зрители в Щутгарт виждат как най-добрият съдия в света Греъм Пол показва три пъти жълтия цвят към хърватина Йосип Шимунич. Първите два са за груба игра, като при втория картон в последните минути английският рефер се заблуждава и оставя Шимунич в игра.

Интересно, че никой от длъжностните лица не се намесва по някакъв начин да предупреди съдията за тази грешка. А в края на доиграването Шимунич отива да се кара с Греъм Пол, за което получава трети жълт и след това червен картон.

Oще: жълт картон  история  историята на червения картон във футбола  картони  кен астън  лондон  светофар  съдия  фифа  хилда астън  червен картон 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео