Не е Роналдо, нито даже Раул: Великият номер 7 на Реал, когото публиката възпява на всеки мач | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Не е Роналдо, нито даже Раул: Великият номер 7 на Реал, когото публиката възпява на всеки мач

Sportcafe
07.12.2018, 22:32 (обновена 11.12.2018, 07:41)

1 от 4 снимки Назад Напред

Хуанито

"Да играеш за Реал е като да докоснеш небето", казва Хуанито, който прекарва 10 години в любимия си клуб

Такъв емблематичен играч вероятно присъства в историята на всеки голям клуб.

Той не е някой невиждан талант, не вдига стадиона на крака с финтовете си и рядко отбелязва красиви голове, но феновете го обичат повече от всеки друг. Защото просто е един от тях, фен, който от агитката е слязъл на терена, за да надъха звездите на отбора и да им напомня каква привилегия е да играят именно за този клуб.

За Реал Мадрид такъв играч е Хуан Гомес Гонсалес, известен като Хуанито.

Останал е в историята като нападателя, който нокаутира съдия, настъпва Лотар Матеус по лицето, постоянно провокира и разгневява околните - за да стане символ на възраждането на Реал през 70-те и 80-те.

От малък Хуанито не понася загубите и плаче, ако не победи. 17-годишен отива в Атлетико Мадрид и започва обещаващо, но се контузва толкова тежко, че "дюшекчиите" прекратяват договора му. По това време момчето вече е фен на Реал и затова не се трогва - мечтата му е да играе на "Сантяго Бернабеу".

Той успява да заблести в Бургос и да изкачи отбора в елита, превръщайки се в една от големите млади звезди на Испания. Високият едва 169 см играч не е най-техничният на света, но притежава експлозивност и непримирим дух, а скоро интерес към него проявяват и Реал, и Барселона.

Каталунците предлагат близо двойно повече пари, но през 1977 г. Хуанито осъществява мечтания трансфер и преминава в Кралския клуб.

"От всички клубове в света бих избрал Реал, от всички градове - Мадрид", казва още на представянето си новото попълнение, по-късно той признава и че ако не беше станал футболист, щеше да е един от ултрасите на Реал.

Хуанито обаче попада в труден момент, когато великата бяла генерация на Пушкаш и Ди Стефано, доминирала в Европа и Испания 15 години, си е отишла. В Европа вече властват Аякс и Байерн, а в Испания Барса на Кройф.

В следващите години Хуанито успява да стане лидер на възраждащия се Реал и любимец на феновете, дори и без да чупи рекорди по резултатност.

"Той просто беше искрата, която ни липсваше преди идването му", разказва тогавашният му съотборник Карлос Сантияна. "Всеки път, когато Реал загубеше, вкъщи мълчахме по два дни", спомня си дъщерята на Хуанито Дженифър.

Т. нар. "Дух на Хуанито" се превръща в митична енергия, която обзема съблекалнята на Реал и дава сили на тима за фамозни обрати при наглед безнадеждни обстоятелства.

3:0 над Селтик, 6:1 над Андерлехт, 3:0 и 5:1 над Интер, 4:0 над Борусия Мьонхенгладбах. Това са бележити триумфи на Реал, регистрирани след загуби с по 2-3 гола в първите мачове.

Всъщност в десетте години, докато Хуанито играе за тима, "Белия балет" отстранява съперник в Европа в 15 случая, когато губи първия мач. Благодарение на Духа на Хуанито, Реал взима Купата на УЕФА в две поредни години (1985-86 г.), но липсва най-желаният трофей: Купата на шампионите.

"Кралете" са най-близо до КЕШ през 1981-а, когато стигат до финала на "Парк де Пренс" срещу Ливърпул. Гол на Алън Кенеди в 82-ата минута носи победата на англичаните с 1:0 и отнема мечтата на Хуанито. На коктейла след мача огненият номер 7 обвинява за загубата Сантияна, защото съпругата му пристигнала в ложите, облечена в жълто - цвят, приеман за нещастен в някои части на Испания. Това води до кавга между двамата съотборници, които не си говорят дълго след случая.

Характерът на Хуанито е именно такъв и му е причинявал доста проблеми и на терена.

През 1978 г. в турнира на шампионите реферът Адолф Прокоп признава късен гол на Грасхопърс, заради който Реал отпада. След последния съдийски сигнал Хуанито отива при рефера и му нанася няколко удара в главата. УЕФА реагира и изключва футболиста от евротурнирите за 2 години, а по-късно наказанието е намалено наполовина.

Срещу Ксамакс 8 г. по-късно Хуанито наплюва Ули Щилике, който му е бивш съотборник в Реал. Причината не е напълно ясна, но двамата никога не са се харесвали, докато са делили една съблекалня в продължение на 8 г. Някои предполагат и че капитанът с номер 7 така и не простил на германеца, че е напуснал Мадрид.

Хуанито също така отнася рекордна глоба от ръководството за участие в бой с бикове, а през 1987-а идва финалната му изцепка, заради която той се разделя с Реал.

В първи двубой от полуфиналите за КЕШ Байерн Мюнхен разбива Реал с 4:1, а още през първото полувреме Хуанито се разгневява заради груб фаул на Лотас Матеус. Дребничкият испанец първо рита Матеус в ребрата, а после го настъпва брутално по лицето.

Следва моментален червен картон и безмилостно наказание: 5-годишна забрана за Хуанито да участва в европейските турнири. Издънката идва твърде много на шефовете на Реал, които след края на сезона продават Хуанито на втородивизионния Малага.

По този тъжен начин приключва кариерата на Хуанито в Реал, с това той приключва и за големия футбол. Феновете дълго не успяват да простят на клуба за продажбата на техния идол, а когато той пристига на "Бернабеу" с екипа на Малага, публиката го аплодира на крака.

Впоследствие Хуан Гомес Гонсалес се насочва към треньорството и естествено мечтае да стане треньор на Реал, но животът му завършва трагично.

На 1 април 1992 г. той отива на "Бернабеу", за да гледа мача на Реал срещу Торино за Купата на УЕФА. Среща се със своите приятели от клуба и после тръгва да се връща с кола до Мерида, където е треньор.

Хуанито спи до шофьора по време на това пътуване, което така и не завършва за него. Колата се удря в камион при тежка катастрофа и Хуанито умира на място на 37 години.

В клуб с толкова много легенди като Реал Мадрид, все още никой не е почитан така, както Хуанито. От неговата смърт насам, в 7-ата минута на всеки домакински мач агитката запява: "Illa, illa, illa, Juanito maravilla" ("Хуанито чудото"). Даже в началото на галактическата ера на Реал, феновете вдигаха плакати, на които пишеше, че не искат 11 Галактикос, а 11 Хуанитос.

Но може би най-точно определение на култа към този забележителен футболист дава журналиста от в. "Ас" Томас Ронсеро:

"Аз съм много повече хуанист, отколкото мадридист. Защото Хуанито е Мадрид".

Oще: агитка  белия балет  бернабеу  велик  възпява  духът на хуанито  ера  изцепка  испания  история  карлос сантияна  катастрофа  кеш  кралете  кралския клуб  кристиано роналдо  купа на уефа  купа на шампионите  легенда  ливърпул  лотар матеус  любимец  мадрид  наказание  номер 7  обрати  почитан  публика  раул  реал  реал мадрид  ретро  роналдо  сантяго бернабеу  седмица  съблекалня  съдба  съдия  съотборници  удари  уефа  фенове  характер  хуан гомес гонсалес  хуанито 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео