60 години по-късно: Трагедията, която промени футбола завинаги | sportcafe.bg
Sportcafe logo

60 години по-късно: Трагедията, която промени футбола завинаги

Sportcafe , по Goal.com, BBC, Manchester Evening News и др.
06.02.2018, 13:49 (обновена 07.02.2018, 17:58)
Бебетата на Бъзби

Преди 60 години Манчестър Юнайтед загуби душата си, но някак си отново се вдигна от пепелта, за да се превърне в един от най-великите клубове в света. А историята можеше да бъде толкова по-различна...

Това е дата, която Манчестър никога не ще забрави.

На 6 февруари 1958 г. играчи и треньорски щаб на Манчестър Юнайтед, заедно с фенове, журналисти и други пътници, се качват на полет от Югославия, където "червените дяволи" завършват наравно 3:3 в гостуването си на Цървена звезда в 1/4-финален реванш за КЕШ.

Юнайтед печели първия мач на "Олд Трафорд" с 2:1 и с общ резултат 5:4 се класира на полуфиналите.

Отборът, известен като Бебетата на Бъзби, каца междинно в Мюнхен по пътя си обратно от Белград към Манчестър, за да презареди с гориво.

Снеговалежът в Германия е тежък и пилотският екипаж на два пъти отменя отлитането.

В 15:04 ч. правят трети опит. Самолетът набира скорост, но минава през непочистен участък и се забива в оградата, а след това и в къща, след което избухва в пламъци.

21 души намират смъртта си в катастрофата, а в дните след нея от раните си почиват още двама.

Осем играчи от състава на Манчестър Юнайтед загиват в трагедията, включително талисманът на тима - 21-годишната изгряваща звезда на английския футбол Дънкан Едуардс.

60 години по-късно трагедията отеква все така силно в сърцата на фенове по целия свят.

Преди пътуването до Белград, младият отбор на Мат Бъзби е доминиращ в Англия. Манчестър Юнайтед печели титлата в Първа дивизия през 1956 г. с 11 точки аванс на върха. Повтаря успеха си и през следващия сезон. С отбор със средна възраст от 22 г.

На Бебетата на Бъзби им предричат светло бъдеще не само по английските терени, но и да станат хегемон в Европа. Трагедията обаче променя всичко.

Еди Колман, Дейвид Пег, Джоф Бент, Роджър Бърн, Марк Джоунс, Томи Тейлър и Лиам Уилън губят живота си в катастрофата. 15 дни по-късно от раните си в болницата издъхва и Дънкан Едуардс.

Трима души от щаба на Юнайтед, осем журналисти и други двама пътници също умират в катастрофата.

От общо 44 пътници на самолета 23 намират смъртта си в трагедията.

Впоследствие става ясно, че вратарят Хари Грег измъква от горящия самолет Боби Чарлтън и Денис Вайълет.

Мат Бъзби е с тежки рани, но противно на очакванията, състоянието му постепенно се подобрява. Хиляди се събират в Манчестър и в други градове на страната, когато телата на починалите се връщат обратно в Англия. Появяват се спекулации, че Юнайтед може да изчезне от футболната карта на света.

Под ръководството на помощник-треньора Джими Мърфи обаче клубът остава жив. Мърфи не пътува до Белград, тъй като по онова време води и националния отбор на Уелс. С него начело "червените дяволи" започват нов живот след катастрофата.

Съставът е попълнен с момчетата от академията и играчи, дошли на "Олд Трафорд" под наем. Юнайтед печели само един мач до края на кампанията и завършва девети, но успява да стигне до финал за ФА Къп.

Първият двубой след трагедията се играе 13 дни по-късно. На 19 февруари Юнайтед побеждава Шефийлд Уензди с 3:0 в мач от третия кръг на ФА Къп. Прогресът на "червените дяволи" в турнира продължава чак до финала, където губят с 0:2 от Болтън.

Междувременно, два месеца след катастрофата, Мат Бъзби е изписан от болницата. Легендарният мениджър изпада в депресия и е категоричен, че не иска да има нищо общо с футбола. Тогава само няколко прости думи от съпругата му Джийн отново го изпълват с живот.

"Знаеш ли, Мат, момчетата биха искали от теб да продължиш."


Бъзби лети обратно за Англия навреме за финала за ФА Къп. Въпреки че става свидетел на загубата от Болтън, през следващия сезон отново застава начело на тима.

Постепенно, Бъзби създава нова златна генерация в Юнайтед. "Червените дяволи" завършват втори, а Боби Чарлтън става голмайстор на тима с 29 гола.

В клуба започват да пристигат нови играчи като Дейвид Хърд и Денис Лоу.

През 1963 г., пет години след трагедията, тимът печели ФА Къп след победа с 3:1 над Лестър.

Малко по-късно същата година едно 17-годишно момче от академията прави деюбта си за Юнайтед. Името му е Джордж Бест.

Юнайтед печели титлата през 1965 г., след което и през 1967 г. През 1968-а пък достига и до така мечтната първа в историята на клуба европейска корона.

10 години след като осем играчи от отбора, известен като Бебетата на Бъзби, губят живота си в трагедията в Мюнхен, Манчестър Юнайтед е шампион на Европа.

Колко различен обаче можеше да бъде английският и световният футбол, ако не се бе случила тази трагедия?

Според д-р Гай Ходжсън - спортен историк в университета Джон Муурс в Ливърпул и дългогодишен фен на Юнайтед, животите на легенди като Пеле, Джордж Бест, Боби Муур, Ноби Стайлс и дори иконите на Реал Мадрид - Пушкаш, Генто и Ди Стефано, са можели да бъдат тотално различни.

"Бъзби беше обсебен от идеята да създаде нова генерация от Бебетата на Бъзби - разказва д-р Ходжсън пред Goal.com. - Ако не се бе случила трагедията в Мюнхен, щяха ли млади момчета като Майк Ингланд и Алън Бол да влязат в състава. Защото, ако се вгледате в състава, който печели КЕШ през 1968 г., осем от футболистите са от академията. Щяха ли да имат те същата възможност?

Други неща също можеха да се случат. Ноби Стайлс можеше да потегли за Лийдс с мъжа на сестра си Джон Джайлс, защото трудно щеше да получава минути в присъствието на Дънкан Едуардс и Еди Колман.

Щеше ли Юнайтед да открие Джордж Бест, ако не бе принуден да търси нови попълнения сред кадрите в академията си? Уувърхемптън бе много заинтересован от Бест, но Юнайтед имаше желанието да вземе тези млади момчета и да възроди Бебетата на Бъзби. Дали щяха да имат тази нужда, ако бяха спечелили КЕШ онази година и още няколко титли в Англия през годините?

Юнайтед почти сигурно щеше да спечели европейската купа онази година, поне според Боби Чарлтън. Ако сравните съставите на Юнайтед и Реал Мадрид по онова време, ще видите, че този на Юнайтед е с около пет години по-млад. Реал спечели трофея през 1958, 1959 и 1960 г. Но мисля, че ако не го бяха спечелили през 58-а, Юнайтед можеше да триумфира още веднъж през 59-а или 60-а, тъй като техният състав тъкмо израстваше, докато този на Реал залязваше."

Но "ако"-тата не спират само до отбора на Манчестър Юнайтед. В този на Англия нещата също можеха да бъдат тотално различни. "Трите лъва" губят няколко основни футболисти месеци преди Мондиал 1958 в Швеция, когато се ражда звездата на Пеле. Едуардс, Бърн и Тейлър са част от гръбнака на Англия.

"През `58 Англия не загуби нито един от мачовете си в групата, завършвайки наравно със СССР, Бразилия - евентуалният победител, и Австрия, която завърши трета през 1954 г. - продължава д-р Ходжсън.

Англия можеше да разполага с Роджър Бърн, Дънкан Едуардс и Томи Тейлър. Както и с Боби Чарлтън, който пътува за Световното първенство, но така и не влиза в игра. Оставян е на пейката, защото изиграва лош приятелски мач срещу Югославия в Белград преди първенството. А откъде пътува Юнайтед, когато излита от Мюнхен? Разбира се, че от Белград. Така че, не е учудващо, че Боби Чарлтън е преследван от духове от миналото, играе слабо, заради което на практика не участва на Световното първенство.

Така Англия губи на практика четирима играчи от първия си отбор. А Томи Тейлър бе отбелязал 16 гола в 19 мача! Ако бяха спечелили два от мачовете, в които завършиха наравно, щяха да са в лесната половина на жребия и имаха шанс дори да спечелят трофея. Не съм убеден, че можеха да спечелят този през 62-ра, но през 58-а имаха добър шанс. Така, преди `66 сме имали два реални шанса за трофея и онзи можеше да ни бъде трети.

Но Бразилия спечели и стана първият отбор, триумфирал на Световно първенство извън родния си континент, и това само защото Англия бе сериозно осакатена, а Унгария бе разкъсана след разпадането на великия Хонвед след революцията през 1956-а.

Интересно е да се отбележи и кой можеше да не бъде част от състава на Англия за триумфа през 66-а, ако не бе трагедията в Мюнхен. Дали ако Дънкан Едуардс беше дръпнат по-назад, Боби Муур щеше да бъде в отбора? Човекът, с когото олицетворяваме успеха от 66-а, можеше изобщо да не бъде в тима! И друга алтернатива - ако Едуардс бе оставен в полузащитата, Ноби Стайлс най-вероятно щеше да загуби мястото си. Еди Колман също бе само на 21, когато почина, така че и той щеше да бъде в сметките за 66-а.

А когато си помислите, че Боби Чарлтън е играл с футболист като Джордж Бест и срещу Пеле, и все пак казва, че единственият футболист, който го е карал да се чувства като посредствен, е бил Дънкан Едуардс, сигурно е бил изключителен."

Преди 60 години Манчестър Юнайтед загуби душата си, но някак си отново се вдигна от пепелта, за да се превърне в един от най-великите клубове в света. А историята можеше да бъде толкова по-различна...

Oще: 60 години по-късно  6 февруари 1958  6 февруари 2018  англия 1966  бебетата на бъзби  белград  боби чарлтън  бразилия  денис лоу  джордж бест  дънкан едуардс  излитане  история  катастрофа  кеш  манчестър юнайтед  мат бъзби  мюнхен  мюнхен 1958  отбор  пеле  реал мадрид  ретро  самолет  сърбия  сър мат бъзби  трагедия  трагедия в мюнхен  фа къп  цървена звезда  швеция 1958 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео